Решение № 9322 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9322 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110150856 по описа за 2025 година

С искова молба с вх.н. 359841 от 04.11.2025 год., депозирана от А. Р. В., ЕГН:

**********, чрез процесуалния му представител адв. Д. Т. Т., АК - Б против Главна дирекция “Гранична полиция” - МВР, са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето през което работникът е останал без работа.

Ищецът твърди, че между страните е сключен трудов договор от 25.02.2020 г., по силата на който се е задължил и е работил в ответното ведомство на длъжност "шофьор на автобус" ГК в сектор "Автомобилна и инженерна техника и технически и електронни средства и въоръжение" към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Д при ответника. Впоследствие е била Заповед № **/25.10.2022 г. на законния представител на ответника, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Посочва, че с Решение № 17521 от 30.09.2025 г. по гр. д. № 66953/2022 г., 73 с-в СРС съдът е признал уволнението за незаконно и е отменил заповедта за уволнение, както и ищецът е бил възстановен на работа. Твърди, че последното му брутно трудово възнаграждение за цял отработен месец е било в размер на 1280, 12 лева, което представлява заплата за месец септември 2022 г. Посочва, че за периода 25.10.2022 - 25.04.2023 г. е бил без работа. С оглед гореизложеното моли за осъждането на ответника да заплати сумата от 3927, 09 евро (7680, 72 лева), представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода, в който е останал без работа - от 25.10.2022 г. до 25.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от момента на незаконното уволнение (25.10.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който 1 ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва периода, за който се претендира обезщетение, доколкото твърди, че за периода 25.10.2022 г. до 25.11.2022 г. ищецът е бил в трудово правоотношение с ГДГП. Сочи, че ищецът е бил безработен за периода 02.12.2022 г. до 17.04.2023 г. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

На 28.04.2026 год., в рамките на провелото се открито съдебно заседание, юрк. В., представляваща Главна дирекция “Гранична полиция”, заявява, че не оспорва и следва да се отделят като безспорни обстоятелствата, че лицето е останало без работа и му се дължи обезщетение. Твърди, че ищецът по никакъв начин не е инициирал изплащането на същото, поради което прави оспорване относно момента, от който се дължи лихва за забава, като се сочи, че тя следва да е от датата на депозиране на исковата молба в настоящото производство - 04.11.2025 год., а не от деня на незаконното уволнение - 25.10.2022 год.

Съдът намира следното от правна и фактическа страна:

Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ се уважава, когато са налице следните предпоставки: 1/ между страните е съществувало трудово правоотношение; 2/ трудовото правоотношение е прекратено; 3/ служителят е останал без работа за посочения период, което е в причинна връзка с прекратяването на трудовото правоотношение; и 4/ размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. Съгласно чл. 225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, а когато през това времето работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.

В проекто-доклада по делото, съобщен на страните с Определение № 6546/16.02.2026 год., изменен, допълнен и обявен за окончателен в рамките на провелото се открито съдебно заседание, обективирано в Протокол № 11406/30.04.2026 год., се приемат за безспорни следните обстоятелства:

Между страните е бил сключен трудов договор от 25.02.2020 год., по силата на който ищецът е работил в ответното ведомство на длъжност “шофьор на автобус” ГК в сектор "Автомобилна и инженерна техника и технически и електронни средства и въоръжение" към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Д при ответника, като със Заповед № **/25.10.2022 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено трудовото правоотношение с “****” от 01.06.2023 год. С Решение № 17521 от 30.09.2025 г. по гр. д. № 66953/2022 г., 73 с-в СРС съдът е признал уволнението за незаконно и е отменил заповедта за уволнение, както и ищецът е бил възстановен на работа.

Не е предмет на спор между страните и по аргумент от обратното на чл.

2

153 от ГПК не се нуждае от доказване в производството, че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение възлиза на сумата от 1280, 12 лв., равняваща се на 654, 51 EUR. Изчислено на тази база, обезщетението по предявения иск чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, което ответникът дължи на ищцата за периода през който работникът е останал без работа - от 25.10.2022 г. до 25.04.2023 год. е доказан по основание и за пълния му предявен размер от 7 680, 72 лв., равняващи се на 3 927, 09 EUR.

По отношение на иска за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с който ищецът претендира обезщетение в размер на законната лихва от момента на незаконно уволнение - 25.10.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, следва да се има предвид следното:

Вземането по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ възниква като безсрочно и е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на уволнението по чл. 335 КТ, но с оглед характера на вземането е нужна покана от кредитора, съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД. В посочения смисъл са мотивите на ТР № 3 от 19.03.1996 г. по т.д.

3/1995 г. на ОСГК на ВС, възприето и в ТР № 3 от 23.02.2026 г. по т.д.

3/2024 г. на ОСГК на ВКС. Поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходимо, когато няма определен срок за изпълнение и от деня на отправянето могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението.

Ищецът не е ангажирал доказателства за покана отправена до ответната страна - Главна дирекция “Гранична полиция” за плащане на установеното в настоящото производство вземане за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа в периода от 24.01.2011 г. до 24.07.2011 г. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът - така Решение № 293 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б; Решение № 43 от 6.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4792/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С С; Решение 15/24.02.2009 по в.гр.д.

№ 889/2008 година по описа на Бургаския окръжен съд.

Вземайки предвид изложеното настоящият състав намира, че найранният момент, към който следва да се приеме, че е отправена поканата от служителя за изпадане в забава, е датата на подаване на исковата молба, с която е образувано настоящото производство - 04.11.2025 год. От този момент могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Искът по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, предявен за лихви за забава, изтекли върху главното вземане в предходен период, се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран съдът намира, че искът с правна квалификация чл. чл.

344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ във вр. чл. 82 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.11.2025 год. до окончателното изплащане на задължението.

3

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се полагат разноски по делото.

Възражението за прекомерност е основателно. Дори необвързваща Наредбата за адвокатските възнаграждения, която според настоящия състав е обичай в практиката, постановява адв.възнаграждение спрямо цената на иска – 1068 лв./546,06 евро. Претендирания размер от адвокатски хонорар в размер на 1000 EUR е прекомерен предвид сложността на спора по делото, обстоятелството че спорен е бил въпроса за началния момент на лихвата за забава, малкото процесуални действия сторени от страните. Съдът намира размер 600 евро за справедлив и уместен размер.

Ответника следва да бъде осъден да плати държавна такса по иска.

С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от Република България, считано от 01.01.2026 год., прието в съответствие с чл. 140, § 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140 § 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, всички суми, претендирани по делото, ще бъдат посочени и в евро след извършване на превалутиране съобразно установения ред с визираните нормативни актове. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

Воден от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция” - МВР, с адрес ***** да заплати на А. Р. В., ЕГН: ********** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.

225, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД , сумата от 3927,09 евро (7680,72 лева) обезщетение за вреди от оставане без работа в периода от 25.10.2022 г. до 25.04.2023 г. поради незаконно уволнение, за което е издадена Заповед № **/25.10.2022, ведно със законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба - 04.11.2025 год. до окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава за периода 25.10.2022 г. до 03.11.2025 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция” - МВР, с адрес ***** да заплати на А. Р. В., ЕГН: ********** сумата от 600,00 EUR, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция” - МВР, с адрес ***** да заплати на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 157,08 EUR, представляваща държавна такса по иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийският градски съд.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5