Решение № 66 от 12.06.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Самоков, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Параскева Хр. Г.а като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20251870200145 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 44 от 26.07.2024г., издадено от Началник РУ-Самоков с което на И. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.Самоков е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.45, ал.2 от Закон за закрила на детето за нарушение на основание чл.45, ал.2 от Закон за закрила на детето.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание не се явява, изпраща представител- адв.Симитчиев, който подържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна не изпраща представител, със становище от юрк.Г.а прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и моли НП да се повърди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 29.06.2024г. около 22.30 часа в гр.Самоков, на ул.Б....... 11. в качеството си на управител допуснал в кафе-клуб „А......“ пет деца които не са навършили пълнолетие без пълнолетен придружител или родител.

От писмените доказателства по делото съдът установи следната фактическа обстановка.

1

На н а 29.06.2024г. около 22.30 часа в гр.Самоков, на ул.Б....... 11. в качеството в кафе-клуб „А......“ били установени пет деца които не са навършили пълнолетие без пълнолетен придружител или родител, а именно В.Я., А.С., Я.С., Х.Х. и Г.А., всички ненавършили 18 години.

При така изложената и установена фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.Действително нарушение от обективна страна и от субективна е извършено от лицето сочено за нарушител.В хода на производството обаче са допуснати съществени нарушения довели до нарушаване правото на защита изразяващи се в следното.

На първо място в АУАН и НП нарушението е описано по различен начин, но не от такова същество че да не се разбере обвинението.Като се добави обаче към този факт и неизпиването на нарушената норма вече описанията в АУАН и НП досежно нарушението не са пълни и ясни.Това е така тъй като никъде в двата акта не е изписана нарушената норма.Напротив изписана е санкционната норма като нарушена такова.Това разграничение обаче следва да бъде направено и не може съдът с решението си за пръв път да го стори тъй като ще излезе че през цялото време на производството до касационната инстанция жалбоподателя не знае кой текст е нарушил.За пълнота съдът ще отбележи че това е чл.8, ал.3 от ЗЗД, а не чл.45, ал.2 от ЗЗД което се явява санкционна норма, а не материална обективираща задължение за спазване на определено поведение.

С оглед на така изложеното съдът е на становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят, като искане в тази насока е направено своевременно от страна на процесуалния му представител.

Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОД на МВР-София.

Жалбоподателят е доказал реалното заплащане на 600, 00 /шестстотин/ лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е релевирала възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Действително с оглед решение от 25.01.2024г. на С ъдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22г. по описа на съда е прието че националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Ето защо и настоящия съд не е обвързан с прилагането на тази наредба и може да присъди възнаграждение и 2 под определените там размери.В настоящия случай обаче като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типична за подобен род дела, обстоятелството, че освен парична санкция е в размер на 2000лева, както и вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно не само изготвяне на жалбата, но и реално представителство в открито заседание съдът намира, че заплатения размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и обоснован.

Предвид горното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 44 от 26.07.2024г., издадено от Началник РУ-Самоков с което на И. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.Самоков е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.45, ал.2 от Закон за закрила на детето за нарушение на основание чл.45, ал.2 от Закон за закрила на детето.като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-София да заплати на И. Г. Б. с ЕГН ********** о т гр.Самоков сумата от 600/шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Самоков.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд - София област, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 3