Определение № 26753 от 23.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26753 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110107045 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. Б. К. срещу Министъра на земеделието и храните и Северозападно държавно предприятие ДП, с която са предявени искове за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 17, ал. 2, т. 11 от договор за управление № *********** г., сключен между министъра на земеделието и храните и ищцата, за признаване за установено в отношенията между страните, че съществува правно отношение, възникнало по силата на договор за управление № РД-*********** г., както и че същото не е прекратено със Заповед № ****************** В исковата молба се излагат съображения издадената заповед за прекратяване на договора да е издадена на нищожно основание в противоречие на закона, доколкото същата като основание е посочена клаузата на чл. 17, ал. 2, т. 11 от договора, който то своя страна противоречи на чл. 24 ЗПП и чл. 53 ППЗПП. С оглед на горното счита, че същата като нищожна не е породила правна действие и договорът за управление не е прекратен.

С разпореждане от 15.05.2025 г. съдът е дал указания на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на исковете, да уточни надлежните ответници и да представи доказателства за внесена държавна такса.

С молба от 28.05.2026 г. ищцата обосновава правния си интерес с непритезателните права по договора и произтичащите за нея задължения по този договор, респективно отговорността за неизпълнението им, в случай че се установи, че правното отношение, възникнало от договора за управление, действително не е прекратено валидно. Твърди, че единственият възможен способ за правна защита е чрез предявяване на установителните искове, тъй като не съществува възможност за защита чрез предявяване на осъдителни искове, доколкото при оттегляне на поръчката не е налице неизпълнение и хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД била неприложима.

Със същата молба, съобразно дадените указания ищецът е уточнил надлежните ответници, както и е заплатил дължимата държавна такса.

Настоящият съдебен състав като взе предвид изложеното от ищеца в исковата молба и депозираната уточнителна молба намира, че исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или 1 несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правото на иск възниква при наличие на правен спор, който следва да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Защитата, която ищецът получава с предявяване на установителен иск е, че възникналият между страните спор ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, като в отношенията им се създаде яснота, безспорност и определеност. Установителният иск обаче е субсидиарен, а задължителна процесуална предпоставка за неговата допустимост е наличието на правен интерес от предявяването му, който е налице, когато ответникът оспорва претендирано от ищеца право или претендира отричано от него право. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск и за наличието му се преценява към момента на подаване на исковата молба до съда.

Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му, както и да следи за правния интерес от воденето му, при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията (ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

В разглеждания случай, съобразявайки изложеното и с оглед наведените от ищеца твърдения, съдът намира, че установяването на обстоятелствата дали правото да се прекрати процесния договор е упражнено надлежно, дали са били налице предпоставките за упражняването му (има ли право Министъра едностранно да прекрати договора за управление) и дали съществува право или правоотношение по договор, за който се твърди, че не е прекратен, тъй като заповедта, с която е прекратен била нищожна, не може да бъдат предмет на установителен иск, в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК. Спорните права по договора за управление, предвид характера му, включително тези, свързани с неизпълнението и прекратяването му, могат да бъдат предмет само на осъдителни искове, като в тази връзка настоящият съдебен състав не споделя изложените от ищцата доводи.

Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните, е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението /арг. от чл. 82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора, като е недопустимо да се иска с установителен иск съдът на практика да отмени прекратяването на договора, предприето едностранно от една от двете страни.

Правото да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно. По съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто настоящият договор не е - чл. 87, ал. 3 ЗЗД (в този смисъл Решение № 127/29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г., по описа на ВКС, I TO).

Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че в разглеждания случай не се касае за трудов спор, съответно неприложими са специалните правила на Кодекса на труда, в който изрично е предвидена възможност за защита по исков ред на работника или служителя при незаконосъобразно прекратяване на трудов договор. Страните в случая са обвързани единствено от мандатно правоотношение, като овластяването на ищцата да бъде директор и член на Управителния съвет на Северозападно държавно предприятие може да бъде оттеглено по всяко време, без обвързване с конкретни основания за освобождаването му. Такъв ред е предвиден в самия договор (чл. 17, ал.

2, т. 11 от Договор № *****-38/25.10.2024 г.), а посоченото основание за прекратяването му, кореспондира и с разпоредбата на чл. 169, ал. 9 ЗГ, съгласно която Министъра освобождава членовете на УС преди изтичане на срока на договора за управление: 1. когато не отговаря на изискванията на ал. 3 (не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер, което е съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет); 2. при нарушение на условията, 2 предвидени в договора за управление; 3. при подаване на писмено заявление за освобождаване; 4. при наличие на други основания, предвидени в договора за управление. Тоест в случая е дадена договорна свобода, страните да определят кога и при какви условия договора помежду им може да бъде предсрочно прекратен, като тази преценка и реализацията й в случая, не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност.

В случая се твърди наличие на мандатно правоотношение, което не е валидно прекратено с изявлението на Министъра, обективирано в процесната заповед, тъй като последното било нищожно и не е породило правни последици. Във връзка с това е налице спор между страните по делото относно съществуването на правната връзка, рефлектиращо върху имуществената сфера на ищеца.

Свободата на Министъра, в случая действащ като субект, упражняващ правата на Държавата на едноличен собственик на Северозападно държавно предприятие, със седалище в гр. Враца, да освободи директора и член на УС на предприятието по всяко време и да назначи нов, е уредена възможност от законодателя, която произтича от свободната оттегляемост на мандата, предвид императивността на нормата. ( в този смисъл Решение № 247/11.03.2013 г. по т. д. № 46/2021 г. на ВКС, II ТО, приложимо и към настоящата хипотеза.).

Ирелевантни за действието на прекратяване на мандатното правоотношение са конкретните причини за това. Правата на управляващия и представляващия, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки.

Овластяването на изпълнителя по мандатното правоотношение може да бъде оттеглено по всяко време, без обвързване с основания за освобождаване. Това заключение може да се обоснове както от разпоредбата на чл. 141, ал. 4 ТЗ, така и формираната по нея съдебна практика на ВКС (решение № 234/23.12.2016 г. по т. д. № 54/2016 г., I т. о., решение № 247/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г., II т. о., решение № 383/27.06.2025 г. по гр. д. № 4084/2023 г. на ВКС, IV г. о., определение по ч. т. д. № 1627/2022 г., определение по ч. т. д. № 286/2023 г. II т. о. и др.). Това следва и от характера на самия договор за поръчка, който се основава на доверието на доверителя към довереника, като оттеглянето му води до прекратяване на мандата (чл. 287 ЗЗД) и е възпроизведено в конкретния договор за управление, чрез посочване, както на безвиновни основания за предсрочно прекратяване, така и на такива, за които вина носи членът на УС, без да е необходимо обаче доверителят да мотивира снемането на доверието си.

Друг извод не следва и от изброяването на предвидените в чл. 24 от Закона за публичните предприятия основания за прекратяване на договора за управление, които не са изчерпателни.

Разпоредбата на чл. 24 ЗПП сочи основанията за виновно прекратяване, но не изключва общия принцип за неограничена оттегляемост. Специалната разпоредба пък на чл. 169, ал. 9, т. 4 от ЗГ регламентира изрично, че мандатното правоотношение може да бъде предсрочно прекратено на посочени в договора за управление основания, зачитайки договорната свобода на страните, които са го сключили. В случая, с Договора за управление страните изрично са уговорили, че Министъра може едностранно да прекрати същия, преди изтичане на срока на договора, като не е нужно да се позовава нито на виновно поведение на независимия член на УС, нито на други обективни предпоставки. В случай, че освободеният член на управителния съвет претендира накърняване на права в неговия патримониум, той би могъл да претендира защита на свои права, произтичащи от прекратяването на мандатното правоотношение, а не да иска установяване на съществуването му. Дори и да бъде уважен предявеният иск за установяване съществуването на мандатно правоотвошение и/или незаконосъобразност на неговото прекратяване, това няма да се отрази пряко върху правната сфера на ищеца - няма да доведе до възстановяване на мандатното му правоотношение с държавното предприятие ответник по иска.

3

Отделно от горното от служебна справка в публично достъпния ТР съдът установява на 19.03.2026г. да е извършено вписване на заличаването на В. К. като управител и член на управителния съвет на Северозападно Държавно предприятие.

Съобразно разясненията по т. 2 от ТР 1/2002г. на ОСГК на ВКС, ако решението касае подлежащо на вписване обстоятелство и вписването е извършено, интересът на ищеца за защита следва да бъде реализиран по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, а не чрез установителен иск по чл. 124 ГПК, за да може да бъде постигнат ефекта по чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ по заличаване на вписаното обстоятелство, което е самостоятелно основание за извод за недопустимост на предявените искове по чл. 124 ГПК.

Като допълнение следва да се посочи, че не е налице обоснован правен интерес от предявения иск за установяване нищожност на клауза от договор за управление. С предявения иск се цели установяване дали правото на прекратяване на договор за управление е упражнено надлежно, респ. има ли право държавния орган едностранно да го прекрати, при твърдения, че договорът не е прекратен надлежно, респ. цели се установяване на факт с правно значение, без това да е предвидено в закон по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК. Като изложените по-горе съображения са относими и тук.

Независимо от горното, доколкото ищцата поддържа, че прекратяването на договора за управление е при липса на обективни основания, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗПП основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, то следва да се отбележи, че това би обусловило единствено интерес от предявяване на осъдителен иск за обезщетяване на претърпените вреди и пропуснати ползи от неоснователното прекратяване, ако се твърдят такива, без обаче да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването (аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника - чл. 287 - 288 ЗЗД – в този смисъл Определение № 50428/17.10.2022 г. по ч. т. д.. № 1627/2022 г., на ВКС ,І т. о.; решение № 247/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 1479/5.06.2024 г. по к. т. д. № 1145/2023 г. на ВКС, I т. о.), който извод е в противоречие на изложените от В. К. аргументи, че за нея не съществува възможност за защита с осъдителен иск.