Решение № 125 от 23.06.2022, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Тутракан, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20223430100109 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба вх.

№ 881/02.03.2022 на „Б. п. п. ф.” С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под № 542097902, с адрес на управление във ***, чрез „Б. п. п. ф. с.а., клон Б.” КЧТ с ЕИК *** против А. А. С. с ЕГН ********** за осъждането ѝ да плати парична сума по договор за потребителски кредит.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 2244,90 лева, и от настоящия адрес на потребителя, който е служебно известен на съда от ч.гр.д.№ 554/2021 на ТнРС, и който съвпада с адреса по делото (***) – чл. 113 ГПК.

Платена е държавната такса върху цената на иска – 46,14 лева. Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК – връчено на ищеца на 28.02.2022 г.

Заповедното производство по ч.гр.д.№ 554/2021 на ТнРС е завършило с влязло в сила Разпореждане № 575/16.11.2021, поправено с Разпореждане № 198/10.03.2022 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за следните суми:

1664,03 лева главница;

456,11 лева договорна лихва за периода 15.12.2020-15.09.2022;

127,16 лева мораторна лихва за периода 15.01.2021-16.10.202 1; законна лихва за забава от постъпване на заявлението в съда на 02.11.2021 до изплащане на задължението,

1 които суми са дължими по договор за потребителски кредит Крекс18050085/17.08.2020.

С исковата молба се претендират главница 1664,03 лева, договорна лихва 390,88 лева за периода 15.12.2020-01.03.2022 (по-кратък от заповедното производство, което е допустимо); и мораторна лихва 189,99 лева за периода 15.01.2021-01.03.2022. Размерът и периодът на мораторната лихва е по-голям и по-дълъг от този, който е заявен в заповедното производство и за който е постановено разпореждането за отказ да се издаде заповед за изпълнение, което не е недопустимо, а само дава основание за разликата от 62,83 лева да се иска пълната държавна такса от 4%. Затова доплатената държавна такса в исковото производство е малко повече от тази по заповедното.

Ищецът „Б. п.“ твърди, че е титуляр на вземане, възникнало от договор за потребителски паричен заем CREX-18050085/17.08.2020, посредством който страните са постигнали съгласие да бъде отпуснат на ответницата заем в общ размер на 1 664,03 лева за срок от 24 месеца, обхващащ периода от 15.10.2020 г. до 15.09.2022 г. Заемът е целеви – за покупка на стоки от магазин „А. С.“ ЕООД. Договорено е кредитът да бъде изплатен на 24 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 96,37 лева, като е посочено, че общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 2712,88 лева с включената първоначална вноска в размер на 400 лева, платена от А.С. на място в магазина. Договорен е годишен лихвен процент в размер на 31,21% и е посочен в договора годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 36,10%. Сумата в размер на 1 396.00 лева е преведена по банкова сметка на „А. С.“ ЕООД. Заедно с договора за кредит е сключен и договор за застраховка „Сигурност на плащанията“ на стойност 268,03 лева.

Към 01.03.2022 г. ищецът признава, че са направени две плащания за погасяване на задължението по кредит № CREX-18050085, в общ размер на 192,74 лева.

С уточняваща молба ищецът допълва, че застрахователната премия не е финансирана от кредитора, застраховката не е била задължителна и договорът за кредит не зависи от нейното наличие, поради което и на основание пар. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК разходът за застрахователната премия не е включен в ГПР.

Ищецът твърди, че търговският му партньор „А. с.“ ЕООД е предал стоките на А.С. на 18.08.2020 с фактура номер ***.

Обяснява, че първоначалната вноска от 400 лева, платена от ответницата в магазина, не е включена в размера на кредита.

Ищецът моли за осъждането на ответницата да му плати главницата по заема от 1664,03 лева, договорната лихва 390,88 лева за периода 15.12.202001.03.2022, мораторна лихва 189,99 лева за периода 15.01.2021-01.03.2022, обезщетение за забава за периода от получаване на исковата молба от ответника (11.04.2022) до окончателното изплащане на задължението, както и разноски за настоящото производство.

Ответницата А.С. не подава писмен отговор.

2

След преценка на събраните по делото доказателства, исканията на страните и закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 430 от Търговския закон във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 27, ал. 2, изр. първо във връзка с § 1, т. 11 от ДР към Закона за потребителския кредит.

Процесното правоотношение е възникнало и се развива върху общата законова уредба на заема за потребление по ЗЗД, като се отчитат спецификите на банковия кредит, тъй като е служебно известно на съда, че кредиторът ищец е лицензиран за банкова дейност от БНБ субект, което предполага заемът да е възмезден. Също така, и най-вече, относими са нормите на Закона за потребителския кредит, защото ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, оттам договорът за заем, освен банков, се явява и потребителски.

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор и затова на страните е указана възможността да дадат становище дали клаузите на процесния потребителски договор са неравноправни.

По-конкретно ищецът следваше да докаже, че договорът за кредит не е недействителен поради неточно посочване на ГПР в размер на 36,10%, защото ако е недействителен на това основание, съгласно чл. 23 във вр. чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, длъжникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по него. Като дори в този случай кредиторът не е освободен от възложената тежест да докаже, че стоките, чиято покупка е финансирана с отпуснатия заем, са доставени на А.С. на 18.08.2020. Последното се налага на основание чл. 27, ал. 2 ЗПК, който текст гласи, че при предоставяне на кредит за придобиване на стоки задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на стоката.

Причината е, че в този случай е налице т.нар. „свързан договор за кредит“ по смисъла на § 1, т. 11 от ДР към ЗПК, тъй като заемът се използва изключително за финансиране на договор за доставка на стоки и от търговска гледна точка двата договора представляват едно цяло. Още повече, договорът за кредит посочва конкретните стоки, доставката на които ще се финансира чрез потребителския кредит.

Ищецът извежда своето право от Договора за потребителски кредит CREX18050085 от 17.08.2020 г., сключен с ответницата, по силата на който е финансирал със сумата от 1396 лева, чрез директно плащане по банков път към търговския му партньор „А. с.“ ЕООД, покупката на диван, маса и секция на обща стойност 1796 лева, намалена с направено плащане от 400 лева в брой. Ищецът не ангажира преки доказателства, че тези стоки са получени от кредитополучателката С.. Представеният препис на фактурата и касовия бон за 400 лева доказват само, че в магазин „А. с.“ ЕООД е издаден касов бон за тази сума за покупката на неиндивидуализирани по вид и брой „мебели“, но кой е купувачът им – не може да се разбере от документа. Фактурата пък показва, че лицето, което я е съставил – С. Г., е била наясно с желанието на А. А. С. да купи 3 дивана, масата и секцията и затова я е вписала във фактурата като неин получател.

Самото получаване на фактурата обаче не е доказателство за получаването и на артикулите, описани в нея. Стоката се предава и получава с други документи, например приемо-предавателен протокол, стокова разписка, товарителница за превоз на стоки и други, в които трябва да личи волеизявлението на получателя на стоката, че същата му е доставена. Няма пречка и върху фактурата да се отрази волеизявлението за получаване на артикулите, описани в нея, например с „Получих; доставени; приети“ или друго равнозначно волеизявление, ако моментът на получаване на стоката съвпада с получаването на счетоводния документ. Обичайно това се случва, когато продадената стока се предава на купувача или на посочено от него лице в самия магазин. Това, на което съдът обръща внимание, е, че дори по отношение на фактурата не личи А.С. или някой друг да я е получил. Липсва неин или другиму подпис за получател, за разлика от наличието на подпис на съставителя на фактурата С. Г., което навежда на извода, че когато е изготвен документът, неговият получател не е бил в магазина или наймалкото не му е бил предявен. Иначе съдът не вижда причина единственият подпис в документа да е само на служителката, която го е съставила.

Не представлява волеизявление, че стоката е доставена на А.С., посоченото в застрахователния сертификат (на л. 34 от ч.гр.д.№ 554/2021 ТнРС), че дивана, масата и секцията се съхраняват в ***, където е регистрираният настоящ и постоянен адрес на ответницата. Застрахователната полица е подписана на 17.08.2020 г., преди издаването на фактурата и касовия бон на 18.08.2020, което означава, че към момента на сключване на застрахователния договор, стоките не може да са били вече предадени на ответницата.

Независимо от изложеното съдът напомня, че твърденият факт за доставка на артикулите трябва да се докаже по несъмнен начин, който в теорията и практиката често се нарича пълно и главно доказване. Такова доказване не е ограничено само до преките доказателствени средства – разписки за получаване на стоката и др. То може да се проведе и с косвени доказателства, които образуват непротиворечива верига от фактически изводи, водещи до единствено възможния краен извод, че А.С. е получила стоката. Такова косвено доказателство са направените две погасителни вноски, който факт е приет с доклада по делото за безспорен, и не е постъпило възражение от страните за него.

Кредитополучателката няма причина да плаща, ако не е получила дивана, масата и секцията, за чието финансиране е кандидатствала. Още повече, пасивното ѝ процесуално поведение не е обичайно за човек, който се чувства незадължен.

Налице са обаче основания договорът за потребителски кредит да бъде приет за недействителен, заради неточното посочване на ГПР, и то с огромна разлика от действителния размер. За установяване какъв е действителният ГПР, съдът си служи с препоръчания от Министерството на икономиката на своята интернет страница https://www.mi.government.bg/bg/pages/izchislyavane-nagodishen-procent-na-razhodite-258.html калкулатор на ГПР, който е разработен от Европейската комисия, и който, въпреки че е наречен „Калкулатор на ГПР за ипотечни кредити”, съдържа опция за изчисляване на ГПР по потребителски заеми. За ползването на калкулатора не са необходими специални знания из областта на математическите и икономическите науки. Съдът въведе параметрите на процесния заем, дал повод за образуване на делото, а именно Договор за потребителски кредит CREX-18050085 от 17.08.2020 г (1664,03 лева главница, 4 която се образува от 1796 лева цена на стоките, минус 400 лева първоначална вноска, платена в брой, плюс 268,03 лева застраховка „Сигурност на плащанията“; срок на кредита 24 месеца и годишен лихвен процент 31,21%) и констатира получения резултат за ГПР почти съвпадащ с този по договора за заем: ГПР 36,08% според калкулатора, вместо 36,10% по договора. Размерът на погасителната вноска също е изключително близък – 94,08 лева на месец според калкулатора, вместо 96,37 лева по договора. Разликите са несъществени и найвероятно идват от различните настройки за закръгляне. Резултатът верифицира точността на калкулатора и дава основание на съда да го използва за следващото изчисление, но преди това да направи следния фактически извод: в така посочения ГПР разходът за застраховката „Сигурност за плащанията“ е отчетен като главница по заема, а не като общ разход по него.