Решение № 1802 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1802 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330111624 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Д. И. Т., ЕГН **********, с адрес ******, с която е предявен иск е с правно основание чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, и чл. 188, т. 2 от КТ срещу Основно училище „Панайот Волов“ – гр. Пловдив, БУЛСТАТ 000459797, с адрес гр. Пловдив, район Северен, ул. „Дилянка“ № 29, за отмяна на наложеното й със заповед № ****** на директора на училището дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение"

В исковата молба се твърди, че ищцата е на длъжност ****** в ОУ „Панайот Волов“ – гр. Пловдив. Със заповед № ****** на директората на училището било наложено на Д. Т. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" за това, че извършила физическо насилие над ученици от ****** клас от същото училище. В тази връзка се излагат съображение от ищцовата страна, че издадената заповед е незаконосъобразна и се моли за нейната отмяна. От фактическа страна се твърди, че на дата 15.04.2025 г., докато Д. Т. водела занятия на ученици в училището в стая на първия етаж, ляв коридор, общо четирима ученици от друг клас, чиито занятия следвало да се провеждат на горния етаж, започнали да я притесняват и да смущават нормалното протичане на учебния процес, като ритали силно вратата на стаята и на три пъти отваряли вратата и прекъсвали занятията. В състояние на силен афект ищцата тръгнала след учениците, за да им направи забележка, като настигнала двама от тях – И. и Д. К., на които била тупнала без сила вратовете, а впоследствие открила и ученика М. С., спрямо когото не 1 била упражнявала насилие под никаква форма. Поддържа се, че въпросните ученици в конкретния случай били демонстративно нарушили дисциплината в училище с цел провокация и са увредили материалната база, като е липсвал дежурен служител или персонал, който да ги възпре. На 07.05.2025 г. ищцата била получила искане за писмени обяснения на осн. чл. 193, ал. 1 КТ и подадени писма от родители на ученици в училището за упражнено физическо насилие, за които ищцата разбрала, че касаят случката от 07.05.2025 г. От страна на Т. били депозирани писмени обяснения на 12.05.2025 г. Една седмица по-късно тя била извикана в кабината на директора на училището, за връчване на документ, но не й била предоставена възможност за запознаване с неговото съдържание, като й било казано само да се подпише и че същия касае заповед за налагане на наказание "предупреждение за уволнение". Изтъква се, че книжата били оформени като връчени при отказ. Ищцата за първи път се била запознала със съдържаните на заповедта на 06.06.2025 г.

От правна страна са поддържа, че в съдържанието липсва ясно описание на нарушението – време на извършване, конкретизация в какво се изразява деянието, какви нарушение на трудовата дисциплина са осъществени. Тези пороци водели формално до незаконосъобразност на заповедта, доколкото не били спазени императивните изисквания за нейното съдържание по чл.195, ал.

1 КТ. Излагат се съображения за това, че ищцата не била надлежно уведомена за започната дисциплинарна процедура срещу нея, като единствено проформа й били изискани обяснения, без същите да бъдат съобразени – нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ. В рамките на производството не били събирани и доказателства за установяване на твърдяното нарушение. Развиват се и съображения в насока, че наложеното наказания не е съразмерно с тежестта на нарушението, в подкрепа на което се цитира и съдебна практика. В случая преценката на работодателят не се основавала на пълен и комплексен анализ на относимите данни при определяне на наказанието и не били съобразени заложените в чл. 189, ал.1 КТ критерии за това. Изтъква се в тази насока, че в случая не са настъпили вредни последици, като не били съобразени продължителния стаж на ищцата в училището, и качеството на нейната работа през годините.

По изложените фактически и правни съображения се моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ОУ „Панайот Волов“ – гр. Пловдив, с който се оспорва иска като неоснователен.

От училището считат, че издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна и че същата отговоря на нормативните изисквания относно нейното съдържание. В тази връзка се изтъква, че конкретното нарушение било видно още от двете писма, към който заповедта препращала, а и ищцата видимо била запозната при обясненията й относно фактите, за които й се търси отговорност. Излагат се фактически твърдения, с оглед на които се оспорва посоченото в исковата молба, че ищцата не била надлежно запозната с инициираната срещу нея дисциплинарна процедура.

Сочи се още, че за случилото се бил подаден сигнал от директора до Отдел „Закрила на детето“, както и че децата били с охлузвания и рани. Самата ищца 2 пък не отричала да е упражнила физическо насилия спрямо учениците.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, че ищцата е назначена по трудов договор на длъжността ****** при ответното ОУ „Панайот Волов“ – гр. Пловдив, като тя заема въпросната длъжност без прекъсване от ****** Това е видно от представения трудов договор между страните от дата ****** и множеството допълнителни споразумения към него, сключвани през годините. Безспорно е още, че със заповед № ****** на директора на училището е наложено на Д. Т. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". В заповедта се посочва, че същата се основава на сигнали с вх. № ****** и вх. № ****** и протокол от проведена среща на мултидисциплинарен екип по Координационен механизъм в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Пловдив.

Като извършено дисциплинарно нарушение е вписано, че Д. Т. била упражнила физическо насилие над учениците М. С. и И. К. от ****** клас в същото училище. Не са дадени допълнителни уточнения по повод на извършеното.

При това положение в тежест на ответната страна бе да докаже законосъобразността на издадената заповед. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

В случая формално липсва описание на нарушението и датата на неговото извършване, доколкото единствено е маркирано, че от страна на ищцата е упражнено физическо насилие спрямо двама ученици. Не е описана фактическата обстановка, нито кога е осъществено това поведение.

Въпросният формален порок обаче следва да се съобрази с осъщественото препращане в заповедта към двата сигнала и протокол от среща при Отдел „Закрила на детето“. Копия от същите са представени по делото и от съдържанието им се изважда по повод на кои точно действия на Т. й се налага дисциплинарно наказание. Установява се по делото и че изтъкнатите сигнали са били доведени до знанието на ищцата преди издаване на заповедта, за което ще стане въпрос по-късно в настоящите мотиви. Друг формален пропуск е непосочването какви правила на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1 КТ са нарушени, като очевидно наказващия орган се е осланял единствено на принципно неодобрителното поведение да се упражнява физическо насилие спрямо ученици. Не е обаче направено изрично мотивиране в заповедта за това защо установеното поведение представлява нарушение на трудовата дисциплина в училището, което е друг чисто формален пропуск. Действително, посочени са конкретни норми от Кодекса на труда, но те са относими към наложеното наказание, а не към нарушените правила.

3

Досежно самата проведена дисциплинарна процедура следва да се изтъкне, че работодателят е спазил предписанията на чл. 193, ал. 1 КТ за изискване на предварителни обяснения, противно на възраженията в исковата молба. Посочената разпоредба задължава работодателят, преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В случая това е сторено, видно от представеното както с исковата молба, така и с отговора на исковата молба, нарочно искане за предоставяне на обяснение на основание чл. 193, ал. 1 КТ, връчено на Д. Т. на 07.05.2025 г. По повод на същото Т. е предоставила на дата 12.05.2025 г. и подробни обяснения касаещи процесната случка, в които описва поведението на децата, които са нарушавали реда в училище и са пречили на провеждането на учебния час, без да бъдат възпрепятствани от някого, извън учебната стой, в която Т. е преподавала. Отново в своите обяснения, тя посочва и че е успяла да възпре две от децата – И. К. и Д. К., като в състояние на афект им била „плеснала по два шамара зад врата“. Не била посягала на М. С..

Въпросните два документа – искане за обяснения и самите предоставени обяснение от Д. Т., показват, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, противно на възраженията в исковата молба. Неоснователно се сочи, че ищцата не била наясно със същността на искането, касаещо инициираната дисциплинарна процедура. В самото искане ясно е посочено основанието, с оглед на което се търсят обяснения, както и че същите са във връзка с твърдяно извършено нарушение от Т.. Налице е и препращане към двата сигнала с вх. № ****** и вх. № ******, като видно от съдържанието на постъпилите от ищцата писмени обяснения, тя очевидно е била наясно за какво й се търси отговорност. Посочените сигнали, копия от които са налични по делото, пък са от родителите на децата И. К. и М. С. и в същите се описва, че Д. Т. била упражнила физическо насилие спрямо децата. Обстоятелството, че след издаване на заповедта, а именно на дата 27.05.2025 г. с нарочна молба, копие от която е по делото, ищцата е поискала да получи пълната преписка във връзка с наложеното й наказание, не опровергава извода, че тя е била наясно с провежданата процедура и е предприела съответните действие в защита на своите права – подаване на писмени обяснение и изтъкване на причини за поведението си.

Отново от процедурна гледна точка следва да се отбележи, че заповедта е издадена в двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ от установяване на нарушението. Действията на Д. Т. са от дата 15.04.2025 г., а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е от 19.05.2025 г., т.е. малко повече от един месец след въпросното събитие.

Заповедта е редовно връчена на 19.05.2025 г., при отказ за получаването й от наказаната Д. Т., което е удостоверено с подписа на двама свидетели.

Единият от тях – С. Ш., е разпитана и в хода на съдебното дирене по настоящото дело, като тя потвърждава, че е видяла как Т. отказва да получи документите, касаещи наложеното й дисциплинарно наказание с процесната заповед. Показанията й в тази част като преки, обективни и съответстващи на писмените материали по делото, са кредитирани от съда.

4

Установи се по делото и че Д. Т. е засегнала физическия интегритет на ученика И. К., като му е ударила шамар. Тези действия се признават от самата нея, което е отразено в редица писмени документи, в това число обясненията, дадени по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, както и изказване пред общото събрание на учителите от дата 08.07.2025 г., което е отразено в съставения протокол от събранието. Последното също се подкрепя от показанията на С. Ш., присъствала лично на заседанието. В подкрепа на положителния извод за осъществено засягане на физическата неприкосновеност на И. К. са и показанията на свидетеля Ш. Г. които е възприел непосредствено състоянието на ученика И. К., за когото се установило на място, че бил ударен от Д. Т..