Решение № 11 от 28.04.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. гр.Мадан, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно наказателно дело № 20265430200011 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е въз основа на жалба от А. З. М., ЕГН **********, против Наказателно постановление № *******/*****., издадено от Началник група в ОДМВР С., РУ М., с което за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева / 153.39 евро.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. Сочи се, че жалбоподателят на процесната дата, докато управлявал служебния автомобил в отсечката преди с. Р. по реп. път ****в посока от гр. С. към гр. Р., внезапно загубил съзнание вследствие на прилошаване, поР. което загубил контрол над управлението на автомобил и настъпило ПТП. В тази връзка застъпва, че няма вина за настъпване на ПТП.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят се представлява се от адв. Б. С. от АК С., който поддържа жалбата и моли за уважаването й, както и за присъждане на разноски. Представена е и писмена защита по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в открито съдебно заседание. В писмени бележки, чрез юрк. Н.

Ш. оспорва жалбата и моли съдът да потвърди НП, като правилно и законосъобразно.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 06.02.2026 г., видно от 1 разписката към същото и изпращането на жалбата по пощата на 19.02.2026 г., видно от приложеното писмо с пощенско клеймо на л. 5 от делото), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поР. което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На *******г., около ****часа, жалбоподателят А. З. М., служител на ГПУ Р., по време на граничен полицейски наряд, управлявал товарен автомобил "*******", с рег. № ******, собственост на Главна дирекция "Гранична полиция“ гр. С., по ****** в посока от гр. С. към разклон Ч., като в автомобила пътували колегите му свидетелите С. И. и Б. М.. Докато преминавал през отсечката преди с. Р. при км. **** в посока разклон Ч., на А.

М. му прилошало, загубил контрол над управлявания автомобил, при което напуснал пътното платно в ляво по посока на движението му и реализирал удар с предната част на автомобила в ската, след който спрял движението си.

След като се осъзнал, същият слязъл от автомобила да го огледа, заедно с колегите си. При огледа на автомобила установили, че в предната му част има щети, за което докладвали в ОДЧ на ГПУ Р. и позвънили на телефон 112, за да съобщят за настъпилата ситуация.

На подадения сигнал се отзовал свидетеля Р. К. – мл. автоконтрольор в РУ – М. при ОД на МВР – С., който установил настъпилите щети по автомобила на ГД“ГП“ – С. и на мястото жалбоподателя А. М. и свидетелите С. И. и Б. М.. Междувременно на местопроизшествието дошъл свид. Р. Д. – мл. автоконтрольор в РУ – М., който по това време не бил на работа, но преминавал и решил да окаже съдействие на колегата си свид. К.. На място пристигнал и медицински екип на Бърза помощ, който извършил преглед на жалбоподателя и свид. И.. Жалбоподателя и свид. И. били откарани до МБАЛ С., като след извършени допълнителни медицински прегледи били освободени и върнати от техни колеги на местопроизшествието. Свидетелят К. преценил, че с действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, поР. което и на място съставил срещу него АУАН Серия ** № ****** от ******., в който посочил като нарушени цитираните разпоредби. На място от свид. К. бил съставен и Протокол за ПТП № ******** от ******** И двата акта били предявени на жалбоподателя, който ги подписал и получил препис от тях, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от жалбоподателя не били депозирани писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на горецитирания АУАН, на ****** от Началник група в РУ М. към ОДМВР С., било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.

179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева / 153.39 евро.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на 2 съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Както актът за установяване на административно нарушение, така и атакуваното наказателното постановление, са издадени от компетентни органи, видно от приложеното по делото копие на Заповед № *******/****** на Министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят А. З. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

По отношение на нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП , съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, следва да се отбележи, че от доказателствата по делото се установява, че на посочените в АУАН и НП време и място действително А. М. е изгубил контрол върху управляваното от него превозно средство, което от своя страна е станало причина за възникналото ПТП. От показанията на свидетелите С. И., Б. М., Р. К. и Р. Д., които съдът кредитира изцяло като дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица, обаче, може да се направи извод, че последният субективно е бил в невъзможност да реагира на възникналата ситуация, вследствие на рязкото влошаване на здравословното му състояние, независимо че към момента не е диагностициран с някакво заболяване. Свид. Б. М. пътувал в автомобила на предната седалка до жалбоподателя и свид. И. пътувал в автомобила на задната седалка зад Б. М. сочат, че след като автомобила се ударил в ската и спрял, двамата слезли от автомобила, а жалбоподателя е останал вътре на мястото на водача и не е реагирал първоначално при викане на името му, като след това се свестил и последен е слязъл от автомобила. Жалбоподателят е бил в шок и дезориентиран, не знаел какво се е случило. Споделил, че внезапно при управлението на автомобила му прилошало и причерняло, чувал само шумове и не виждал нищо пред него, вследствие на което е изгубил управлението над автомобила и същия излезнал от пътя и се ударил в ската.

3

Свидетелите Р. К. и Р. Д. също потвърждават, че непосредствено след произшествието А. М. е заявил пред тях, че е допуснал ПТП вследствие на прилошаване и загуба съзнание при управление на автомобила и че нищо не си спомня от произшествието. В самия АУАН и впоследствие в НП, в описанието на нарушението също е отразено,че водача М. по време на управление на автомобила, след като му прилошава губи контрол над автомобила вследствие на което излиза в ляво извън пътното платно и с предната си част се удря в скат, с което допуска ПТП с материални щети.

Предвид това съдът намира, че макар обективно да е налице хипотезата на чл.

20, ал. 1 от ЗДвП, то субективната страна на нарушението не е налице.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН , административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл.

7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

В случая, по изложените по-горе съображения, не се установява вината на санкционираното лице за вмененото му нарушение. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение, то нейната липса води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето.

Всичко гореизложено обуславя извода за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поР. което и същото следва да бъде изцяло отменено.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК , когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 16.03.2026 г., сключен между жалбоподателя А. З. М. и адв. С. от АК – С., в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 200 евро е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане).

Доколкото се прилага чл. 205 от АПК , по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР - С.

4

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********/*****г., издадено от Началник група в ОДМВР С., РУ М., с което за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП , на А. З. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева /153.39 евро.

ОСЪЖДА ОДМВР - С., ДА ЗАПЛАТИ на А. З. М., ЕГН **********, сумата от 200 евро (двеста евро), представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – С. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ 5