Решение № 1325 от 21.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1325 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. М. КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. М. КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20221110205712 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*********“ ЕООД, ЕИК ********* чрез адв. М. срещу наказателно постановление № 22-007171/26.01.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

В жалбата се твърди, че АУАН и НП не са връчени на жалбоподателя, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Жалбоподателят твърди, че поради невръчване на препис от АУАН и НП е поставен в невъзможност да се запознае със съдържанието на актовете.

Претендира присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се представлява от адв. М., който посочва, че събраните доказателства установяват, че дружеството е заплащало на работника С. суми, надхвърлящи размера на уговорената работна заплата и сборът на надплатените суми надхвърля размера на сумата, която ДИТ счита, че е следвало да се плати на С. като обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия му договор. По-подробни доводи излага в писмен вид, в които сочи, че не е спазена процедурата по чл. 416, ал. 3 от КТ, а също и че в НП не е 1 посочена санкционната разпоредба, въз основа на която е определена имуществената санкция. Претендира разноски по списък.

Въззиваемата страна - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” София, се представлява от юрисконсулт Д., надлежно упълномощена. Същата пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че дружеството не е изпълнило задължително предписание, с което е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Акцентира върху обстоятелството, че от дружеството-жалбоподател не са представени доказателства за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор на К. С.. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 08.03.2018 г. бил сключен трудов договор № 05/08.03.2018 г. между „*********” ЕООД в качеството на работодател и К. Й. С. в качеството на служител по силата на който С. бил назначен на длъжност „шофьор на автобус“. Със Заповед № 1/24.04.2020 г. на управителя на „*********“ ЕООД трудовият договор бил прекратен и било определено на основание чл. 220, ал.1 от КТ на С. да се изплати обезщетение в размер на 423,16 лева за неспазен срок на предизвестието от страна на работодателя с 13 дни. Поради неизплащане на така определената сума К. С. подал сигнал в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

По повод получения сигнал в периода 09.10.2020 г. - 23.10.2020 г., служителите на Дирекция „Инспекция по труда” - София свидетелят М. М. Д., старши инспектор в ДИТ - София и А.Н.Н., главен инспектор в ДИТ - София, извършили проверка на дружеството – жалбоподател. Констатациите на проверяващите били отразени в протокол за извършена проверка № ПР2027854/23.10.2020 г., с който на основание чл. 404, ал.1 т.1 от КТ на жалбоподателя в качеството му на работодател били дадени 8 задължителни предписания, като предписанието под № 5 било „Работодателят да изплати обезщетението за неспазвания срок на предизвестие на К. Йоданов С., съгласно чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда“. Срокът за изпълнение на предписанието бил до 06.11.2020 г. Протоколът бил връчен на 23.10.2020 г. лично на управителя на дружеството Б.Т., като дадените предписания не били оспорени. Даденото предписание не било изпълнено от страна на работодателя „*********“ ЕООД.

В периода 01.12.2020 г. - 15.12.2020 г. свидетелят М. М. Д. извършила последваща проверка относно изпълнение на предписанията, като от страна на работодателя не били депозирани доказателства, удостоверяващи изпълнение на предписание № 5 от Протокол № ПР2027854/23.10.2020 г.

2

До дружеството била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, получена от Б.А.Т., управител на дружеството. Тъй като на посочената в поканата дата - 15.12.2020 г., представител на юридическото лице не се явил, свидетелката Д., в присъствието на двама свидетели, съставила срещу „*********” ЕООД, в отсъствие на представител на дружеството акт за установяване на административно нарушение № 22007171/15.12.2020 г. Актът бил изпратен за връчване на адреса на управление на дружеството - жалбоподател с писмо с обратна разписка с изх. № 20082710/17.12.2020 г. Писмото било върнато в цялост, като било отразено, че адресатът се е преместил от адреса.

Предвид горното на таблото за обявления в ДИТ - София на 05.01.2021 г. било поставено съобщение за съставянето на актовете на основание чл. 416, ал. 3 от КТ. До изпълнителния директор на ИА „ГИТ” било изпратено писмо за публикуване на интернет страницата на Агенцията на съобщение за съставения АУАН. Поставеното на таблото в сградата на ДИТ - София съобщение било свалено на 12.01.2021 г. Срещу АУАН № 22007171/15.12.2020 г. не постъпили възражения.

Въз основа на така съставения АУАН на 26.01.2021 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - София издал обжалваното наказателно постановление № 22-007171/26.01.2021 г., с което на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Препис от него бил изпратен с писмо с обратна разписка, върху което било отбелязано ръкописно: “напуснал адрес, празен офис”. Административнонаказващият орган приел, че НП е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 02.02.2021 г. и е влязло в сила на 10.02.2021 г. основание чл. 64, б. “б” от ЗАНН.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелката М. М. Д., протокол за извършена проверка ПР2027854/23.10.2020 г., протокол за извършена проверка № ПР2037102/15.12.2020 г., заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, трудов договор, длъжностна характеристика, уведомление за прекратяване на трудов договор, заповед № 1/24.04.2020 г. за прекратяване на трудов договор, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, покана за съставяне на АУАН, призовка за явяване за представяне на документи по чл. 45, ал. 1 от АПК, съобщение по чл. 416, ал. 3 от КТ, съобщение за публикуване на АУАН до изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, пощенски плик с известие за доставяне, пощенска разписка, платежни нареждания, отчет по сметка.

Съдът възприе с доверие показанията на свидетелката М. Д., тъй като същите са последователни, информативни и кореспондират с писмените доказателства по делото. Свидетелката добросъвестно депозира показания за 3 факти и обстоятелства, които непосредствено е възприела или в осъществяването на които лично е участвала. От показанията на Д. се установява, че лично е извършила проверка на дружеството-жалбоподател, като е констатирала, че срокът за изпълнение на дадено предписание, а именно работодателят да изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение с К.

Стоименов, съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ е изтекъл, като предписанието не е било изпълнено от страна на адресата му. Съдът се довери на показанията на Д. за съставянето на АУАН в отсъствието на представител на “*********” ЕООД и процедурата по връчване на съставения акт.

От приетия протокол за извършена проверка № ПР2027854/23.10.2020 г. се установява точното съдържание на даденото на жалбоподателя предписание под № 5 и неговият срок за изпълнение – 06.11.2020 г.

Представените писмени доказателства установяват съществуването на трудово правоотношение между „*********“ ЕООД и К. С., неговото прекратяване и сумите, които са били определени за изплащане на С. от работодателя при прекратяване на трудовия договор. От представения от адв.

М. отчет по сметката на С. за периода 01.03.2019 г. до 31.01.2022 г. е видно, че нито до 06.11.2020 г., нито дори до 31.01.2022 г. от страна на „*********“ ЕООД е било изплатено на К. С. обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Съдът счита, че представените от адв. М. вносни бележки касаещи внасяне на парични суми по сметка на С. от страна на Б.А.Т. за периода май-декември 2019 г. не могат да бъдат отнесени към процесното предписание, тъй като от една страна основанието за внасяне на тези суми е „захранване на сметка“, а от друга, същите касаят период от време значително предхождащ /около година/ даването на предписанието от страна на контролните органи.

От представената заповед на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” съдът извлече информация относно компетентността на АНО.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, насочен е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима. Макар в атакуваното НП да е налице служебно отбелязване, че същото е връчено на 02.02.2021 г. при условията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН и е влязло в сила на 10.02.2021 г. на основание чл.64, б. „б“ от ЗАНН, то съдът намира, че АНО неправилно се е позовал на хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, която не е била налице и жалбата следва да се разгледа по същество.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и 4 обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Неоснователни са възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липсва на връчване на АУАН. За разлика от правилата за връчване на НП при нарушения на КТ, които са уредени в общия закон – ЗАНН, по отношение на правилата за връчване на АУАН е предвиден специален ред в чл.416, ал.3 от КТ („Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401“), който в случая се явява приложим по аргумент на чл.416, ал.6 от КТ („Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този кодекс не е установен друг ред“). Съпоставяйки специалните разпоредби на КТ с приложените по делото писмени доказателства се установява, че на Б.Т. - управител на „*********“ ЕООД на 01.12.2020 г. е била връчена лично покана на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН за явяване на 15.12.2020 г. в сградата на ДИТ-София за съставяне на АУАН. На посочената дата дружеството не е изпратило представител, поради което АУАН законосъобразно е бил съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя. Впоследствие и в изпълнение на процедурата по чл.416, ал.3 от КТ контролните органи са изпратили писмо, съдържащо процесния АУАН, чрез управителя Б.Т., на адреса по седалище на „*********“ ЕООД, но видно 5 от обратната разписка на „Български пощи“ от 21.12.2020 г., адресатът бил „преместен“. С писмо до изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ било изпратено съобщение за издадения АУАН за публикуване на интернет страницата на ИА „ГИТ“. Видно от допълнително съобщение до управителя на „*********“ ЕООД, процесният АУАН е бил поставен на таблото за съобщения в сградата на ДИТ-София на 05.01.2021 г. и свалено от там на 12.01.2021 г. При тези факти се налага изводът, че е налице редовно изпълнение на изключителната процедура на чл.416, ал.3 от КТ, поради което и по аргумент на чл.416, ал.4 от КТ процесният АУАН следва да се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.