Определение № 31 от 21.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. Велико Търново , 21.01.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно търговско дело № 20204001000432 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.423 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от страната по делото Д. Р. К., чрез пълномощник адвокат С. К., против определение №260121 от

30.10.2020г., постановено по в.ч.т.д. №407/2020г., с което Окръжен съд-Русе е оставил без разглеждане възражение на Д. Р. К. против заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №1458/17.05.2019г., издадена по ч.гр.д. №2849/2019г. на Районен съд-Русе, като недопустимо.

Жалбоподателят моли Апелативният съд да отмени обжалваното определение и да разгледа възражението по същество или да върне делото на Русенския окръжен съд за произнасяне по възражението.

Счита, че Окръжният съд е установил правилно фактическата обстановка, но неправилно е приел, че възражението е подадено след изтичането на едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение.

Адвокатът му бил разбрал случайно за издаването й на 07.07.2020г.

Длъжникът упълномощил адвоката да подаде възражение на 10.07.2020г.

Възражението е подадено на 21.07.2020г. Следователно било подадено в срок.

1

Постъпил е отговор от другата страна Еос Матрикс ЕООД-гр.София, чрез пълномощник адвокат Ж. Д..

Моли Апелативният съд да остави без уважение частната жалба, като неоснователна и да потвърди обжалваното определение, като правилно.

Правилно било прието, че възражението е подадено след изтичане на едномесечния срок. Районен съд-Русе бил връчил заповедта за изпълнение на длъжника, спазвайки действащите разпоредби на глава шеста от ГПК. На длъжника било изпратено съобщение на последно регистрирания адрес в България, който факт не се оспорвал от него. Видно от разписката на съобщението, лицето не е намерено на адреса, като е отбелязано че живее в чужбина. Правилно съдът е уведомил длъжника по телефона, чрез съпругата му П. К.. Заповедта за изпълнение била връчена редовно на длъжника при спазване на разпоредбата на чл.44 ал.2 ГПК-при връчване по телефона, надлежно удостоверено писмено с подпис на връчителя, каквито са изискванията на процесуалния закон. Номерът на телефона е посочен от самия длъжник. Същият не сочи и кое друго лице е възможно да е приело обаждането и да се е представило за съпругата му. Следователно връчването по телефона по реда на ГПК е редовно и с него Кънев е уведомен за издадената срещу него заповед за изпълнение, като той е могъл да оспори същата в едномесечен срок, поради което настоящото възражение е подадено след срока и следва да бъде отхвърлено.

Като разгледа направените в жалбата оплаквания, прецени данните по делото и извърши проверка на обжалваното определение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Издадена е заповед №1458 от 17.05.2019г. по ч.гр.д.№2849/2019г. по описа на Районен съд-Русе, с която е разпоредено длъжникът Д. Р. К. да заплати на кредитора Еос Матрикс ЕООД-гр.София сумите от 1029,16 левачастично дължима главница от общо дължима главница в размер на 3 710 лева, по договор за потребителски кредит от 18.06.2012г., сключен с Юробанк България АД и договор за цесия от 18.01.2016г., с който Юробанк България АД прехвърля вземането си на Еос Матрикс ЕООД; 1970,84 лева-договорна лихва за периода от 18.05.2016г. до 18.10.2017г.; заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2019г. до окончателното й изплащане;

2 както и сумата 60 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса.

Издаден е изпълнителен лист на 06.08.2019г., връчен на представител на кредитора на 25.09.2019г. В договора за потребителски кредит длъжникът е посочил телефон за контакт *******, с титуляр П. К.-негова съпруга. В същия договор длъжникът е посочил постоянен и настоящ адрес гр.Русе, **********, вход В, ет.3, ап.7. На посочения от длъжника адрес Русенският районен съд е изпратил за връчване заповедта за изпълнение. Призовкарят е отбелязал върху разписката за връчване, че е посетил адреса три пъти, съответно на 22.05.2019г.; на 06.06.2019г. и на 23.06.2019г., не е намерил лицето, както и друго лице, на което да връчи заповедта и живущи на същия адрес му казали, че лицето не живее там, жилището е необитаемо. Поради това призовкарят е залепил уведомление по реда на чл.47 ГПК. Служебно е направена справка в База данни Население, при която е установено че това е постоянният и настоящ адрес на длъжника. Служебно е направена справка и в Национална агенция за приходите, при която е констатирано, че няма регистриран актуален трудов договор на името на длъжника. Съдията докладчик е разпоредил уведомлението да се извърши по телефона. Писмено деловодител е удостоверил, че длъжникът е уведомен по телефон ********** чрез съпругата му П. К. на 16.07.2019г.

Длъжникът твърди във възражението и в частната си жалба, че е разбрал за заповедта едва на 07.07.2020г., когато адвокатът му С. К. случайно е видял делото, както и че е разбрал именно от адвоката си, който го е уведомил незабавно, и на 10.07.2020г. го упълномощил да подаде възражение, което обстоятелство е видно от приложеното пълномощно.

Безспорно е, че възражението е подадено пред Русенския окръжен съд на 21.07.2020г.

Жалбоподателят не твърди, че GSM ********** не е на съпругата му П.

К., не твърди че тя не е получила телефонното обаждане, което деловодител е удостоверил писмено на л.22 от ч.гр.д. №2849/2019г. по описа на РРС, не сочи евентуално на кое друго лице може да е съобщено по телефона. Не е доказал, че през м.май, юни и юли 2019г. е бил в чужбина. Видно от приложените към частната жалба документи на 19.12.2013г. е регистриран в гр.Бракел, Федерална република Германия, с адрес Бартломещрасе 1 и на 17.01.2011г. е регистриран, без да е вписан в регистъра, че извършва 3 стопанска дейност в гр.Липщад, Федерална република Германия, която се състои в производство на мебели, електроинсталации, търговия на дребно.

По делото не са представени доказателства, от които да се установява по категоричен начин, че през м.май, юни и юли 2019г. длъжникът действително е бил извън България.

При тези данни от фактическа страна Апелативният съд прави следните правни изводи.

Основният спорен въпрос по делото е кога е връчена заповедта за изпълнение на длъжника, респективно кога същият е узнал за нея и от тук възражението като е подадено на 21.07.2020г., която дата не се спори, спазен ли е преклузивният едномесечен срок от узнаването за подаването му.

Съгласно чл.423 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, длъжникът който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:

1.заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2.заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;

3.длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и 4.длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като едновременно с възражението той може да упражни и правата си по чл.413 ал.1 и чл.419 ал.1 ГПК. Срокът е преклузивен и след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да оспори вземането с възражение пред въззивния съд, по реда предвиден в чл.423 ГПК. Срокът по чл.423 ал.1 ГПК тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение. Касае се за фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го заявява в свой интерес. При извършване на преценка за спазване на срока съдът съобразява както твърденията на молителя, така и представените по делото доказателства за момента на узнаването. При твърдения на молителя за момента на узнаване на заповедта и излагане на основание по чл.423 ал.1 ГПК съдът има правомощие да направи преценка за спазването на срока за депозиране на възражението въз 4 основа изявленията на молителя, но при условие, че същите са подкрепени от данните по делото.

Длъжникът носи тежестта да докаже момента на узнаване на заповедта за изпълнение.

В случая заповедта е съобщена по телефона като е направено писмено удостоверяване в делото от деловодител с дата 16.07.2019г. Длъжникът не оспорва, че телефонът, на който е съобщено, е на съпругата му, не твърди друго лице, конкретизирано, да е ползвало телефона към тази дата. Не е доказано по категоричен начин, че през май, юни и юли 2019г. Кънев да е бил извън страната. Съгласно разпоредбата на чл.42 ал.3 ГПК когато съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма. Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.2 ГПК връчването по телефона или по факса се удостоверява писмено от връчителя.

Следователно изискванията на чл.42 и чл.44 ГПК са спазени и следва да се приеме, че за заповедта длъжникът е узнал редовно на 16.07.2019г., поради което подаденото на 21.07.2020г. възражение по реда на чл.423 ал.1 ГПК е извън срока.

По изложените съображения Апелативният съд приема, че по делото не е доказано да са осъществени хипотезите на чл.423 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, на които се позовава жалбоподателят.

В обжалваното определение Окръжен съд-Русе е приел, че възражението на Диян Кънев е подадено след срока, поради което като просрочено е недопустимо.

Апелативният съд стига до същия краен решаващ извод.

Като правилно обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Апелативният съд

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260121 от 30.10.2020г., постановено по в.ч.т.д. №407/2020г., с което Окръжен съд-Русе е оставил без разглеждане възражение на Д. Р. К., подадено чрез пълномощник адвокат С. К., против заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК №1458/17.05.2019г., издадена по ч.гр.д. №2849/2019г. по описа на Районен съд-Русе, като недопустимо.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6