Протокол № 105 от 06.03.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 375/2023
- Вид
- Протокол № 105
- Подписан
- 06.03.2024
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- Ваня Ангелова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 146 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 148 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 448 ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 459 ал.1 и ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл. 459 ал.1 и ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.463 · Кодекс за застраховането
ПРОТОКОЛ
№ 105 гр. Сливен, 05.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря И.йла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20232200100375 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Ищецът З. К. З., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
С. К., надлежно упълномощен, с пълномощно от 17.10.2023 г.
Ответното дружество ДЗИ "Общо застраховане" ЕАД, редовно призовано, се представлява от адв. Б. К. от САК, преупълномощен от 29.02.2024 г. от АД "ГиМ" - надлежно упълномошени с пълномщно по делото.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на делото.
ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.
АДВ. К.: Поддържаме изцяло исковата молба. Цената на иска е формирана приблизително. Не ми е известен точно размерът на брутната заплата на ищеца към момента на сключване на застраховката между работодател и ответник, но претендираната сума се формира като седмократния размер на годишната брутна заплата, какъвто и да е той. Не оспорваме, че сумата от 8433.60 лв. ни е заплатена.
АДВ. К.: Поддържаме отговора. Моля да бъдат приети представените с него доказателства. Оспорваме иска изцяло по основание и по размер.. Не спорим, че има застрахователна полица. Платили сме и с това ангажиментът ни е изчерпан. Нямам доказателствени искания.
Съдът ПРИКАНИ страните към спогодба и сле д като такава не се постигна, на основание чл. 146 ал. 1 ГПК, пристъпи към устен доклад на 1 делото.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 7/31.08.2021 г., между него и „ПРП - МЕТАЛ АГРО“ ООД е възникнало трудово правоотношение, по силата на което изпълнявал длъжността „ел. заварчик”, с месторабота гр. Сливен.
Твърди, че на 20.09.2021 г., по време и във връзка с извършвана работа в обект на работодателя е настъпила трудова злополука. Докато пренасял с телфер, заедно със свой колега, един тежък стоманен детайл и след като бил поставен на площадка, същият започнал да се претъркаля и паднал върху лявото му ходило, вследствие на което получил конквасация на лявото ходило с фрактура – луксация.
Бил опериран в МБАЛ „Д-р И.н Селимински” - Сливен, където на 20.09.2021 г. му поставили метални остеосинтези на фрактурите с К – игли, а при последната консултация на 12.07.2022 г., лекарят установил, че все още има рана дорзално на лявото ходило, която зараствала вторично с оформяща се некроза, оток и деформация. Препоръчано му било да не се натоварва левия долен крайник.
Твърди, че с ЕР на Т. - № 94310 от 178/18.09.2023г., му е определена трайна неработоспособност от 50%, като лечебният процес на левия долен крайник все още не е приключил.
Още от деня на злополуката не можел да ходи самостоятелно, да се обслужва, да спи спокойно и да организира ежедневните си нужди. Изпитвал е стрес от случилото се. За да преодолее всичко това му помагали близки и съседи.
Към настоящия момент все още не можел да ходи нормално, бързо се изморявал десния му крак, тъй като бил принуден да стъпва само на него, а това му пречело да започне работа, да се издържа и да се чувства пълноценен, без да ангажира близките си да му помагат ежедневно.
Твърди, че с разпореждане на НОИ № 5104 - 19 - 38/05.11.2021 г., злополуката е приета трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Сочи, че между ответника и неговия работодател имало сключен договор за задължителна застраховка „трудова злополука“, обективиран в полица № *******/09.03.2021 г., с покрити рискове: смърт от трудова злополука, инвалидност от трудова злополука и временна неработоспособност.
Твърди, че на 22.07.2022 г. предявил към ответника претенция за обезщетение за временна загуба на трудоспособност от трудова злополука над 120 календарни дни, като му било определено и изплатено от ответника обезщетение в размер на 1 004 лева.
С Решение № 39/09.08.2022 г. на Застрахователно-медицинска комисия на ,ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД му била определена 10% трайна загуба на работоспособност и обезщетение в размер на 7 429,60 лева., или общо получил сумата 8433.60лв., с който размер не е съгласен.
Счита, че застрахователят носи отговорност за причинените вреди на 2 здравето на работниците и служителите при злополука, до размера на застрахователната сума, определен със застрахователния договор.
Размерът на застрахователната сума следвало да бъде определен съобразно уговореното в раздел III, т. 3.2. от застрахователния договор, където било посочено, че за инвалидност от трудова злополука - на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума (по т. 2.1.) от договора, равен на процента инвалидност, определен от Т..
От своя страна в т. 2.1. от раздел III от застрахователния договор било уговорено, че застрахователната сума за риска смърт и инвалидност от трудова злополука е 7 - кратният размер на годишната брутна заплата на работниците и служителите към момента на сключване на застраховката.
Затова счита, че застрахователната сума за риска инвалидност от трудова злополука, която ответното дружество следва да му заплати е в размер на 33 583,20 лева, след приспадане на сумата от 8 433,60 лева, която е получил от ответника.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да му заплати сумата 33 583.20лв, представляваща застрахователно обезщетение за настъпилата на 20.09.2021г трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.09.2021г до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва.
Не оспорва, че на 09.03.2021 г. е сключил с „ПРИ - МЕТАЛ АГРО“ ООД, застрахователен договор за задължителна застраховка „трудова злополука“ на работниците и служителите на застраховащия, обективиран в полица № *******, с едногодишен период на покритие - от 13.03.2021 до 12.03.2022 г.
С анекс № 84/01.09.2021 г. и приложеният към него списък на назначените лица, като застраховано лице по груповата застраховка бил добавен ищеца с месечно възнаграждение в размер на 800 лв.
Не оспорва наличие на валидно застрахователно правоотношение с предмет събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на служителите/работниците на „ПРП - МЕТАЛ АГРО“ ООД, сред които към датата на инцидента попада и ищеца.
Твърди, че груповата застраховка покрИ. рисковете смърт, инвалидност или временна неработоспособност, настъпили вследствие на трудова злополука, а индивидуалната застрахователната сума, която се дължи при реализиране на застрахователното събитие е обусловена от размера на брутното трудово възнаграждение на пострадалия работник или служител.
Счита, че в обхвата на застрахователно покритие не попадат претърпени от застрахованите имуществени и неимуществени вреди.
Твърди, че в т. 4.1. от полицата страните се договорили, че за трудова злополука се възприема дефиницията на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време или във връзка или 3 по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието, когато е причинила неработоспособност или смърт.
Съгласно дефинициите в раздел XI от Общите условия, приложими към договора, трайната неработоспособност била окончателно намалена в определен процент или напълно загубена способност за извършване на трудова дейност резултат на злополука, професионално или общо заболяване.
Съгласно т. 42 от приложимите към застрахователната полица Общи условия, при инвалидност от злополука на застрахования се изплащал процент от посочената в застрахователната полица сума, равен на процента инвалидност, като процентът инвалидност се определя от Централната застрахователномедицинска комисия.
Твърди, че на 13.07.2022 г. в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е постъпила претенция с от ищеца с вх. № 71151912200060/13.07.2022 г. за изплащане на суми във връзка с претърпяна от него на 20.09.2021 г. трудова злополука. Видно от представените два броя платежни нареждания, на ищеца била платена сумата от 1004,00 лева, представляваща обезщетение за временна неработоспособност над 120 дни и сумата 7 429,60 лева обезщетение за 10% трайна неработоспособност, установена с Решение № 39/09.08.2022 г. на ЗМК.
С това плащане застрахователят погасил изцяло задълженията си, произтичащи от договора за застраховане, поради което счита, че няма на основание за плащане на суми в размер над вече платените.
Счита, че Установената с ЕР на Т. № 94310 от 18.09.2023 г. трайна неработоспособност е извън обхвата на застрахователното покритие по застрахователна полица №*******.
Съгласно т. 42.8. от Общите условия, приложими към договора, суми за инвалидност се изплащали, ако тя е настъпила най-късно до една година от датата на злополуката и е в причинна връзка със злополуката - тоест в случая не по-късно от 20.09.2022 г.
ЕР на Т. № 94310 от 18.09.2023 г. било представено от ищеца след изтичане на определения съгласно ОУ едногодишен период, по време на който застрахователят носел риск от настъпване на трайна загуба на работоспособност. Същото удостоверявало наличие на 50% трайна загуба на работоспособност към датата на произнасяне на комисията. То нямало ретроактивно действие и не изследвало въпроса за степента на неработоспособност на лицето в предходен период.
Счита, че ЕР на Т. не е основание за изплащане на застрахователна сума поради изтичане на определения в т. 42.8. от Общите условия срок, с които застраховащият се е съгласил при сключване на договора. Съгласно раздел III, т. 3.2. от застрахователната полица, степента на инвалидност, настъпила вследствие на трудова злополука, се установява от Т., НЕЛК или ЗМК. Единственото относимо решение, постановено в едногодишния период от настъпване на злополуката, било Решение № 39/09.08.2022 г. на ЗМК.
4
Същото установявало наличие на 10% трайна неработоспособност, а обезщетение за нея вече било платено на ищеца на 11.02.2022 г. в размер на 7 429,60 лева.
Доколкото липсвали други релевантни данни за настъпила инвалидност в посочения в ОУ едногодишен срок на покритие, счита , че не е налице правно основание за ангажиране отговорността му .
Оспорва наличие на причинно-следствена връзка между трудовата злополука и претърпените вреди, както и претенцията за лихви правна квалификация на предявените права и възражения:
Предявен е иск за увредено лице срещу застрахователя на неговия работодател, за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от трудова злополука, с правно основание чл. 448 ал. 7 КЗ, вр. с чл. 459 ал.1 и ал.5 КЗ и чл.463 КЗ и цена – 33 583.20лв, ведно с акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 ал.1 ЗЗД. обстоятелства, които се признават от ответника:
- че ищецът е работник при „ПРП-Метал Агро“ООД, който на 20.09.2021г е претърпял злополука по време на работа;
- че претърпявана от ищеца на 20.09.2021г злополука е призната за трудова по реда на чл. 55 ал.1 КСО с съответното разпореждане на НОИ ;
-че между работодателя на ищеца и ответника е сключен с договор за задължително застраховане по риска „ трудова злополука“, който е валиден към датата на настъпване на трудовата злополука с ищеца;
- че ответникът е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в общ размер на 8433.60лв. , която включва сумите: 1004лв и 7429.60лв Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване : няма Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже наличие на трудово правоотношение със сочения работодател „ПРП- Метал Аргро“ООД, по силата на което е изпълнявал длъжност, за която се изисква наличие на задължителна застраховка „трудова злополука“; че такава застраховка е била сключена между неговия работодател и ответника; че е претърпял трудова злополука и внезапно увреждане на здравето, настъпило в причинна връзка от претърпяната трудова злополука, довело до трайна или временно намалена работоспособност; че е претърпял вреди в резултат на тази трудова злополука, техния вид и размер, че е предявил своята претенция до отвениказастраховател, който му е изплатил обезщетение в общ размер на 8433.60 лв, с който размер не е съгласен.