Решение № 15 от 21.01.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Враца, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500034 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. М. Ц. - ищец в първоинстанционното производство, подадена чрез процесуалния ѝ представител адв. М. С. против Решение № 265/12.10.2022 г. по гр.дело № 726/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, с което състав на съда е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от ищцата против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД - гр. Козлодуй, ЕИК *** иск с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника, поради погасяване по давност, сумите, присъдени в заповедно производство по ч.гр.дело № 440/2017 г. по описа на Районен съд Козлодуй, а именно: главница в размер на 704.98 лв. за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г.; такса топлинно счетоводство 10.00 лв.; лихва за забава - обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г. в размер на 55.36 лв.; законна лихва от датата на подаване на заявлението - 18.04.2017 г., до изплащане на вземането; направените в заповедното производство разноски - 25.00 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист на 26.07.2017 г. и е образувано изпълнително дело № 73/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй.

Твърди, че решението е неоснователно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено поради неправилно приложение на материалноправния закон.

Излага доводи досежно приложимостта на тригодишна погасителна давност в конкретния случай, тъй като вземането на ответника е за незаплатена топлинна енергия, не е установено с влязло в сила съдебно решение, а изпълнителният лист е 1 издаден на извънсъдебно изпълнително основание. Поддържа в жалбата си изложеното с исковата молба, че по-кратката погасителна давност е започнала да тече от 01.10.2016 г. - от падежа на задължението по последната фактура, и е изтекла на 01.10.2019 г., като давността не е прекъсната нито с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 24.01.2017 г., нито с издаване на изпълнителния лист, нито с подаване на молбата за образуване на изп.дело № 73/2019 г., нито с връчване на ПДИ на длъжника, нито с присъединяване на това изп.дело към вече образуваното изп. дело № 83/2016 г., нито с искането и извършването на справки за имуществото на длъжника.

Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира разноски.

Въззиваемото дружество "АЕЦ Козлодуй" ЕАД - гр. Козлодуй, представлявано от изпълнителния директор, оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания писмен отговор по чл.263,ал.1 от ГПК.

Излага съображения за правилност и законосъобразност на решението и моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Не сочи и не представя нови доказателства. Също претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител, но с писмена молба по делото поддържа жалбата и излага съображения по същество на спора. Моли да бъде уважена жалбата и да бъдат присъдени разноски. Към молбата са приложени пълномощно и списък на разноските по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител юрк. Б. оспорва жалбата и поддържа депозирания отговор на жалбата, моли жалбата да бъде оставена без уважение, претендира разноски по делото и представя списък по чл.80 ГПК.

Врачанският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното производство по делото е образувано по искова молба на И. М. Ц., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощник адвокат М. С., с която е предявила против ”АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния директор иск по чл.439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумите присъдени в заповедно производство по ч.гр.д. № 440/2017г. по описа на Районен съд Козлодуй главница в размер на 704.98 лв. за доставена топлинна енергия за периода от м.

10.2015 г. до м. 08.2016 г., такса топлинно счетоводство 10.00 лв., лихва за забава обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г. в размер на 55.36 лв., законна лихва от датата на подаване на заявлението 18.04.2017 г. до изплащане на вземането както и направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25.00 лв. за държавна такса, и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лв., за които е издаден изпълнителен лист на 26.07.2017г. и е образувано изпълнително дело № 73/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване по давност.

В хода на съдебното дирене е приложено изпълнително дело № 83/2016г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Козлодуй с приложеното към 2 него изпълнително дело № 73/2019г. (образувано въз основа на изпълнителния лист за процесното вземане) и ч.гр.дело № 440/2017г. по описа на Районен съд Козлодуй.

Видно от приложното в делото ч.гр.д. № 440/2017г. по описа на Районен съд Козлодуй, съддът се е произнесъл със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 289 от 19.04.2017г., с която е разпоредил ищецът И. М. Ц. да заплати на ответника "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД следните суми - главница в размер на 704.98 лв. за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г., такса топлинно счетоводство 10.00 лв., лихва за забава - обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г. в размер на 55.36 лв., законна лихва от датата на подаване на заявлението 18.04.2017 г. до изплащане на вземането, както и направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25.00 лв. за държавна такса, и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лв. съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правна помощ.

Заповедта е връчена на длъжника И. Ц. на 16.05.2017 г. (видно от приложеното в ч.гр.д. съобщение на л.23) като в двуседмичния срок за възражение по чл.414 ГПК (в сила преди изм. ДВ.бр.100/2019г.) – такова не е подадено. Въз основа на издадената заповед в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за същите суми.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 31.01.2019г. на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД, ДСИ при РС - Козлодуй на 31.01.2019г. е образувал изпълнително дело с № 73/2019 г. Видно от изп.дело № 73/2019г., с молбата за образуването му от 31.01.2019г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде присъединено към вече образуваното по негово молба срещу същия длъжник изп.дело № 83/2016г. С разпореждане от 24.09.2019г. съдебния изпълнител е присъединил изп.дело № 73/2019г. към първото образувано (между същите страни) изп.дело № 86/2016г.

С молба от 10.10.2019г. по изп.дело № 86/2016г. и присъединените към него изп.дела № 412/2016 и № 73/2019г., взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи на длъжника и налагането на запор на банковите сметки. Съдебният изпълнител е наложил запор на банкови сметки на длъжника на 16.10.2019г. Опис на движими вещи не е извършен.

С молба от 02.06.2020г. взискателят е поискал отново извършването на опис на движими вещи на длъжника и налагане на възбрана върху недвижим имот. С постановление от 15.06.2020г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот на длъжника.

На 27.06.2022г. длъжникът в изпълнителното производство Ц. е предявила иск по чл.439, ал.1 от ГПК за установяване по отношение кредитора АЕЦ, че не дължи вземането, предмет на изп.дело № 73/2019г., тъй като е погасено по давност.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че приложима е тригодишна погасителна давност, която обаче намира, че не е изтекла към момента на подаването на исковата молба, тъй като приема, че давността не е прекъснала с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 24.01.2017г., а е прекъснала за първи път с изтичане на срока за подаване на възражение от длъжника Ц. срещу издадената заповед по чл.410 ГПК за процесното вземане, което е на 30.05.2017г.

Първоинстанционният съд не приема, че с присъединяването на вземането към вече съществуващо изпълнително дело между страните давността е прекъсната, а счита, че това е станало с молбата на взискателя от 10.10.2019г. за опис на движим вещи на длъжника и налагане на запор на банкови сметки. Приема, че давността е прекъсната отново и с молбата на взискателя за вписване възбрана от съдебния изпълнител на 02.06.2020г. и с факта на извършване на това действие - налагането на исканата 3 възбрана с постановление от 15.06.2020г., вписано на същата дата, поради което към датата на предявяване на иска по чл.439, ал.1 от ГПК на 27.06.2022г. вземането не е погасено по давност.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира за установено от правна страна следното:

Изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение / Определение № 3708 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2023 г., III г. о., ГК, /.

Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание. Тя се ползва със стабилитет, сходен по последици със силата на пресъдено нещо. Тя установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.

Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години без значение колко кратка е била началната давност /така Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК, и Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК/.

Предвид на изложеното, от влизането в сила на заповедта за изпълнение на 30.05.2017г. е започнал да тече 5 - годишен срок за погасяването по давност на вземането, установено със заповедта за изпълнение.

В този срок - на 31.01.2019г., по молба на взискателя ДСИ при РС- Козлудуй е образувал изпълнително дело с № 73/2019 г. Видно от изп.дело № 73/2019г., с молбата за образуването му от 31.01.2019г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде присъединено към вече образуваното по негово молба срещу същия длъжник изп.дело № 83/2016г. С разпореждане от 24.09.2019г. съдебният изпълнител е присъединил изп.дело № 73/2019г. към първото образувано (между същите страни) изп.дело № 86/2016г.

Както се сочи в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.