Решение № 492 от 10.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Пловдив, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

И.нка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300500790 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба подадена от „ЗАД "Армеец"“АД, ЕИК 121076907, представлявано от пълномощника юрисконсулт Р. Л., длъжник по изп.д.№49/2024г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова , с рег.№ 823 в КЧСИ, против постановление № 441 на съдебния изпълнител от 23.02.2024г., с което е отказано намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.436,ал.2 ГПК взискателката П. Г. И., ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв. И. М. , е подала възражение, в което излага съображения за неоснователност на жалбата и за отхвърлянето й като неоснователна.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ, представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 14.02.2024 г., подадена от взискателя П. Г. И., ЕГН:**********, за събиране на непогасено парично задължение от длъжника „ЗАД "Армеец"“АД, ЕИК 121076907, възлизащо в размер на 100 000 лева- главница, ведно със законната лихва начиная от 05.02.2017г. до окончателното й изплащане

, съгласно представен изпълнителен лист от 13.02.2024г. За образуване и процесуалното си представителство по изпълнителното дело длъжникът е упълномощил 1 адвокат И. М. , при уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 4525 лева. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на

14.02.2024г., който е погасил дълга в срока по чл.428,ал.1 от ГПК на 16.02.2024г.На 16.02.2024г. е депозирал и възражение с вх.№ 3359 , с искане за намаляване от съдебния изпълнител на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение , като се излага становище, че същото не кореспондира с правната и фактическа сложност на делото, както и пропорционално намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ на база намаляване на адвокатското възнаграждение. С обжалваното постановление № 441 от 23.02.2024г. възражението на длъжника срещу размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е прието за неоснователно.

При така установените обстоятелства по изпълнителното дело, съдът изведе следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В процесния случай следва да бъде съобразено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба №1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото.В случая преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, като съдът съобразява и извършеното в срока за доброволно изпълнение плащане от длъжника и само 2 дни след образуване на изпълнителното дело. При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното 2 дело , което следва да се определи в размер от 50 лева.

Поради изложеното постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение е неправилно и следва да отменено, а размерът на адвокатското възнаграждение намален на 50 лева.

Във връзка с оплакванията на жалбоподателя относно размера на таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ следва да се посочи, че в обжалваното постановление съдебният изпълнител не се е произнесъл по искането за намаляване на таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, съдържащо се във възражението, с което е бил сезиран. Производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното процесуално незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител. Окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт и следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден (ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС). На съдебен контрол подлежи актът на съдебния изпълнител, с който се произнася по възражението срещу начислените в разноски по изпълнителното дело, независимо дали уважава възражението или не. Евентуално актът на съдебния изпълнител, с който той се произнася относно размера на разноските при наличие на правен интерес, вече ще подлежи на съдебен контрол. В случая съдебният изпълнител не се е произнесъл по искането на длъжника по отношение на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В тази част жалбата следва да бъде върната на частния съдебен изпълнител за постановяване на акт по същество по отправеното искане за намаляване размера на пропорционалната такса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление №441 от 23.02.2024г. на ЧСИ Мариана Кирова по изп.д.№ 49/2024г., с което е отказано да бъдат намалени направените от взискателя П. Г. И., ЕГН:**********, разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, въз основа на подадено от длъжника „ЗАД "Армеец"“АД, ЕИК 121076907, възражение с вх. № 3359/ 16.02.2024г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА от 4252 лева на 50 лева , разноските дължими по изп.д.№ 49/2024г. от длъжника „ЗАД "Армеец"“АД, ЕИК 121076907 на взискателя П. Г. И., ЕГН:**********, за заплатено адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на частен съдебен изпълнител Мариана Кирова, с рег.

№ 823 в регистъра на КЧСИ за произнасяне по искането на длъжника „ЗАД "Армеец"“АД, ЕИК 121076907, за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

3

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4