Решение № 196 от 30.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Стара Загора, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Росица Г. Стоянова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20255501000107 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 260002/25.11.2024г., постановено по гр.д. № 1139/2019г. по описа на Районен съд – К..

Постъпила е въззивна жалба от З. Г. И. против горепосоченото решение в частта, относно началния момент на претендираната законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществен вреди. Излагат се съображения за неправилност на решението с искане да се постанови друго и да се уважи предявения иск за заплащане на законна лихва към присъденото обезщетение, като се приеме, че лихвата се дължи, считано от 08.07.2018г., евентуално от 19.07.2018г. до окончателното й изплащане. Както и да се присъди законна лихва по присъденото обезщетение за периода 08.07.2018г. евентуално от 19.07.2018г. до 19.10.2018г.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от З.Л.И. АД, с който се оспорва изцяло подадената жалба и излага съображения за неоснователността й. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, 1 намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.493, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата З. Г. И. моли съда да постанови решение, с което да осъди З.Л.И.

АД да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, в размер на сумата от 20 000 лева, частичен от 26 000 лева, за причинените й неимуществени вреди,след предприето увеличение на иска на основание чл. 214, ал.1 от ГПК, ведно с лихви от началото на забавата на застрахователя - 08.07.2018 г. или, от когато са уведомили застрахователя за застрахователното събитие от 19.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва иска по основание и размер, като излага подробни съображения.

С решение № 260002/25.11.2024г., постановено по гр.д. № 1139/2019г. по описа на Районен съд – К., З.Л.И.“ АД е осъден да заплати на З. Г. И., по иск с правно основание чл. 432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от ПТП, реализирано на 30.06.2018 г. в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 8 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв., предявен като част от вземане в общ размер на 26 000 лв. като неоснователен.

Въззивният съд констатира, че решение № 260002/25.11.2024г., постановено по гр.д. № 1139/2019г. по описа на Районен съд – К. е допълнение с решение № 260000/28.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1139/2019 г. по описа на Районен съд – К. относно началният момент, от който се дължи законна лихва върху присъдените обезщетения, като е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди, вследствие от ПТП, реализирано на 30.06.2018 г. в размер на 8 000 лв. за периода от 08.07.20218 г. до 19.10.2018 г. като неоснователна.

Въззивна жалба е подадена от З. Г. И. против първоначалното решение, но не и против решението, с което е допълнено първоначалното решение.

Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че непълно съдебно 2 решение е налице тогава, когато липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото. Допълнително решение по чл. 250 от ГПК се постановява, когато съдът не се е произнесъл по някой от предявените искове или по цялото искане, т. е. липсва изобщо формирана и изразена воля на съда, както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив.

Решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка по чл. 247 от ГПК се постановява, когато, видно от мотивите на съдебното решение, съдът е формирал воля по целия спорен предмет /по цялото спорно право, по целия размер на предявения паричен иск; по всички предявени по делото съединени искове и пр. /, но е пропуснал да изрази част от така формираната воля в диспозитива на решението.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че постановеното от първоинстанционния съд

"допълнително решение"

/решение

№

260000/28.01.2025 г. по гр.д. № 1139/2019 г. по описа на Районен съд – К./ не е такова по чл. 250 от ГПК, въпреки така приетото в него основание, а е решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка по чл. 247 от ГПК. Решението, с което е поправена очевидната фактическа грешка, се инкорпорира в поправеното решение и става неразделна негова част, като двете съдебни решения /поправеното и това за поправката/ съставляват и следва да се разглеждат като един цялостен съдебен акт/. Поради това не е необходимо решението по чл. 247 от ГПК да се обжалва с отделна жалба от поправеното решение, както е в настоящия случай /в този смисъл Решение № 141 от 4.04.2001 г. на ВКС по гр. д. № 415/2000 г., 5-членен с-в., Решение № 279 от 7.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2010 г., IV г. о., ГК /. С оглед на това с подаването на въззивна жалба срещу първоначалното решение, включваща искане за разрешаване на спора и по претенцията, по която съдът не се е произнесъл /в диспозитива на решението/, валидно сезира въззивният съд за произнасяне и по тази претенция, въпреки неподаването на въззивна жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка.

Разпоредбата на чл. 429, ал. 2 във вр. с ал. 3 КЗ включва в обема на застрахователното покритие отговорността на застрахования за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредено лице, които лихви се дължат при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ - т. е. в тази хипотеза застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихви за 3 забава и отговаря за забавата на застрахования в очертаните рамки. Съгласно разпоредбата на чл. 497 КЗ застрахователят отговаря вече за собствената си забава ако не е изплатил или определил застрахователното обезщетение.

Видно от мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд не е отчел различието в двата вида отговорност за лихви на застрахователя и съответно не е определил правилно началния момента на дължимостта на претендираната лихва за забава върху застрахователното обезщетение, /в този смисъл решение № 167/30.01.20 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ІІ т. о.на ВКС, Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК Решение № 153 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1965/2023 г., II т. о., ТК Решение № 29 от 27.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4032/2023 г., III г. о., ГК/.

В настоящия случай, ищцата претендира законна лихва от 08.07.2018 г., евентуално от 19.07.2018г., когато е уведомила застрахователя до окончателното изплащане на сумата. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 19.07.2018 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата. Поради това претенцията за законна лихва е основателна за периода от 19.07.2018 г. до окончателното плащане, но тъй като първоинстанционният съд е присъдил законна лихва от 19.10.2018 г. до окончателното плащане, решението следва да бъде отменено само в частта, с която е отхвърлен искът за периода от 19.07.2018 г. до 18.10.2018 г.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че следва да отмени решение № 260000/28.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1139/2019 г. по описа на Районен съд – К., което представлява неразделна част от решение № 260002/25.11.2024г., постановено по гр.д. № 1139/2019г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е отхвърлен искът за законна лихва за периода от 19.07.2018 г. до 18.10.2018 г. и вместо него да се постанови друго, с което З.Л.И. АД следва да заплати на З. Г. И. законна лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., вследствие от ПТП, реализирано на 30.06.2018 г. за периода от 19.07.2018 г. до 18.10.2018 г.

В останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният иск о т З. Г. И. против З.Л.И. АД за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 08.07.2018 г. до 18.07.2018 г., решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. П. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата в размер на 100 лв., 4 определено при съобразяване на предмета на делото и липсата на фактическата и правната сложност на спора във въззивното производство.

С оглед изхода на делото З.Л.И. АД следва да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на З. Г. И. в размер на 100 лв.

Съдът на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ определя на З.Л.И. АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. с оглед частичната неоснователност на въззивната жалба.

С оглед изхода на делото З. Г. И. следва да заплати на З.Л.И.“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК З.Л.И. АД следва да бъде осъден да заплати да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 25 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260000/28.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1139/2019 г. по описа на Районен съд – К., което представлява неразделна част от решение № 260002/25.11.2024г., постановено по гр.д. № 1139/2019г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е отхвърлен искът за законна лихва за периода от 19.07.2018 г. до 18.10.2018 г. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З.Л.И.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.

С.** да заплати на З. Г. И., ЕГН **********, с адрес: с. Д. законна лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., вследствие от ПТП, реализирано на 30.06.2018 г. за периода от 19.07.2018 г. до 18.10.2018 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000/28.01.2025 г., постановено по гр.д.

№ 1139/2019 г. по описа на Районен съд – К., което представлява неразделна част от решение № 260002/25.11.2024г., постановено по гр.д. № 1139/2019г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск о т З. Г. И. против З.Л.И. АД за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 08.07.2018 г. до 18.07.2018 г.

ОСЪЖДА З.Л.И.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.

С.** да заплати на адв. П. К. от САК със съдебен адрес: гр. К., ул.

„Славянска“ № 6, офис № 10 адвокатско възнаграждение за осъществената 5 безплатна адвокатска помощ на З. Г. И. в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА З. Г. И., ЕГН **********, с адрес: с. Д. да заплати на З.Л.И.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА З.Л.И.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.

С.** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 25 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.

280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6