Решение № 541 от 23.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Перник, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720105968 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК. Производството е образувано по искова молба на Г. К. Е., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „И.“ № ** чрез адв. А. срещу „Топлофикация Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист на 02.05.2011 г. в рамките на ч.гр.д. № 8929/2010 г. по описа на Районен съд Перник за задължения, произтичащи от доставена и незаплатена топлинна енергия.

Ищецът твърди, че начислено задължение, произтичащо от доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот намиращ се в гр. П., ул. „Т.“ , бл. № **, вх. *, ап. ** е в размер на 617,69 лева - главница в периода от 01.01.2006 г. до 31.10.2009 г, ведно със законна лихва от 25.10.2010 г., сума в размер на 240,66 лева – законна лихва за забава в периода от 05.03.2006 г. до 08.09.2010 г . и сума в общ размер на 25,00 лева – разноски.

Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист на 18.05.2011г. било образувано и.д. № 419/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д., по което били извършвани действия, водещи до прекъсване на давността, но впоследствие делото е перемирано на 04.10.2013 г. Твърди, че част от задължението – до размер от 32,29 лева е погасено в рамките на изпълнителното производство. Излага от правна страна разбирането си за погасяване на вземане по давност и прекъсване на същата, като намира, че вземането е погасено по давност с кратка тригодишна такава. С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение за суми в размер на 617,69 лева - главница в периода от 01.01.2006 г. до 31.10.2009 г, ведно със законна лихва от 25.10.2010 г. и сума в размер на 233,37 лева – законна лихва за забава в периода от 05.03.2006 г. до 08.09.2010 г. поради погасяването им по давност. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Поддържа, че погасителната давност е била прекъсвана многократно.

Твърди, че за процесната сума е издаден изпълнителен лист, както и че въз основа на него е било образувано посоченото от ищеца изпълнително дело. Намира, че вземане, установено с влязлата в сила процесна заповед за изпълнение се погасява с обща пет годишна давност като прави разграничение между сроковете по чл. 110 и сл. ЗЗД и този по чл. 433, ал. 1, т. 8 1

ГПК. Намира, че до при действието на Постановление № 3/18.11.1980 г. погасителната давност е спряла да тече до отмяната му на 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Позовава се на приетото в Решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747/2020 х. по описа на ВКС, IV, ГО. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на заявените от ищеца разноски. Претендира разноски.

При тези твърдения съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, от страните се признават следните права и обстоятелства: Ищецът е потребител на доставяните от ответника услуги, издаването изпълнителен лист на 02.05.2011 г. в рамките на ч.гр.д. № 8929/2010 г. по описа на Районен съд Перник. Образуването на и.д. № 419/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д..

Поради което съдът с определение по чл. 140 ГПК е обявил посочените безспорни между страните права и обстоятелства за ненуждаещи се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Със същото определение по чл. 140 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва : указал е на ищеца, че следва да докаже, правния си интерес от настоящото дело, наличието на висящо изпълнително производство, както и че е налице новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая се явява изтеклата петгодишна погасителна давност за вземанията. С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че задължението е погасено по давност, съдът с определението по чл. 140 ГПК е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.

В о.с.з. ищецът редовно призован не се явява лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. А.. Същата заявява, че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендира сторените по делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В о.с.з. ответникът се представлява от представител по пълномощие юрисконсулт С., която моли съдът да постанови решение съобразно приетите в настоящото производство доказателства. Претендира сторените по делото разноски.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, тъй като към момента на подаването на исковата молба на 30.11.2022 г. е налице висящо изпълнително производство по изп.д. № 419/2011 г. на ЧСИ С. Д., поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Не се спори между страните, че на 02.05.2011 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7365/ 28.10.2010 г. по ч.гр.д. № 8929/2010 г. на ПРС, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който ищецът бил осъден да заплати на ответника главница в размер на сумата от 617,69 лева – главница, съставляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2006 г. до 31.10.2009 г, ведно със законна лихва от 25.10.2010 г. и сума в размер на 240,66 лева – законна лихва за забава в периода от 05.03.2006 г. до 08.09.2010 г. и сумата от 25 лв., съставляваща сторени по делото разноски, като въз основа на този изпълнителен лист е образувано на изп.д. № 419/2011 г. на ЧСИ Б. на 18.05.2011 г.

2

По делото се установи от приетите доказателства, че по това изпълнително дело е бил наложен запор върху пенсията на ищеца на 20.06.2011 г. На същата дата е била изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника, която е била получена от сина на същия на 13.07.2011 г. Наложеният запор върху пенсията на ищеца е бил вдигнат от 01.09.2011 г., тъй като размерът на пенсията му е бил под минималната работна заплата в страната. С призовка за принудително изпълнение с дата 04.10.2011 г. е бил насрочен опис на движими и недвижими вещи на длъжника за 10.11.2011 г., като същата е била получена на 19.10.2011 г.

От представените по делото доказателства се установи, че по това изпълнително дело не са извършвани от ответника действия насочени към спиране или прекъсване на давността от 04.10.2011 г., като изпълнителното дело се е прекратило по право на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК на 04.10.2013 г. По същото изпълнително дело в полза на взискателя е била преведена на 31.08.2011 г. сума в размер на 32,29 лв., като със същата сума на основание чл.

76, изр. посл. ЗЗД са били погасени разноски в размер на 25 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и част от претендираната мораторна лихва в размер на 7,29 лв.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото изп.д. № 419/2011 г. е било образувано на 18.05.2011 г. или преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което към него се прилагат разрешенията на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В случая, обаче Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС намира приложение, тъй като изпълнителното производство е образувано на 18.05.2011 г. преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността от 04.10.2011 г., когато е бил насрочен опис на движимото и недвижимо имущество на ищеца. С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска 3 нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга след 04.10.2011 г., в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 04.10. 2013 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 419/2011 г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 04.10.2013 г. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.