Решение № 1610 от 26.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1610 гр. Варна, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20213110113896 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от "****" ООД гр.Варна, ул.**** № 33, ЕИК **** представлявано от ****-Управител чрез пълномощник юрисконсулт Велина Якимова, против С. Т. Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на С. Т. Т., ЕГН **********, че в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „****“ ООД сума в общ размер на 967.01лв. (деветстотин шестдесет и седем лева и 01ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 07.08.2019г. до 18.05.2021г. на адрес гр.Варна, жк.**** бл.223, вх.4, ет.6, ап.108; сума в общ размер на 79.21лв. (седемдесет и девет лева и 21ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 09.10.2019г. до 13.06.2021г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-18.06.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед № 2766 от 22.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8882/2021г. по описа на ВРС.

Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2766 от 22.06.2021г., а именно:

1 заплатена държавна такса в размер на от 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.

Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:

Твърди се, че „****“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на С.Т.

Таросян, ЕГН ********** за имот на адрес гр.Варна, жк.**** бл.223, вх.4, ет.6, ап.108, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер ****, чийто титуляр е ответникът. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е правил.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

Твърди се, че на 18.06.2021г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Таросян, въз основа на което било образувано ЧГД № 8882/2021г. по описа на ВРС, ГК-49 състав. На 22.06.2021г. съдът издал заповед № 2766 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Т. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 967.01лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 07.08.2019г. до 18.05.2021г.; сумата от 79.21лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 09.10.2019г. до 13.06.2021г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда18.06.2021г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебноделоводни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. На 25.08.2021г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен процесуален представител е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва се облигационната връзка между страните. Оспорва 2 се реалното потребление на претендираните ВиК услуги, както и правото на ищеца на служебно начисляване на претендираните суми. Оспорва реалната доставка и ползване на ВиК услуги през сочения период, както и коректното им отчитане от СТИ. Оспорва се реалното отчитане на СТИ от представител на ищеца, както и служебното начисляване. Оспорва и активната процесуална легитимация на ищцовата страна, като твърди, че процесното количество ВиК услуги на практика е било заплатено от останалите абонати в етажната собственост, като е извършено разпределение на показанията на главния водомер и разликата между отчетените и неотчетени абонати /в това число и ответника/ е било преразпределено и заплатено от всички останали, поради което евентуално заплатилите сумите останали етажни собственици биха имали правен интерес да предявят искове против ответницата, но не е ищеца.

В проведено открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска.

Ответникът, чрез назначен особен представител оспорва исковите претенции.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: ОУ за предоставяне на ВиК услуги на Потребителите от В и К оператор „****“ ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, извадка от решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, извадка от решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, извадка от решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, справка за недобора на частен абонат № **** от 13.06.2021 г., заповед за настаняване в общински жилищен имот № 133/29.08.2019 г., договор за отдаване под наем на общински жилищен имот № 133 от 29.08.2019 г., опис на отчети на абонат № **** от таблет до 20.04.2022 г.

Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

3

От представените по делото доказатерства се установява, че с Акт за частна общинска собственост №4654/26.10.2007г. е актуван като общинска собственост апартамент с административен адрес гр.Варна, жк.**** бл.223, вх.4, ет.6, ап.108. приложена Заповед за настаняване в общински жилищен имот № 133/29.08.2019 г. е видно, че семейството на ответника е настанено в гр.Варна, жк.**** бл.223, вх.4, ет.6, ап.108. Приложен е Договор № 133 от 29.08.2019 г. за отдаване под наем на общински жилищен имот с адрес в гр.Варна, жк.**** бл.223, вх.4, ет.6, ап.108, сключен между Кмета на район „****” и отв.Т. за срок от 3 години.

Съгласно чл.8, ал.9 от Договора, ответникът се задължава да заплаща в предвидените срокове на съответните търг. дружества, всички консумативни разходи, вкл. и за вода.

От предоставената по делото справка за недобора се установява, че процесният имот е водоснабден, като в ищцовото дружество е открита партида абонатен № ****.

От приложения опис на отчетите на абонат № **** се установява, че при извършен реален отчет на 09.09.2019г. – непосредствено след настаняване на ответницата в имота, показанието на СТИ е било 813 куб.м., а при извършен реален отчет на 19.05.2021г. показанието на СТИ е било 1084 куб.м.

Представени са като доказателство по делото карнети за отчитане на потреблението на ВИК услуги по партидата на абонатен № **** от 08.08.2019г. до 19.04.2022г., от които е видно, че като ползвател на услугите и титуляр на партидата е вписана ответника С. Т. Т..

От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че са налице доказателства за извръшвани по процесната партида плащания, като установения от вещото лице размер на задълженията е както следва: общото задължение за главници за процесния период 07.11.2019г. до 18.05.2021г. възлиза на 786.00лв. с ДДС, а размерът на дължимите лихвите за забава към 13.06.2021 г. възлиза на 55,48 лв.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:

Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу 4 длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.

Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че през част от процесния период ползвател на водоснабдения обект е ответникът по делото, доколкото на 19.05.2021г. е извършен реален отчет на СТИ, монтирано в обекта, съгласно приложения по делото и неопорен от особения представител на ответника карнет за отчитане на консумацията на ВиК услуги в имота по партидата на абонат №****. Предвид горното, както и въз основа на приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме, че ответника С. Т. Т. има качеството на ползвател на ВиК услуги за процесния обект с адрес гр.Варна, жк.**** бл.223, вх.4, ет.6, ап.108. Между страните не се спори и че имотът е присъединен към водопреносната мрежа.

Гореизложеното обуславя извода, че бе установено съществуването на облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил да заплаща потребеното количество вода. Същият е страна по договора и негово е задължението да заплаща доставеното и потребено количество на ВиК услуги.

5

Спорен е въпросът дали срещу абоната – ответник е налице възникнало изискуемо задължение, дължимо към дружеството – ищец в резултат на реално доставени му и потребени от него ВиК услуги.

На първо място ищецът следваше да установи, че претендираният обем на ВиК услуги е реално доставен и съответно отчетен посредством техническо средство, което е изправно и сертифицирано.

Възражението на ответника, че не е страна по договор за предоставяне на ВиК услуги е частично основателно. От приложените по делото писмени доказателства – карнет от отчет на инкасатор е безспорно установено, че до 18.11.2021г. /когато е извършен последния реален отчет на СТИ/ семейството на отв.Т. е обитавало водоснабдения имот и е ползвала ВиК-услуги, поради което съдът приема че до този момент е била налична облигационната връзка межде страните.

Процесният договор е от категорията на неформалните, т.е. за действителността на същия не е необходимо той да се сключва при спазване на определена форма. С присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните ”ex lege” в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на ВиК са надлежно публикувани, което обстоятелство е ноторно и служебно известно на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С влизане в сила на Общите условия и с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.71, ал.2 от ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.