Решение № 618 от 24.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000795 по описа за 2024 година

Производството е по чл.29,ал.3 от Закона за особените залози.

Образувано е по жалба на „Интернешънъл Асет Банк“АД чрез пълномощника му юрк.П. С. против решение № 1217 от 10.09.2024 г. на Софийски градски съд,ТО, VI-10 състав, постановено по т.д.№1766/2024 г., с което е оставена без уважение жалбата на банката против отказ № №20240605161754 от 06.06.2024 г. на длъжностното лице по вписванията към Агенция по вписванията - Централен регистър на особените залози, за вписване на Договор за особен залог на вземане и на сметката, по която постъпват вземанията № ДЗ-094-009742-218 / 03.06.2024 г., сключен между „БИОГРУП 2015“ ООД, в качеството на му на залогодател и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД, в качеството на заложен кредитор по заявление с per. № 20240605161754 от 05.06.2024 г., подадено от заложения кредитор „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД, в частта относно искане по т.1.2 от заявлението - вписване на особен залог върху вземане с очакван размер от 18 969,42 лева, произтичащо от възстановяване на ДДС от НАП по Договор за изграждане от 14.06.2023 г. с „Торент“ ООД.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението и отказа на длъжностното лице по регистрацията, като същата е подробно мотивирана. Твърди, че законовата забрана по чл.190, ал.2 ДОПК касае вземанията на задължените лица по чл.128, ал.1. Когато се касае за недължимо платен /надвнесен/ ДДС, искането за възстановяване може да се направи с подаване на справка-декларация за ДДС, въз основа на която се възлага 1 извършване на ревизия или проверка, приключващи с ревизионен акт или акт за прихващане, които подлежат на обжалване по административен ред по реда на АПК. В хипотезите на чл.129, ал.1-4 ДОПК процедурата по прихващане и възстановяване включва издаване на актове, след влизането в сила на които органът по приходите има изрично задължение да преведе остатъка по посочената от правоимащото лице банкова сметка. Остатъкът, след извършване на прихващането с изискуеми публични вземания, се връща на правоимащото лице по посочената от него банкова сметка, като органът по приходите е длъжен да стори това в 30-дневен срок от предявяването на влязъл в сила съдебен акт или административен акт. Жалбоподателят твърди, че този остатък представлява вземане, което е частно, а не публично и не попада в хипотезата на чл.128, ал.1 ДОПК, но тъй като е пряко свързано с публичноправните отношения – произтича и рефлектира върху тях, то се регулира от ДОПК и се изпълнява по предвидения в кодекса ред. Твърди, че именно това частно вземане е предмет на Договора за особен залог на вземане и на сметката, по която постъпват вземанията. Според жалбоподателя ако в резултат на проведено производство по ДОПК бъде установено вземане на залогодателя за ДДС, но той не е лице с установени данъчни задължения,то в отношенията, свързани с учредения залог върху това вземане, държавата в лицето на НАП би имала качеството на частноправен субект – длъжник на залогодателя. Затова следвало да се приеме, че не е налице пречка евентуални задължения в лицето на НАП да бъдат прихванати по реда на чл.129 ДОПК, след което остатъка да бъде възстановен по посочената в съобщението банкова сметка. В случай, че на по-късен етап, след образуване на изпълнително производство възникне конкуренция между държавни вземания и вземанията, обезпечени със залог, същите ще бъдат удовлетворени по реда, посочен в чл.136 ЗЗД, т.е. вземанията на държавата са винаги първи по ред.

Жалбоподателят твърди, че неправилно е прието, че в полза на НАП са налице изискуеми публични вземания, които подлежат на прихващане, още повече към датата на учредяване на залога.

Излагат се и доводи, че длъжностното лице по вписванията е излязло извън обхвата на своята компетентност, уредена в чл.28,ал.3 от ЗОЗ. Твърди, че по отношение на Договора за особен залог, чието вписване е поискано, са изпълнени изискванията на закона и липсват пречки за вписването му.

Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли за отмяна на решението и потвърдения с него отказ на длъжностното лице при АВп.-ЦРОЗ и даване на указание да се извърши исканото вписване.

Агенция по вписванията - ЦРОЗ не е подала отговор на жалбата.

Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество 2 е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и съобразено със събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора факти са правилно установени, правните изводи на съда съответстват на тях и на разпоредбите на материалния закон, поради което настоящата инстанция изцяло ги споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към тези мотиви. Във връзка с оплакванията в жалбата, следва да добави и следното:

За да потвърди атакувания отказ, първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.190, ал.2 ДОПК, която забранява цесия на вземания на задължените лица по чл.128, ал.1 ДОПК за възстановяване на недължимо платени данъци. Приел е, че учреденият особен залог върху такова вземане е нищожен по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.190, ал.2 ДОПК и съответно не подлежи на вписване в ЦРОЗ.

Този извод напълно се споделя от въззивния съд.

Видно от данните по делото, предмет на регистърното производство в ЦРОЗ, по което е постановен обжалвания отказ, е подадено от заложния кредитор „Интернешънъл Асет Банк“АД Заявление с рег.

№20240605161754 от 05.06.2024г. да бъде вписан по партидата на залогодателя „БИОГРУП 2015“ ООД особен залог върху няколко вземания, между които и вземането по т.1.2 от описанието на заложеното имущество, а именно - вземане с очакван размер на 18 969,42 лева, произтичащо от възстановяване на ДДС от НАП по Договор за изграждане от 14.06.2023г с „ТОРЕНТ“ ООД.

Към заявлението са приложени Договор за особен залог с нотариална заверка на подписите, документ за внесена държавна такса, декларация по чл.27, ал.3 от ЗОЗ, писмено съгласие за вписване с нотариална заверка на подписа на залогодателя и пълномощно.

Длъжностното лице по регистрацията в Централния регистър на особените залози постановило частичен отказ по отношение на вземането, произтичащо от възстановяване на ДДС – по т.1.2 от заявлението, чийто отказ е потвърден от СГС, който е споделил мотивите му.

Залогът на вземане е уреден в нормите на чл.44а от ЗОЗ и чл.162165 от ЗЗД, като правилата на ЗЗД се прилагат субсидирано за неуредените в ЗОЗ въпроси. Съгласно разпоредбата на чл.162 от ЗЗД могат да се залагат само вземания, които могат да се прехвърлят. Тази разпоредба несъмнено намира приложение и спрямо залога на вземания, учреден по реда на ЗОЗ.

В процесния случай са заявени за вписване обстоятелства по Договор за особен залог, с който са заложени подлежащи на възстановяване от НАП вземания съгласно ЗДДС. Императивните разпоредби на чл.190 от ДПОК забраняват както цесията на публични вземания, така и цесията на вземания на задължените лица по чл.128, ал.1 от ДОПК и на други вземания от надвнесени публични задължения. Непрехвърлимостта на такива вземания по аргумент от чл.162, във вр. с чл.99 от ЗЗД сочи на извод, че същите не 3 могат да бъдат и предмет на залог. Доколкото заявителят е заявил за вписване обстоятелство, което не съответства на изискванията на закона, на основание чл.28б, във вр. с чл.28, ал.3, т.2 и т.5 от ЗОЗ длъжностното лице по вписванията в ЦРОЗ е постановило законосъобразен отказ по подаденото заявление.

Споделен следва да бъде изводът на първоинстанционния съд, че специфичният ред за възстановяване на надвнесените данъци, уреден в чл.128 ДОПК налага извод, че тези вземания са извън гражданския оборот и с тях не могат да бъдат извършвани разпореждания - както доброволно, така и принудително. Забраната на чл.190, ал.2 ДОПК е създадена да охранява фискалния, публичен интерес, включително като гарантира удовлетворяване по съответния ред точно на задълженото лице, страна по конкретното данъчно правоотношение.

Залогът обезпечава вземането на кредитор, който в случай на неизпълнение може да удовлетвори вземането си от цената на заложеното имущество с предпочитание пред останалите кредитори на същия длъжник.

Следователно както учредяването на особен залог, така и на всеки друг залог – обикновен залог по ЗЗД или търговски залог по чл.310 ТЗ, съставлява разпоредително действие. Следователно, така учреденият Договор за особен залог на вземане на длъжника от НАП - подлежащо на възстановяване ДДС, и на сметката, по която ще постъпи то, е в противоречие с императивните правни норми на чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.190, ал.2 ДОПК и чл.99 ЗЗД и не произвежда целените с него правни последици, тъй като вземането срещу държавата не може да бъде цедирано. Настоящият състав споделя мотивите на ВКС, изложени в Решение № 162/2013 на I ТО, според което не могат да се прехвърлят вземания, за които съществува изрична забрана от закона.

Неоснователни са доводите, поддържани в жалбата, че остатъкът, след извършване на прихващането с изискуеми публични задължения, който се връща на правоимащото лице, представлява вземане, което е частно, а не публично и не попадало в хипотезата на чл.128, ал.1 от ДОПК, а именно това вземане било предмет на процесния договор за особен залог. Според разпоредбата на чл.190, ал.2 ДОПК, забранява се цесията на вземания на задължените лица по чл.128, ал.1 ДОПК и на други вземания от надвнесени публични задължения.

Всички останали доводи в жалбата са поддържани и пред първоинстанционния съд, на които той е дал убедителен отговор, който се споделя и от настоящата инстанция.

По тези съображения, както и изложените от СГС, към които на основание чл.272 от ГПК настоящият състав препраща, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1217 от 10.09.2024 г. на Софийски градски съд,ТО, VI-10 състав, постановено по т.д.№1766/2024 г..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5