Решение № 228 от 13.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Пловдив , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анна Ив. Иванова

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20215300501367 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение №260700/05.03.2021г. по гр.д.№18334/2019г. по поси на РСПловдив,I гр.с.в,с което са отхвърлени обективно съединените искови претенции с правно основание чл.82,вр. с чл.79,вр. с чл.249 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 900лв.,представляваща паричната равностойност на невърната движима вещ-котка на име "Аси" от порода "британска,късокосместа,черно-сива,Таби",както и на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000лв.,произтичащи от договорно неизпълнение на сключен между страните устен договор,по силата на който жалбоподателя е предал на въззиваемата страна процесната движима вещ,родена на 24.08.2015г.,а въззиваемата страна я е получила,за да бъде заплодена от отглежданата от нея мъжки котарак със задължението да я върне,ведно със законната лихва върху двете суми,считано от 25.07.2018г. до пълното изплащане на задължението,като недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се уважат претенциите.Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с 1 оглед становището на страните,установи от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото,че между страните е било постигната уговорка жалбоподателя да даде собствената си женска котка,посочена по-горе с всички белези в дома на въззиваемата,за да бъде заплодена от отглеждания от нея мъжки котарак.От свидетелските показания се установява,че котката действително е била оставена в дома на ответницата,като собственик на мъжката котка е бил мъжът,с когото ответницата живее.Така котката не била пожелана от мъжкия котарак,след което на ищцата било съобщено от ответницата да дойде и да си прибере котката.Ищцата,след като е оставила своята котка е била длъжна да съобщи особености от характера на същата,за да може да бъде обърнато внимание от страна на ответницата при опазването на същата.Така през нощта двете котки-мъжката и женската изчезнали,тъй като котката,собственост на ищцата,имала способност да отваря плъзгащи врати и прозорци,а единият от прозорците в дома на ответницата бил плъзгащ се.След два-три дни мъжкият котарак се прибрал,но женската котка не се прибрала,с него,като и семейството на ответницата и ищцата неколкократно е идвала,за да я търсят,но безуспешно.По делото няма представени доказателства,а и от показанията на свидетелите не се установява,между страните да е имало уговорка,че ответницата носи отговорност за поведението на котката,собственост на ищцата.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Договорът между страните е договор за заем за послужване,като заемодателя предоставя една определена вещ на заемателя,а заемателя се задължава да я върне.Договорът е реален,двустранен и с предаването на вещта задължението на заемодателя е изпълнено.Заемателя отговаря за запазването на вещта,но на същия следва да са съобщени всички характерни особености на вещта,за да може същия да я опази.Не се установи от събраните по делото доказателства ответницата да не е положила грижата на добър стопанин,а така също не се установява умишлено и грубо отношение към вещта от страна на ответницата,за да е станала същата причина за изчезването на котката.Освен това задължение на ищцата е да докаже,че ответницата е поела отговорност да пази вещта,за да й отреди специално място за нейното отглеждане до момента на приключване на целите,за които е била доставена женската котка,но същата е трябвало да бъде уведомена от ищцата за характеровите особености,които са оказали влияние за нейното изчезване.

Следователно ответницата не е станала причина за изчезването на котката,собственост на ищцата,поради което не следва да понася и негативите на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,от което пък следва че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

2

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива са направени в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение,което е видно от представения списък по реда на чл.80 от ГПК и такива следва да се присъдят.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №260700/05.03.2021г. по гр.д.№18334/2019г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в.

ОСЪЖДА Н. Б. Л. с ЕГН-********** от *** да заплати на П. Х. Б. от *** направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 300лв./триста лв./ за адвокатско възнаграждение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3