Определение № 324 от 04.06.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Монтана, 30.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500325 по описа за 2023 година

Делото е образувано след отмяна решение на съда № 220/17.10.23 г по в. гр.дело № ,325/2023 г. по описа на МОС , с което е оставена без разглеждане жалбата на „хххх“ срещу Постановление за разноски досежно искането за адвокатски хонорар .

Производство е образувано по жалба на хххх“ срещу Постановление за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение по из.дело № 20227480402232 на ЧСИ М.И . Жалбоподателят твърди,че е не дължи определените разноски за адвокатски хонорар , като излага подробни съображения в тази насока . На първо място поддържа,че дължимата сума е заплатена доброволно,като е преведена направо по сметка на взискателя,поради което и единствените извършени действия от взискателя е подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. На второ място прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай,че съдът приеме адвокатското възнаграждение да се определи при условията на чл.10,ал.2 от Наредбата .Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени постановлението за разноски досежно определения адвокатски хонорар .

Постъпило е възражение от взискателя по делото „ хххххООД, в което се твърди, че жалбата е недопустима като подадена извън законоустановения срок , а по същество неоснователна като са изложени подробни съображения в тази насока .

Постъпило е становище и от ЧСИ М.ИВАНОВА ,в което се твърди,че жалбата е неоснователна .

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба до ЧСИ от 1 31.10.2022г. за събиране на сумата по издадения от РС Лом изпълнителен лист по ч.гр.д.

№1041/2022г. за солидарно осъждане на хххх ЕООД и С. Т. К. за описаните суми, а именно главница – 50 000 лв., 28 000 лв. – неустойка и 4480 лв. – разноски. Още с молбата е поискано да се впише възбрана на описаните имоти и запор на сметки, чието налагане е 1 извършено с разпореждане от 14.11.2022г., с което ЧСИ е приел и като разноски сумата от 4 000 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата от описаните такси.

На 09.12.2022г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до дружеството, получена на 19.12.2022г., и до длъжника - С. К., за който е отразено, че е връчена на 15.12.2022г., като и в двете са вписани освен сумите по ИЛ, и разноски по изпълнителното дело в размер на 4 059,00 лв. и 6259,89 лв. – такси по Тарифата.

По изп.дело е постъпила молба от взискателя от 15.12.2022г. с искане изп.дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.2 от ГПК и с постановление от 16.12.2022г. същото е прекратено.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Съгласно чл.79 от ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати (освен поради плащане, направено след започване 3 на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени .

В настоящата хипотеза безспорно се установява,че длъжниците са заплатили дължимата сума директно на взискателя,като това е станало след образуването на делото ,т.е същите са станали причина за образуване на изп.производство и затова следва да понесат разноските за това.

Неоснователно е твърдението,че дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи на основание чл.10,ал.1 ГПК.Видно от представеното Пълномощно, същото визира не само задължение за образуване на изпълнителното производство, но и за процесуално представителство с цел събиране на вземането.Както бе изложено по-горе,в настоящата хипотеза е депозирана молба за образуване на изпълнителното дело,с което е поискано и налагане на възбрана върху конкретно посочени имоти.Вследствие именно на образуваното производство се е стигнало и до доброволно плащане от страна на длъжника/видно от изп.лист,задължението на длъжника е от Договор за парично задължение от 2020 г. със срок за връщане на сумата до 30.09.2020г./.

Предвид тези съображения съдът намира,че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл.10,ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно този текст минимално предвиденото възнаграждение е в размер на 3560 лв.Заплатеното от взискателя възнаграждение е по-скоро към минимума/4000 лв./,поради което и съдът не намира,че същото е прекомерно .

Предвид изложеното съдът намира атакуваното постановление в частта за разноските за присъден адвокатски хонорар за правилно, а жалбата за неоснователна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ххх ЕООД, ЕИК 111553117 срещу постановлението на ЧСИ Мая Иванова за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20227480402232 в ЧАСТТА досежно начислен ото адвокатско възнаграждение като НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3