Решение № 1078 от 12.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100508776 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20078027 от 25.03.2021 г., постановено по гр. д. № 74630/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 40 състав, С.О. П. и А.О.А. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, разделно следните суми: 2 704, 27 лв., представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.11.2016 г. - м.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж. к. „******* аб. № 130412, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 20.12.2019 г., до окончателното плащане; сумата от 23, 96 лв., представляващи лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. - 03.06.2019 г.; сумата от 12, 70 лв., представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2018 г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 20.12.2019 г., до окончателното плащане; както и сумата от 2, 56 лв., представляващи лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2016 г.03.06.2019 г., като искът за главница за доставена топлинна енергия е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2 704, 27 лв. до пълния предявен размер от 4 502, 76 лв. и за периода м.05.2016 г. - м.10.2016 г.,отхвърлен е искът за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 23, 96 лв. до пълния предявен от 39, 92 лв.; като е отхвърлен искът за цена на услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер от 12, 70 лв. до пълния предявен от 19, 06 лв., както и отхвърлен иска за законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 2, 56 лв. до пълния предявен от 3, 85 лв. по иска за законна лихва за забава върху главницата за 1 дялово разпределение. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от по 178, 17 лв. - разноски по делото. Ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата от 276, 91 лв. – разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, са депозирани въззивни жалби от ответниците С. ОГН.

П. и А.О.А.. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. В нарушение на състезателното начало в гражданския процес решаващият съд е извършил справка в НБД „Население“ и служебно е събрал доказателства относно обстоятелства, за установяването на които доказателствена тежест носи ищецът. Поддържат, че по делото не е доказано основанието за начисляване на лихви върху стойността на топлинната енергия, доколкото ищецът не е доказал момента на настъпване на изискуемостта й. Считат, че не дължат стойността на услугата дялово разпределение на ищеца, а на топлинния счетоводител. Молят съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 24.03.2022 г. оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ответника.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент № 103, находящ се в гр. София, ж. к.

„*******, като всеки от тях му дължи по 2 251, 38 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г.; по 19, 96 лв., лихва за забава за периода от 15.09.2017 г.-03.06.2019 г. г., сума за дялово разпределение в размер на по 9, 53 лв.- главница и по 1, 92 лв.- лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 31.07.2016 г. – 03.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му платят посочените суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско 2 възнаграждение.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците оспорват предявените искове по основание. Не оспорват размера на начислената топлинна енергия за периода, нито извлечението от сметки към абонатен номер 130412. Твърдят, че през исковия период техният наследодател не е бил собственик на имота, поради което нямат качеството на потребители на топлинна енергия. В условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност за вземанията до 08.2017 г. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.

С определение от 23.11.2020 г. решаващият съд е отделил като безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че начислената топлинна енергия за процесния период съответства на претендирания размер, както и че стойността е правилно отразена в счетоводните записвания на ищцовото дружество.

Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ на 12.01.1996 г. О.Г. П. и М.Г. П.а са купили апартамент № 103, находящ се на 9 етаж в жилищна сграда - блок № *******“, гр. София. В тази насока е и информацията, съдържаща се в писмо до ищеца от кмета на СО - Район „Искър“. Също така О. П. е посочен като етажен собственик в процесния апартамент в съставения списък към протокола от проведено на 10.05.2002 г. общо събрание на етажните собственици в бл.*******”, гр. София.

В проведеното на 11.02.2021 г. открито съдебно заседание съдът е уважил доказателственото искане на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди от СО с удостоверение за наследниците на О.Г. П. и М.Г. П.а.

С разпореждане от 17.03.2021 г., във връзка с доказателствено искане на ищеца, направено в проведеното на 11.02.2021 г. открито съдебно заседание, решаващият съд е постановил извършване на справка в НБД „Население“ относно наследниците на посочените лица. От изготвените справки се установява, че М.Г. П.а е починала на 14.01.2003 г., а О. П. на 10.08.2010 г., като техни наследници по закон са децата им: Г.О. П., А.О.А. и С. ОГН. П..

Видно от посочения протокол от проведено на 27.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. ******* етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост.

На 15.05.2002 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. „*******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

3

Пред СРС е ангажиран договор № У144/29.07.2015 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Жалбоподателите релевират доводи, че по делото не е доказано, че са собственици на топлоснабдения имот и съответно, че имат качеството на клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части 4 на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия за битови нужди с качеството им на собственици на топлоснабден имот.

За принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот ищецът е ангажирал договор за покупко - продажба на недвижим имот, обсъден по – горе, от който се установи, че на 12.01.1996 г.

О.Г. П. и М.Г. П.а са купили ап. № 103, находящ се на 9 етаж в жилищна сграда - блок № ******* кв. „******“, гр. София.