Решение № 29 от 09.02.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Сливен, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Никола Г. Маринов при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА в присъствието на прокурора Х. Д. Х. като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600728 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда рег. №39/22.10.2025г. по НОХД №331/2025г. по описа на РСНова Загора подс. П. Г. П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, затова че на неустановена дата в периода от края на месец август 2024г. до 03.09.2024г., в с.

К., общ. Н. З. от частен имот, находящ се на ул. ******************, при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи- 1 бр. храсторез марка „Щил“ на стойност 516,38 лева, 1 бр. винтоверт марка „Девалт“ на стойност от 42,01 лева, 1 бр. ъглошлайф на стойност 96,52 лева, 2 бр. керпедени- единият на стойност 42,25 лева, а другият- 40 лева, двата на обща стойност 82,25 лева, както и комплект гедория и 15 бр. гаечни ключове на стойност 55,67 лева, всички вещи на обща стойност от 792,83 лева от владението на собственика им П. М. Д. от с. К. общ. Н. З., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

С обжалваната присъда му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА година и ОСЕМ месеца, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на бюджета по сметка на ОД на МВР- гр. Сливен направени разноски в размер на 301,60 лева.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от служебния защитник на подс. П. с оплакване, че е неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание явно несправедливо. В 1 допълнението към въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с казаното от представителя на прокуратурата, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и е предложил наказание в минимален размер от ДВЕ години, което да бъде намалено с една трета.

Иска се изменение на първоинстанционната присъда в частта, относно наложеното наказание като се намали същото на ДВЕ години „Лишаване от свобода“, което да се редуцира с една трета и наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, което обуславя процесуалната й допустимост, както и че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага събирането на доказателства.

В съдебно заседание, пред настоящата инстанция, представителят на ОП- Сливен пледира да не се уважава депозираната жалба. Изразява становище, че първоинстанционната присъда е изцяло правилна и законосъобразна.

При определяне размера на наказанието, първоинстанционният съд бил изложил достатъчно доводи относно обществената опасност на деянието и на подсъдимия. Моли за потвърждаването на първоинстанционния съдебен акт.

Служебният защитник на подс. П. поддържа подадената жалба и моли постановяването на съдебен акт, с който първоинстанционната присъда да бъде изменена като въззивната инстанция намали размера на наложеното наказание до законоустановения минимум, който с оглед естеството на процедурата да бъде редуциран с 1/3. Счита, че първоинстанционният съд не е отчел в пълна степен многобройните смекчаващи вината обстоятелства.

Подс. П. заявява, че се придържа към казаното от защитника му. Моли да му се намали присъдата.

Сливенският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Производството пред РС- Сливен е образувано по внесен от РП- Сливен, ТО- Н. З. обвинителен акт против подс. П. Г. П. с обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК.

Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, поради което фактическата обстановка е изяснена при условията на чл.373, ал.3 от НПК въз основа на признанието от подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на 2 обвинителния акт и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Въз основа на така направеното самопризнание, подкрепено от събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

С определение №83/03.04.2024г. по ЧНД №104/2024г. по описа на Районен съд- Нова Загора, в сила от 19.04.2024г. на подсъдимия П. Г. П. били определени две групи общи наказания, както следва: едно общо наказание по НОХД №№199/2022 г., 535/2021г., 22/2022г. и 309/2022г., всички по описа на РС- Нова Загора, по които П. е бил осъден за извършени престъпления по чл.194, ал.1 от НК и по чл.195, ал.1 от НК като определеното общо наказание било „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим, както и едно общо наказание по НОХД №№175/2023г., 323/2023г. и 11/2024г., всички по описа на РС- Нова Загора, по които П. е бил осъден за извършени престъпления по чл.195, ал.1 от НК и чл.196, ал.1, т.1 от НК като определеното общо наказание било „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

Пострадалият П. М. Д. притежавал два съседни недвижими имота, находящи се в с. К., общ. Н. З., съответно на ул. ******************** и на ул. ****************. В югозападната част на имота, находящ се на ул.

********************, на границата със съседния имот имало изградена селскостопанска постройка, в която той съхранявал сено за животните, както и някои инструменти, сред които и храсторез марка „Щил“, оранжев на цвят, закупен преди 3- 4 години за сумата от 750 лева от магазин в гр. С.З.. В имота имало изградено и гаражно помещение, в което пострадалият Д. държал винтоверт, ъглошлайф, керпедени, комплект гедория и гаечни ключове.

Пострадалият обикновено не заключвал и двете помещения, в които държал гореописаните вещи.

На неустановена дата в периода от края на месец август 2024г. до 03.09.2024г., подсъдимият П. Г. П. решил да влезе в имота на пострадалия П.

Д. и да извърши кражба на движими вещи, които след това да продаде, за да си набави средства за закупуване на наркотични вещества, тъй като бил наркозависим. Той влязъл през вратата от западната страна на имота, която също не била заключена. От стопанската постройка подсъдимият П. изнесъл храстореза марка „Щил“, а от гаражното помещение останалите вещивинтоверт марка „Девалт“, ъглошлайф, 2 бр. керпедени, както и комплект гедория с 15 бр. гаечни ключове.

След като изнесъл вещите от имота на пострадалия, подсъдимият П. отишъл в с. Б. К., общ. С.З.. Там той се срещнал със свидетеля К. Д. П. и му предложил да закупи винтоверта марка „Девалт“, както и няколко броя гаечни ключове. За да не се усъмни, че вещите са крадени, подсъдимият П. казал, че същите му били дадени вместо заплата от човек, при когото бил работил. Св.

К. П. повярвал на тази версия и купил винтоверта и няколко гаечни ключове за сумата от 20 лева. По- късно подсъдимият П. се обадил на св. К. П. и му 3 предложил да закупи и храстореза, но последният отказал. Тогава подсъдимият П. продал останалите вещи на неустановени по делото лица. Св.

К. П. също продал закупените от подсъдимия П. вещи на неизвестни лица.

След като установил липсата на откраднатите вещи, пострадалият Д. подал сигнал в РУ на МВР- Н. З.. В хода на извършената полицейска проверка били проведени оперативно- издирвателни мероприятия като бил установен извършителят на деянието, а именно подсъдимият П. Г. П.. Той направил самопризнание и обяснил, че част от вещите е продал на свидетеля К. П. в с. Б.

К., а останалите вещи- на непознати лица в кв. ******** в гр. Н. З..

По делото е била изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е установено, че стойността на 1 бр. храсторез марка „Щил“ възлизала на сумата от 516,38 лева, 1 бр. винтоверт марка „Девалт“ бил на стойност 42,01 лева, 1 бр. ъглошлайф- на стойност 96,52 лева, единият от двата керпедена бил на стойност 42,25 лева, а другият- 40,00 лева, двата на обща стойност 82,25 лева, а комплектът гедория с 15 бр. гаечни ключове бил на стойност 55,67 лева. Общата стойност на причинената с престъплението щета възлиза на сумата от 792,83 лева и същата не е била възстановена до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция.

Така изложената фактическа обстановка се установява от направеното от подсъдимия на основание чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П. Д. и К. П.; заключението на изготвената съдебнооценителна експертиза; характеристична справка на подсъдимия, както и останалите писмени доказателствени материали, които първоинстанционният съд е приобщил към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Настоящият състав намира, че събраният доказателствен материал, обсъден в своята съвкупност и поотделно категорично и непротиворечиво установява описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост.

Направеното от подсъдимия признание на фактите кореспондира изцяло със събраните на досъдебното производство доказателствени материали.

В конкретният случай фактите за инкриминираното деяние са безспорни, същите се установяват по несъмнен и категоричен начин, както от гласните доказателствени средства, които са непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, така и от приложените по делото писмени доказателства и заключението на изготвената експертиза.

С оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт като се позове единствено на направеното самопризнание и на доказателствата, които го подкрепят. В случая липсват доказателства, които да са в противоречие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което не се налага и подробното им обсъждане по реда на чл.305, ал.3, изр.2, вр. чл.374 от НПК. Поради това 4 настоящият състав, подобно на първоинстанционния, прие за установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.

На базата на възприетите фактически обстоятелства и след анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е стигнал до верен извод от правна страна, че подс. П. е извършил престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна на неустановена дата в периода от края на месец август 2024г. до 03.09.2024г., в с. К., общ. Н. З., от частен имот, находящ се на ул. ********************, при условията на опасен рецидив подсъдимият П. е отнел чужди движими вещи- 1 бр. храсторез марка „Щил“ на стойност 516,38 лева, 1 бр. винтоверт марка „Девалт“ на стойност от 42,01 лева, 1 бр. ъглошлайф на стойност 96,52 лева, 2 бр. керпедени- единият на стойност 42,25 лева, а другият- 40,00 лева, двата на обща стойност 82,25 лева, както и комплект гедория и 15 бр. гаечни ключове на стойност 55,67 лева, всички вещи на обща стойност от 792,83 лева от владението на собственика им П. М.

Д. от с. К., общ. Н. З., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Деянието е довършено, тъй като подсъдимият е прекъснал владението на св. П. М. Д. върху вещите предмет на инкриминираното деяние и е успял да установи своя фактическа власт върху тях.