Решение № 1795 от 07.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1795 гр. София, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. САВЧЕВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело № 20221110147770 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ гр.София, 07.02.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание на седми февруари 2023 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 47770/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът , твърди, че на 29.10.2017 г. в град София е реализирано ПТП, при което е увредено МПС „БМВ 530” с рег. № СТ 4902 ВС, управлявано от съответния водач. ПТП било 1 причинено от дупка на пътното платно, в която МПС попаднало при движение. Това било установено от протокол за ПТП на МВР. Твърди, че увреденото МПС било застраховано имуществено при ищеца със застрахователно полица, валидна към датата на процесното ПТП. Във връзка с това при ищеца била образувана щета, по която било изплатено застрахователно обезщетение в размер на общо 1 010,26 лв. – стойността на повредите от ПТП. Твърди, че по силата на суброгационно право поискал от ответника , да му заплати платените 1 010,26 лв. с писмена покана, получена от ответника на 20.12.2017 г. , но ответника не заплатил сумата. Суброгационната претенция била насочена срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, тъй като тя, като собственик на пътя, била длъжна да го поддържа по начин, изключващ ПТП, което в случая не било направено и по този начин ответника станал причинител на процесното ПТП. Ето защо, моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 1 010,26 лв. , ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Моли присъждане и на сумата от 307,85 лв. – лихва за забава на претендираната главница за периода 05.09.2019 г. - 01.09.2022 г. Моли присъждане на деловодни разноски.

Ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер, оспорва материалната доказателствена сила на протокола за ПТП в частта по удостоверяване на обстоятелствата по ПТП. Във връзка с посоченото оспорване на протокола за ПТП съдът, с определение от 13.10.2022 г. /л.л. № № 76-78/ открива процедура по чл. 193, ал. 1 от ГПК с предмет оспорване на материалната доказателствена сила на протокола за ПТП в частта по удостоверяване на обстоятелствата по ПТП. Моли присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

На 29.10.2017 г. в град Софи е реализирано ПТП, при което е увредено МПС „БМВ 530” с рег. № СТ 4902 ВС, управлявано от съответния водач. ПТП е било причинено от дупка на пътното платно, в която МПС е попаднало при движение. Това е било установено от протокол за ПТП на МВР. Увреденото МПС е било застраховано имуществено при ищеца със застрахователно полица, валидна към датата на процесното ПТП. Във връзка с това при ищеца е била образувана щета, по която е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на общо 1 010,26 лв. – стойността на повредите от ПТП. По силата на суброгационно право ищецът е поискал от ответника да му заплати платените 1 010,26 лв. с писмена покана, получена от ответника на 20.12.2017 г. , но ответникът не е заплатил сумата. Причинените вреди на МПС са в причинна връзка с ПТП и стойността им възлиза на 886,34 лв. според приетата по делото САЕ /л.л. №№ 87-90/.

За да приеме изложените факти за установени, освен посочената САЕ и разпита на свидетеля В. , разпитан по делегация от РС Стара Загора, съдът обсъди и доказателствата, приложени под следните листове от делото: 7-51.

2

Въз основа на гореизложеното и във връзка с откритата процедура с определение от 13.10.2022 г. /л.л. №№ 76-77/ по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК по оспорване верността на протокол за ПТП / л. № 7/ в частта по отразяване на обстоятелствата по процесното ПТП, и във връзка с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК на ответника, съдът приема, че ответника не проведе успешно обратното доказване по оспорване на верността на протокола за ПТП в посочената част. Във връзка с възражението на ответника,че протокола за ПТП не е официален свидетелстващ документ, за да обвързва съда с материална доказателствена сила и доказателствената тежест по оспорване верността му да се носи от ответника, то съдът не приема възражението за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата, съответните органите на МВР регистрират и водят на отчет ПТП. Част от това регистриране на ПТП е изготвянето на протокола от съответните органи на МВР като длъжностни лица, доколкото те съставят протокол в кръга на служебните си задължения и правомощия по закон. Това определя протокола за ПТП като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Този характер на протокола за ПТП не се опровергава от факта, че изготвящите го длъжностни лица на МВР не са свидетели на ПТП, във връзка с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, според която официалният свидетелстващ документ е доказателство само за извършените пред длъжностното лице изявления и за извършените от нето и пред него действия. Това е така, доколкото протоколът за ПТП отразява именно действията на органите на МВР по установяване на механизма на ПТП във връзка с извода който те правят за последния. Този извод е част от материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, която може да се оспорва от страните в процеса по съответния ред. В конкретния случай, и въпреки дадената възможност на ответника с проекто-доклада по чл.

146, ал.1 от ГПК /л.л. №№ 77-78/ да ангажира доказателства опровергаващи верността на протокола за ПТП, такива той не ангажира.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ:

Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ, дава право на репариралия вредите застраховател на увреденото имущество да възстанови платеното от делинквента, всъпвайки в правата на увредения – фигурата на суброгационната претенция. Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно към датата на увреждането имуществено застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на вредите от застрахователя. В конкретния случай се установи валидното имуществено застрахователно правоотношение към датата на увреждането на имуществото, установи се застрахователното събитие – увреждането на имуществото, установи се и репарирането на вредите от ищеца-застраховател. Съдът приема, че ответника е делинквент - причинител на застрахователното събитие, по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, 3 т. 2 от Закона за общинската собственост във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация, общинска собственост са улиците и булевардите на територията на общината. Процесното ПТП е причинено от повреда на път, намиращ се на територията на ответника и следователно – негова собственост. В този смисъл, отговорността за процесното ПТП се носи от ответника, доколкото задължението е на собственика да поддържа в изправно, безопасно състояние вещта си. Общината, като юридическо лице, не може да формира вина по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като задължителна предпоставка за деликтната отговорност, поради което отговорността й се ангажира по чл.

49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Действително, по делото не се събраха доказателства повредата на пътя да е причинена от лица, при или по повод на работа, възложена им от ответника, но това не изключва хипотезата на чл. 49 от ЗЗД и отговорността на ответника.

Съдът приема, че след като ответника-юридическото лице би отговарял безвиновно, ако бе възложил на някого да извърши ремонта на пътя и който при извършване на този ремонт би причинил вреди, то на още по-голямо основание ответника би отговарял при хипотезата на безвиновна отговорност, ако не е организирал ремонта на пътя и от това са последвали вреди, какъвто е настоящият случай.

Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че иска по чл. 410, ал. 1 от КЗ за присъждане на сумата от чл. 1 010,26 лв. , следва да се уважи до размера от 901,34 лв. – сборът на приетия по делото размер на вредите от ПТП и ликвидационните разноски от 15 лв. , за които ищецът също има право да се суброгира по правилата на чл. 410, ал. 1 от КЗ. Искът следва да се уважи частично, доколкото, както се посочи по –горе, стойността на причинените от ПТП вреди възлиза на 886,34 лв. , според приетата по делото САЕ /л.л. №№ 87-90/, която сума определя границата на суброгацията.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Както се посочи по-горе, съдът прие за установено, че с писмена покана, получена от ответника на 20.12.2017 г. , ищецът е поканил ответника да му изплати сумата по репариране на вредите. В този смисъл съдът приема, че от 20.12.2017 г. ответника е поставен в забава, а с това и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е установен по своето основание.

На основание чл. 162 от ГПК, като взима предвид факта, че иска за главницата се уважава частично, както и факта, че за установяване на размера на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не се ангажираха доказателства от ищеца, съдът приема, че иска за присъждане на мораторна лихва, следва да се уважи до размера от 274,65 лв. За да определи този размер на лихвата за забава съдът взема предвид периода за който се претендира лихвата, както и размера на главницата.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 574,45 лв. деловодни разноски. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 10,78 лв. деловодни разноски.

4

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответника , да заплати на ищеца ,, на осн. чл. 410, ал. 1 КЗ, сумата от 901,34 лв. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2022 г. , до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 1 010,26 лв.

ОСЪЖДА ответника , да заплати на ищеца ,, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 274,65 лв. – лихва за забава на главницата от 901,34 лв. , за периода 05.09.2019 г. – 01.09.2022 г. , като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 307,85 лв.

ОСЪЖДА ответника ,, да заплати на ищеца ,, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 575,45 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА ищеца , да заплати на ответника ,, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 10,78 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6