Разпореждане № 13139 от 01.06.2026, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 13139 гр. Варна, 01.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова като разгледа докладваното от Моника Жекова Частно гражданско дело № 20263110103805 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х.

М. и П. В. – Управители, чрез пълномощника юриск. Б. Т., срещу длъжника Б. Х. П., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляваща главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 687741/22.04.2021 г., сключен между Б. Х. П. и „***” АД, вземанията по който са прехвърлени на „***” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.05.2026 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 58,62 евро (петдесет и осем евро и шестдесет и два евроцента), представляваща мораторна лихва за периода от 23.05.2021 г. до 12.05.2026 г., сумата от 1,60 евро (едно евро и шестдесет евроцента), представляваща договорна лихва за забава за периода от 22.04.2021 г. до 22.05.2021 г., сумата от 220,60 евро (двеста и двадесет евро и шестдесет евроцента), представляваща неустойка.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 10,86 евро, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл.

410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и чл. 410, ал. 3 ГПК, и не са налице визираните в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК пречки.

Освен проверка на формална редовност на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т.

2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, като и с императивните правилата за защита на потребителите. Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не следва да бъде издавана – арг. от чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

В конкретния случай заявителят сочи като правопораждащ съдебно предявените притезателни права юридически факт договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което процесното правоотношение се регулира от материалноправните норми на посочения специален закон, действащи към момента на сключване на сделката, които са императивни и за спазването им съдът следи служебно, предвид изричните разпоредби на ГПК в този смисъл – чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3, и общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен и в практиката на СЕС 1

(решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че Договорът за потребителски кредит, на който заявителят основава правата си, е недействителен, като противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване начина на формиране на ГПР.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения и т, н), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Законът е въвел единна формула за изчисляване на ГПР, приложима във всички случаи на потребителско кредитиране - чл. 19, ал. 2 от ЗПК. За да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело C 448/17 на СЕС). Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C 714/22, постановено по тълкуване на Директива 2008/48, същата следва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В случая към заявлението е представен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 687741/22.04.2021 г. и приложенията към него В Погасителния план към договора е посочен годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност – 20,41%, като никъде в текста на Договора, както и приложенията към него, не е посочено кои са компонентите, включени във величината. При липса на яснота относно разходите, включени в ГПР (независимо дали фактически ГПР съответства на тези разходи), потребителят се явява лишен от възможността да извърши свободен пазарен избор, преценявайки други сходни продукти.

Пропускът се приравнява на липса на ГПР.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното, заявлението следва да бъде уважено единствено досежно претенцията за главница в размер на 102,26 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на вземането, като в останалите части бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

По разноските:

С оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за заплатена държавна такса (10,86 евро) и юрисконсултско възнаграждение (25,56 евро), съразмерно с уважената част от заявлението, или 2,90 евро за държавна такса и 6,82 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в 2 полза на заявителя „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. М. и П. В. – Управители, чрез пълномощника юриск. Б. Т., срещу длъжника Б. Х. П., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляваща главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 687741/22.04.2021 г., сключен между Б. Х. П. и „***” АД, вземанията по който са прехвърлени на „***” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.05.2026 г., до окончателното изплащане на задължението, както и за сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част от заявлението, както следва: сумата от 2,90 евро (две евро и деветдесет евроцента), за заплатена държавна такса и сумата от 6,82 евро (шест евро и осемдесет и два евроцента), за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

ЗАПОВЕДТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК.

ДЛЪЖНИКЪТ може да подаде писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или части от нея в едномесечен срок от връчването й.

ПРЕПИС от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основание чл. 411, ал. 3 ГПК, ведно с указания за възможността за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и чл.

414а ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 42841/29.05.2026 г. на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. М. и П. В. – Управители, чрез пълномощника юриск. Б. Т., срещу длъжника Б. Х. П., ЕГН **********, с адрес: ***, В ЧАСТТА, с която се претендира издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми, а именно: сумата от 58,62 евро (петдесет и осем евро и шестдесет и два евроцента), представляваща мораторна лихва за периода от 23.05.2021 г. до 12.05.2026 г., сумата от 1,60 евро (едно евро и шестдесет евроцента), представляваща договорна лихва за забава за периода от 22.04.2021 г. до 22.05.2021 г., сумата от 220,60 евро (двеста и двадесет евро и шестдесет евроцента), представляваща неустойка, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя, на основание чл. 413, ал. 2 ГПК. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, чрез ЕПЕП.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3