Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1081 от 19.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39444/2025
Вид
Решение № 1081
Подписан
19.01.2026
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1081 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110139444 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XXV ГПК.

Образувано е по предявени от Б. Д. Д. срещу *****, дружество, регистрирано в ***, с дружествен peг. № ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Б. Д. Д., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ със заповед от 05.05.2025 г., издадена от ******, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „У*******, и за осъждане на ***** да заплати на ищцата сумата от 99 000 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението в периода 06.08.2025 г. – 06.02.2026 г.

Ищцата Б. Д. Д., чрез адв. К. Г., твърди, че трудовото й правоотношение с ответника е възникнало въз основа на сключен трудов договор от 18.03.2022 г. между нея и „**** *******“ КЧТ - заличен (работодател прехвърлител по смисъла на чл. 123 КТ); че на 01.04.2024 г . бил сключен анекс към трудовия договор, с който било уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 16 500 лева; че ищцата изпълнявала длъжността „У*** **** - клон България“; че на 05.05.2025 г. й била връчена заповед за спиране на достъпа до ИТ системите на принципала *****, според която е било взето решение за закриване на клона на ***** в България, като на служителите било разпоредено да върнат работното оборудване и били уведомени, че не се очаква да изпълняват трудовите си задължения и да посещават офисите на клона в България; че на същата дата (05.05.2025 г.) й била връчена и заповед на ****** за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ поради закриване на предприятието, считано от 06.08.2025 г., като й било отправено 3-месечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Изложени са съображения за незаконосъобразност на тази заповед, тъй като към датата на връчването й – 05.05.2025 1 г., закриването на предприятието било само хипотетично, с което се нарушавало правото на защита на служителя, тъй като фактическият състав на прекратителното основание все още не бил осъществен. На следващо място ищцата излага съображения, че според посочената заповед от 05.05.2025 г. принципалът ***** възнамерявал да закрие клона си в България, поради което се счита, че не е налице закриване на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Излагат се съображения, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ визира пълно закриване на предприятието и преустановяване за в бъдеще на неговата цялостна дейност за разлика от основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, при което е налице закриване на обособена част от предприятието, каквато част е клонът, при което следва действително да е отпаднала необходимостта от осъществяване на съответната дейност, а не да се касае за симулативно закриване. Поддържа се, че в случая е налице вътрешно организационно преустройство на предприятието, а не прекратяване на част от него, тъй като дейностите, осъществявани от клона, не се прекратяват, а се преразпределят в рамките на структурата на работодателя. Счита се, че към 05.05.2025 г. не са били налице елементите на фактически състав нито на пълното, нито на частичното закриване на предприятието, нито пък е била възможна преценка дали се касае за бъдеща вътрешна реорганизация, поради което било нарушено правото на защита на служителя. Освен това заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била немотивирана, тъй като не били посочени причините за прекратяване на правоотношението. С уточнителна молба ищцата заявява, че трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 06.08.2025 г., като претендира обезщетение за оставане без работа за периода 06.08.2025 г. – 06.02.2026 г.. Отправя се искане за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *****, дружество, регистрирано в ***, с дружествен peг. № ******, чрез адв. И. В., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. На първо място се излагат съображения, че соченият от ищцата договор има характеристиките на договор за управление и контрол, поради което отношенията между страните не се регулират от Кодекса на труда. Сочи се, че ищцата е упражнявала дейност като управител на ******, тоест е извършвала дейност по управление и контрол на клона. В тази връзка се сочи, че е била вписана като управител на клона в ТРРЮЛНЦ, като заличаването й е било извършено в началото на м. август 2025 г., с изтичане на предизвестието за прекратяването на договорната й връзка с клона. На следващо място се излагат съображения, че исковете неправилно са предявени срещу малтийското дружество *****, тъй като работодател на ищцата е бил българският му клон ******, който съгласно българското законодателство притежава самостоятелна работодателска правосубектност. Именно клонът е наел ищцата, изплащал й е възнаграждение, внасял е данъци и осигуровки и е издал заповедта за прекратяване на трудовия договор, поради което той се явява надлежен ответник. Дори да се приеме, че отношенията между страните да попадат в приложеното поле на КТ, ответникът счита, че уволнението е законосъобразно. Сочи, че на 30.04.2025 г. Съветът на директорите на принципала ***** е взел решение за прекратяване на дейността на територията на Република България посредством закриване на своето предприятие и заличаване на клона на чуждестранен търговец ******, което решение е достатъчно за осъществяване на фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, а ефективното заличаване на местния клон се извършва на един по-късен етап, след прекратяване на трудовите правоотношения на служителите. Оспорват се твърденията на ищцата, че се касае за закриване единствено на част от предприятието, предвид спецификите на клона на чуждестранен търговец като правна форма на съществуване в 2 местния оборот. Излагат се подробни съображения, че според съдебната практика „закриване на предприятието“ означава прекратяване съществуването на правния субект - работодател, от което следва и преустановяване на производствената му, административна или друга работа, както и че чуждестранният търговец развива дейност на територията на Република България чрез клона си, който е неговата организационна и функционална форма на присъствие на територията на държавата, в която е учреден, поради което закриването на клона е идентично на прекратяване на съществуването на самия работодател на територията на страната. Поради това се счита, че закриването на клон на чуждестранен търговец не може да се третира като закриване само на част от предприятието, както при местен търговец. Оспорват се и доводите на ищцата за немотивираност на заповедта, тъй като от съдържанието й ясно се установявало основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.

Ответникът поддържа, че са спазени законовите изисквания за прекратяване на трудовия договор с предизвестие, като с процесната заповед е предвидено, че трудовото правоотношение се прекратява с 3-месечно предизвестие, тоест считано от 06.08.2025 г.; че законът категорично и безпротиворечиво свързва началото на срока за обжалване на прекратяване на трудовото правоотношение с деня на прекратяването му, тоест деня, в който заповедта е произвела правно действие, поради което работодателят не е накърнил правото на защита на ищцата. Сочи се, че в случая исковата молба е депозирана преди изтичането на срока на предизвестието и прекратяването на трудовото й правоотношение, поради което исковете са преждевременно предявени, и като такива – неоснователни. По тези съображения се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира следното от фактическа и от правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.

Работодателят, като носител на субективното преобразуващо право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл тежестта на доказване законността на атакуваното уволнение е върху работодателя.

По делото се установява, че първоначално ищцата е сключила трудов договор от 18.03.2022 г. с „**** **** - клон България“ – КЧТ, ЕИК *****, по силата на който е заела длъжността „****“, считано от 21.03.2023 г., с уговорено основно брутно възнаграждение от 13 050 лева на месец и допълнително възнаграждение за стаж и професионален опит, при пълно работно време от понеделник до петък и 40-часова работна седмица, с уговорен 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя.

Съгласно договора служителката отговаря за изпълнението на всички задължения, които са й възложени и възникват от длъжността, заемана от нея към съответния момент, включително всички задължения, съдържащи се в длъжностната 3 характеристика (приложение № 1 към договора), както и други задължения, каквито могат да й бъдат възложени в различни моменти от дружеството, при условие че те не са в противоречие с позицията й. В договора е предвидено, че служителката е пряко отговорна при изпълнението на своята работа и за поведението си пред Съвета на директорите и Главния изпълнителен директор или който и да е от техните пълномощници. В договора е предвидено още, че след изтичане на 9 месеца от началната дата служителят преминава оценка на работата и при постигане на заложените ключови показатели за изпълнение основното брутно възнаграждение ще се увеличи на 15 000 лева, а позицията на служителя ще се промени на *** – клон България“. Предвидена е и възможност за получаване на годишен бонус за добра работа. Посочено е, че е налице възможност служителят да бъде ангажиран да бъде на разположение извън определеното му работно време и да полага извънреден труд, при спазване на изискванията на КТ. Предвидена е възможност за дистанционна работа.

Уговорено е право на служителя на 25 дни платен годишен отпуск, както и 3-месечно предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение.

В приложение № 1 към трудовия договор са посочени задълженията за длъжността „****“, както и задълженията за длъжността „Директор, **** – клон България“ в случай на успешно преназначаване, като последните включват: ръководене на всички оперативни аспекти, включително управлението на българския офис, наемането на съответните членове на персонала и организирането на оперативните дейности; действия като представител на клона; гарантиране, че разходите за капиталовите разходи и оперативните разходи са в съответствие с разпределените бюджети; предоставяне на периодични отчети за прогнозите, финансовите цели и реалните показатели; управление на административните дейности, пряко свързани с разработването на продукти; ангажиране с мрежовите и комуникационните канали с други офиси на ****, за да се осигури координирано предаване и резултати; осигуряване на спазване на вътрешните работни процеси, политики и процедури, като се осигурява съответствие с политиките на **** и насоките на „****; осигуряване на периодични прегледи на целите и измервателите на екипите; споделяне на знания с другите клонове и централното управление за ефективни практики, разузнаване на конкуренцията, бизнес възможности и нужди; гарантиране на това, че всички оперативни дейности се предприемат в съответствие със законоустановени задължения, които може да са приложими в който и да е конкретен момент; всякакви други задължения, които може да бъдат възложени от Главния изпълнителен директор и Главния финансов директор за „**** *****“ и/или които може да бъдат възложени от ръководството в „****.