Решение № 203 от 05.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пазарджик, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500221 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №343 от 15.12.2022г по гр.д.№322/2022г по описа на Районен съд –В. е признато за установено по предявените от „Е.М.“ЕООД със седалище и адрес на управление град С., ж.к.М.д., ул.“Р.П.К“№4-6 с ЕИК ********* , представлявано от управителя Р.Ив.М. против Д. А. Т. с ЕГН ********** от град В. ул.“Б.Д“№20 искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.99 от ЗЗД във вр.с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, че Д. А. Т. с ЕГН ********** дължи на „Е.М.“ЕООД с ЕИК ********* сумата от 3787.76лв., представляваща част от общо дължимата главница в размер на 6287.76лв. по договор за потребителски кредит , обезпечен с поръчителство №РК******** от 29.10.2008г , ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-26.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 245.15лв., представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от 02.06.2021г. до датата на подаване на заявлението в РС-В.- 26.01.2022г, за които суми е издадена заповед за изпълнение№53 от 26.01.2022г по ч.гр.д.№78 /2022г по описа на РС-В..

Със същото решение е осъден Д. А. Т. с ЕГН ********** да заплати на „Е.М.“ ЕООД сумата от 601.51 лв. разноски в заповедното и в исковото производство.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д. А. Т., с която се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че вземането , предмет на настоящия иск е погасено по давност. Твърди се, че ответникът- 1 длъжник не е бил уведомен нито от стария , нито от новия кредитор за извършеното цедиране на вземането преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Поддържа се, че ищецът не е бил легитимиран да предяви иска , тъй като договорът за цесия не е бил надлежно съобщен на длъжника към 26.01.2022г датата на образуване на заповедното производство.

Уведомление за извършената цесия е представено от ищеца едва с исковата молба по предявения установителен иск и е връчен на ответника с размяна на книжата по чл.131 от ГПК. Сочи се, че при положение че изискването на чл.99 от ЗЗД не е изпълнено преди датата на подаване на заявлението ,цесията не е породила действие спрямо длъжника и следователно цесионерът – ищец не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението, респективно не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. Според жалбоподателят съобщаването на цесията в по-късен момент не би могло да се възприеме като факт по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК. Прави се искане обжалването решение да бъде отменено и предявения установителен иск да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жабата – „Е.М.“ЕООД, с който се изразява становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно , законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено. Развити са подробни съображения в подкрепа на това становище като основен акцент е върху довода, че погасителната давност както за главното вземане, така и за акцесорните такива не е била настъпила към датата на подаване на заявлението -26.01.2022г.В договора за кредит страните са били уговорили краен срок на плащане на дълга-29.10.2018г. Разсрочване изпълнението на задължението по договора за кредит се извършва от кредитора изцяло в полза на длъжника, но крайният падеж остава този на последната погасителна вноска, освен ако кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на цялото задължение. В конкретния случай кредиторът не е обявил кредита за предсрочно изискуем , поради което погасителната давност по отношение на задължението, в т.ч. и за вноските с настъпил падеж , започва да тече от датата на последната погасителна вноска, съобразно уговорения погасителен план, в случая 29.10.2018г. Сочи се, че е неоснователно възражението на въззивника,че не е бил уведомен за цесията както и че не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК по отношение на този факт. Неоснователни са оплакванията за наличие на неравноправни клаузи на процесния договор за потребителски кредит. Този договор е сключен на 29.10.2008г при действието на отменения ЗПК и при сключването му са спазени всички норми на действащия тогава ЗПК.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си , поддържа въззивната жалба. Ответникът по жалбата не изпраща представител.

Пазарджишкият окръжен съд като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и след като съобрази доводите на страните прие за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в от легитимирана 2 страна- ответника в първоинстанционното производство срещу съдебното решение, с което е уважен положителен установителен иск. При подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл.259 от ГПК двуседмичен срок.

Разгледана по същество, въззивната жалба е съображения: неоснователна по следните

Производството пред Районен съд-В. е било образувано по искова молба от „Е.М.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., ж.к.М.д., ул.“Р.П.К.“№4-6, представлявано от управителя Р.М.Т срещу Д. А. Т. с ЕГН ********** от град В., ул.“Б.Д“№20, в обстоятелствената част на която се е твърдяло, че на 29.10.2008г между „Стопанска инвестиционна банка“АД /Сибанк/ с ЕИК 831686320 в качеството на кредитор и ответника по делото Д. Т. в качеството на кредитополучател на 29.10.2008г бил сключен договор за потребителски кредит , по силата на който банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 7000лв. Ответникът се задължил да върне сумата, заедно с дължимите лихви в сроковете и условията, уговорени в договора. Съгласно чл.4 главницата по кредита се олихвявала с годишна лихва , равна на сбора на БЛП за кредити на национална валута на банката плюс надбавка в размер на 8.35%. Към датата на сключване на договора БЛП е бил в размер на 4.9% годишно. Ответникът се задължил да погаси кредита на 120 месечни анюитетни погасителни вноски съгласно погасителен план.

Крайният срок за погасяване е 29.10.2018г. Ищецът е твърдял, че ответникът е погасил част от месечните вноски ,след което преустановил плащанията. Непогасената част възлизала на сумата от 7430.08лв. Поради изтичане на крайния срок на договора 29.10.2018г. вземането е станало изцяло изискуемо. Междувременно на 28.09.2012г. бил сключен договор за цесия между „Сибанк“АД с ЕИК 831686320 и „Е.М.“ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който задълженията по горния договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство №РК******** от 29.10.2008г са прехвърлени в полза на „Е.М.“ЕООД, с ЕИК *********.

Твърдяло се е,че цесионерът бил изрично упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне , поради което от цесионера било изпратено до длъжника уведомление за цесия на посочения в договора постоянен адрес, но писмото се е върнало в цялост с отбелязване „непотърсено“. Твърдяло се е, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. На 01.10.2021г ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до РС-В..

По това заявление било образувано ч.гр.д.№547/2021г по описа на РС-В. . Издадена е била заповед за изпълнение за следните суми: главница в размер на 2 500лв. част от общо дължимата главница в размер на 6 287.76лв., лихва за забава в размер на 675.70лв. Срещу тази заповед било подадено възражение от длъжника, респективно предявен от заявителя иск по чл.422 от ГПК , по който било образувано гр.д.№737/2021г по описа на РС-В.. П По това дело е било постановено решение №13/12.01.2022г., с което е установено задължението на ответника и същото е обжалвано пред ОС-Пазарджик. Твърдяло се, че на 22.01.2022г ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за сумата от 4032.91лв., от които главница в размер на 3 3

787.76лв. част от общо дължимата главница в размер на 6 287.76лв., лихва за забава в размер на 245.15лв. По това заявление е било образувано ч.гр.д.№78/2022г по описа на РС-В., по което е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед длъжникът е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителния иск. Отправено е искане до съда да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане общо за сумата от 4 032.91лв., от които главница-3787.76лв. част от дължимата главница в размер на 6 287.76лв., лихва за забава в размер на 245.15лв.за периода от 02.06.2021г. до датата на подаване на заявлението пред съда, представляващи неизплатено задължение по договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство №РК******** от 29.10.2008г, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 22.01.2022г до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника Д. А. Т. е подаден писмен отговор, с който е оспорен иска по основание и размер. Наведено е възражение, че вземанията за главница и лихва са погасени по давност. Възразява се досежно активната процесуална легитимация на ищеца поради обстоятелството, че цесията не му била съобщена към датата на подаване на заявлението, по което е било образувано заповедното производство по ч.гр.д.№78/2022г по описа на РС-В.. Заявил е, че представените с исковата молба покана за доброволно изпълнение изх.№6398/25.09.2020г, уведомление за цесия, изх.№6397/25.09.2020г с известие за доставка/ обратна разписка/ не са му били връчени, тъй като пратката е върната непотърсена. Не били представени доказателства длъжникът да е търсен в продължение на няколко пъти в различни часове , за да се установи безспорно, че лицето не може да бъде открито на посочения за контакт в договора адрес. Навежда се довод, че процесният договор за кредит съдържа неравностойни клаузи, които са нищожни на това основание.

Представения по делото погасителен план не е двустранно подписан от банката- кредитор и от кредитополучателя, което водело до нищожност на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбите на чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК. Възразява се между страните да е възникнало твърдяното облигационно отношение, позовавайки се на обстоятелството, че цесията не е била надлежно съобщена на длъжника към 26.01.2022г, датата когато е входирано в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която дата е всъщност релевантния момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника.

В.ският районен съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.99 от ЗЗД, чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 787.76лв. , представляваща част от общо дължимата главница в размер на 6 287.76лв. по договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство №РК ******** от 29.10.2008г., ведно със законната лихва аз забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 26.01.2022г до окончателното изплащане на сумата и сумата от 245.15 лв. , представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от 02.06.2021г до 4 датата на подаване на заявлението в съда -202022г, за които суми е издадена заповед за изпълнение №53 от 26.01.2022г по гр.д.№78/2022г по описа на РС-В..

От данните по делото и по –конкретно от приложеното ч.гр.д.№78/2022г по описа на РС-В. е видно , че процесуалните предпоставки за допустимост на положителния установителен иск по чл.422 от ГПК са обезпечени. Между същите страни се развило заповедно производство, с предмет, идентичен с предмета на настоящата искова защита.