Решение № 56 от 08.02.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Плевен, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Николаев при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20234430200048 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №35-0001375/12.12.2022г., издадено *** на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, на А. С. Ш. от гр. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.93в, ал.2 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 500,00 лв., за това, че на 25.11.2022г. около 14:40 часа на главен път *** извършва превоз за собствена сметка /видно от заповед № Л13321122/25.11.2022г. и поставена табела на предно обзорно стъкло „Превоз за собствена сметка“/ с товарен автомобил ***. В хода на проверката се установи, че: На 22.11.2022г. водачът не е използвал карта на водача, управлявайки превозното средство, попадащо в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006г. в продължение на 44 минути – видно от направена разпечатка от дигитален тахограф с *** с което е нарушил чл.34, пар.1, изр.1, предл. 2 от Регламент /ЕО/ №165/2014г.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят А. С. Ш., който го обжалва и моли съда да го отмени като неправилно. Сочи, че на 22.12.2022г. за периода от 09:10 часа до 20:30 часа е управлявал друг автомобил с регистрационен номер РВ 51 04 СТ, за което 1 представя копие от заповед №113231122/22.11.2022г. и прилага копие от тахографската карта от същата дата.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателкят не се явява, представлява се от адв. *** която поддържа жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Акт за установяване на административно нарушение №329831 е съставен на 25.11.2022г. от В. К. Г. на длъжност главен *** при РД „АА“ Плевен срещу А. С. Ш. от гр. ***, ЕГН ********** за това, че на 25.11.2022г. около 14:40 часа на главен път *** извършва превоз за собствена сметка /видно от заповед № Л13321122/25.11.2022г. и поставена табела на предно обзорно стъкло „Превоз за собствена сметка“/ с товарен автомобил ***. В хода на проверката се установи, че: На 22.11.2022г. водачът не е използвал карта на водача, управлявайки превозното средство, попадащо в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006г. в продължение на 44 минути – видно от направена разпечатка от дигитален тахограф с *** Нарушението е квалифицирано по чл.34, пар.1, изр.1, предл. 2 от Регламент /ЕО/ №165/2014г.

Жалбоподателят е записал в акта като възражение, че на 22.11.2022г. е управлявал превозно средство с номер РВ 51 04 СТ, за което има документ и го е представил на проверяващите. В него се вижда, че от 09:10 до 20:30 часа е управлявал друго превозно средство и не е съглА. със съставения акт, както и че няма достъп до данните на тахографа, за да види, кой е управлявал автомобила.

2

В показанията си актосъставителят и свидетел по делото В. К. Г. заявява, че на посочената в акта дата спрял за проверка управляваният от жалбоподателя товарен автомобил. Сочи че, направили разпечатка от дигателен тахограф и установили, че на 22.11.2022г. водачът е управлявал автомобила без да е имал дигитална карта. На въпроси поставени му от съда свидетелят Г. отговори, че не може да определи мястото, където е управляван автомобила и че е възможно дигиталната карта да бъде използвано от друго лице, при управление на същото превозно средство.

Показанията на актосъставителя се потвърждават и от показанията на св. С. Д. Д., присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта.

Съдът кредитира показанията на свидетелите В. К. Г. и С. Д. Д. като обективни, логични и безпристрастни.

Съдът намира, че обжалваното НП, както и издадения акт за установяване на административно нарушение не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за тях, съответно чл.57, ал.1, т.5 и чл.42, т.3 от ЗАНН, тъй като нарушението не е индивидуализирано както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно цитираните разпоредби АУАН и НП следва да съдържат датата и мястото на извършване на нарушението, както и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Липсата на тези задължителни реквизити съставлява съществено процесуално нарушение. Както в АУАН, така и в НП липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. В АУАН е посочено единствено, че на 22.11.2022г. водачът не е използвал карта на водача, управлявайки превозното средство, попадащо в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006г. в продължение на 44 минути.

Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават 3 възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма, да прецени спазени ли са останалите давностните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН, а непосочването на мястото на извършване на нарушението в АУАН ограничава и възможността съдът да прецени, дали същият е издаден от компетентен орган. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

При липса на каквито и да е било доказателства за мястото на извършване на нарушението административнонаказателното обвинение се явява фактически и доказателствено необосновано. Следва да се отбележи че по силата на чл. 14, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и съгласно разрешението, дадено в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното производство съдържащите се в АУАН фактически констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Действително няма пречка да бъде зачетена доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия, но в случая, предвид направеното от санкционираното лице оспорване на възприетите като съставомерни факти и обстоятелства, това не е достатъчно за обосноваване на правния извод за извършено от Ш. нарушение при описаната в АУАН фактическа обстановка, вкл. от гл.т на мястото на извършване на нарушението.

Издаването на наказателно постановление при неизяснена фактическа обстановка и само въз основа на неясни и необосновани констатации на актосъставителя е извършено в нарушение на изискването на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Жалбоподателят е наказан за извършване на административно нарушение, без да са изяснени и доказани по безспорен начин наличието на съществени елементи от състава на това нарушение. Допуснатото в хода на административнонаказателното производство нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН се явява абсолютно основание за отмяната на издаденото при недоказана фактическа обстановка наказателно постановление.

4

Фактическата и доказателствената необоснованост на административно наказателното обвинение за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.34, пар.1, изр.1, предл 23 от Регламент /ЕО/ 561/2006г., обуславя извод за незаконосъобразност на Наказателно постановление №350001375/12.12.2022г. на *** на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен и на наложеното административно наказание на А. Ш. по чл.93в, ал.2 от Закона за автомобилните превози.

С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от 300/триста/ лева. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата АНО прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.

Възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението е минимално предвиденото съгласно регламента на чл. 18, ал. 2 , във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното и на основание 63, ал.2, т.1, вр . с ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №35-0001375/12.12.2022г., издадено *** на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.

Плевен, на А. С. Ш. от гр. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.93в, ал.2 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 500,00 лв., за това, че на 25.11.2022г. около 14:40 часа на главен път *** извършва превоз за собствена сметка /видно от заповед № Л13321122/25.11.2022г. и поставена табела на предно обзорно стъкло „Превоз за собствена сметка“/ с товарен автомобил ***. В хода на проверката се установи, че: На 22.11.2022г. водачът не е използвал карта на водача, управлявайки превозното средство, попадащо в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006г. в продължение на 44 минути – видно от направена разпечатка от 5 дигитален тахограф с *** с което е нарушил чл.34, пар.1, изр.1, предл. 2 от Регламент /ЕО/ №165/2014г. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, вр. с чл.143 от АПК Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен да заплати на А. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, *** сумата от 300/триста/ лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6