Решение № 359 от 27.11.2025, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Враца, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря ИРИНА Н. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20251420200883 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на “Агропламинвест”ЕООД –Враца против НП №06-2500074/18.07.2025 г. на Директора на Дирекция “ИТ”-Враца, с което на дружеството жалбоподател, в качеството му работодател, за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 КТ и на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

В жалбата поддържана и в с.з., се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание. Алтернативно се отправя искане за изменение на НП и намаляване на наложената санкция в предвидения законов минимум.

Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на наказателното постановление, с молба за потвърждаването му.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

1

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН.Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

На 13.03.2025 г. около 09.40 ч., служителите на Дирекция ”Инспекция по Труда”-Враца- св.Т.И. и Г.П. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – стопански двор находящ се в с.Краводер и стопанисван от дружеството-настоящ жалбоподател. След проведено наблюдение на извършваната дейност в обекта се установило, че там работи лицето Н.И.М., извършващ охрана на обекта. Същият писмено декларирал, че е нает от фирмата да работи в обекта от 05.05.2024г. на длъжност „пазач”, има установено работно място, работно време от 08.00 ч. до 20.00 ч., с почивни дни по график, както и уговорено трудово месечно възнаграждение в размер на 650.00 лв. Лицето е декларирало и че няма сключен писмен трудов договор с работодателя. За извършената проверка бил съставен подробен констативен протокол от проверяващите.

На 27.03.2025 г. в сградата на Д”ИТ”-Враца, срещу дружеството жалбоподател е съставен АУАН№*** за нарушение по чл.62 ал.1, вр.чл.1, ал.2 КТ. Последвало издаването на обжалваното НП, с което за извършеното нарушение и на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

Гореизложената фактическа обстановка се извлича безпротиворечиво и еднопосочно от приобщените от съда гласни и писмени доказателствапоказанията на служителите извършили проверката –Т.Г. и Г.П., констативен протокол за проверка, справки и кореспонденция между страните по повод проверката и издаването на АУАН и НП и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При извършената служебно проверка, съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето и оформянето на процесния АУАН и издаването на обжалваното НП, представляващи основания за отмяната му като всички изложени в противен смисъл възражения от жалбоподателя са напълно неоснователни, декларативни и голословни: НП се явява издадено от компетентен орган -Директора на Д”ИТ”-Враца, доколкото в чл.15, ал.3 УП на ИА”ГИТ”, приет с МПС№83/08 г.

2 на МС изрично е предвидена такава компетентност по смисъла на чл.47, ал.2 ЗАНН. АУАН и НП съдържат и всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. ясно и недвусмислено описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушените законови норми. Налице е и съответствие между фактическото описание на нарушението и приложената санкционна норма.

От материално-правна страна: от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че към момента на проверката на 13.03.25 г., лицето Н.М. е престирало работна сила като пазач-охранител, но дружествотожалбоподател, в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си да уреди трудовото правоотношение по изискуемия се в чл.62, ал.1 КТ императивен начин- чрез писмен трудов договор.За това си поведение жалбоподателя следва да понесе административно-наказателна отговорност на основание чл.414, ал.3 КТ.

Субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна.

В конкретния случай не е налице и маловажен случай на нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото в КТ има предвиден изричен законов текст, уреждащ възможните хипотези на маловажни случаи на трудови нарушения чл.415в, който обаче е неприложим за нарушения от вида на процесното- по чл.62, ал.1 КТ. Затова и възраженията на жалбоподателя в тази насока, също се явяват неоснователни.

При предвидени в чл.414, ал.3 КТ възможни размери на административната санкция от 1500.00 лв. до 15 000.00 лв., в случая АНО е наложил такава в размер близък до законовия минимум и под средния размер, а именно от 3000.00 лв. В конкретния казус този размер се явява правилно определен и след отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл.27 ЗАНН: касае се до проявено упорито, неправомерно бездействие на работодателя, доколкото същият е бил и предходно санкциониран за същото нарушение спрямо същия работник с друго НП №06-2500028/19.02.25 г., влязло в сила на 13.10.25 г. От друга страна нарушението е било отстранено с последващо сключен трудов договор с лицето на 21.03.25 г. При тези съображения и наложеното от наказващия орган наказание –имуществена санкция в размер от 3000.00 лв. се явява справедливо и адекватно на целите на 3 чл.12 ЗАНН.

Предвид изхода на делото и надлежно направеното в тази насока искане на ответната по жалбата страна, то и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 06-2500074/18.07.25 г. на Директора на Д”ИТ”-Враца, с което на “Агропламинвест”ЕООД-Враца, ЕИК:201407606 в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. на основание чл.414, ал.3 КТ, за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 КТ.

ОСЪЖДА“Агропламинвест”ЕООД-Враца, ЕИК:201407606 ДА

ЗАПЛАТИ на Д”ИТ”-Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4