Решение № 1373 от 13.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1373 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в заседание при закрити врати на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20261100900394 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „ВИДЕО СПОТ 22“ ЕООД твърди, че не е в състояние да изпълни свои изискуеми задължения към държавата в лицето на НАП, като сочи, че затрудненията му били трайни, а имуществото – недостатъчно. Моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност с начална дата 25.11.2022 г., евентуално поради настъпила свръхзадълженост.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.

Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е налице ли са изискуеми задължения по смисъла на чл. 608, ал.1 ТЗ.

1

Според заключението на съдебно-икономическата експертиза към 24.02.2026 г. са налице непогасени изискуеми задължения на молителя за данъци и осигуровки в размер на 92 000 евро и 5100 евро – неплатено задължение на управител. Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент няма данни да са погасени.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.

Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата икономическа експертиза.

Установява се, че дружеството не притежава дълготрайни материални активи, движими вещи и МПС, разполага с парични средства в размер на 1000 евро.

Според заключението дружеството е извършвало търговска дейност до 31.12.2024 г., като към 01.01.2025 г. е преустановило същата и е освободило персонала.

Според заключението коефициентът за обща ликвидност за изследвания период е следният: към 31.12.2022 г. – 0,13; към 31.12.2023 г. – 0; към 31.12.2024 г. – 0,21; към 31.12.2025 г. – 0,21, към 24.02.2026 г. – 0,21, т.е. през целия отчетен период е под референтната стойност.

Според заключението, коефициентът за финансова автономност през целия отчетен период също е под референтите стойности.

При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието – молителят не реализира приходи от търговската си дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да я осъществява. Тези факти дават основание на съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.

Относно началната дата на неплатежоспособността:

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.

Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.

Установява се, че от м. ноември 2022 г., т.е. от самото започване на дейност, дружеството не заплаща дължимите данъци и осигуровки, а последното плащане на работна заплата е към 30.12.2024 г. Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се определи дата 31.12.2024 г., а неплащането на задълженията за данъци и осигуровки приема, че се дължи на политиката на дружеството, възприета от началото на създаването му да не плаща този вид задължения.

Поради основателност на молбата на първото посочено основание, не 2 са налице предпоставките за разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на посоченото евентуално такова.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано.

В настоящия случай длъжникът не разполага с достатъчно налични парични средства за покриване началните разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от справката за открити банкови сметки и заключението на вещото лице. Ето защо съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за покриване на началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ВИДЕО СПОТ 22“ ЕООД, ЕИК:

207084476.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2024 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „ВИДЕО СПОТ 22“ ЕООД, ЕИК: 207084476.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „ВИДЕО СПОТ 22“ ЕООД, ЕИК: 207084476.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ВИДЕО СПОТ 22“ ЕООД,

ЕИК: 207084476.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „ВИДЕО СПОТ 22“ ЕООД, ЕИК: 207084476.

СПИРА производството по т.д. № 394/2026 г. по описа на СГС, ТО, 26 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632, ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.

УКАЗВА на длъжника „ВИДЕО СПОТ 22“ ЕООД, ЕИК: 207084476 в едномесечен срок от вписване на решението да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.6 ТЗ, както и в едногодишен срок от вписване на решението да представи по делото доказателства за изпълнение на тези задължения, както и удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал.10 КСО.

ОСЪЖДА „ВИДЕО СПОТ 22“ ЕООД, ЕИК: 207084476 да заплати по 3 сметка на съда сумата от 127,82 евро държавна такса и 400 евро разходи за депозит за вещо лице, които суми на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъдат събрани от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен съд – гр. София.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4