Решение № 1689 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1689 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20241100108423 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищцата Е. Й. С. твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило около 19:45 часа на 17.12.2020 г. в село Долни Пасарел - Столична община, по вина на Д. Д. - водач на автобус по линия № 3 на столичен градски транспорт, марка "Ютонг", с peг. № ********, който нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП с ищцата, като при потегляне от последната спирка в с. Долни Пасарел, със задната си част автобусът ударил стоящата на тротоара ищца. Поддържа, че водачът на увреждащото МПС е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс груп". Излага, че във връзка с процесното ПТП била образувана пр. пр. № 49384/2021 г. по описа на СРП и ДП № 11010/2022 г. по описа на СРТП-ОРСДВР, в хода на което била установена вината на водача на автобуса Д. Д. за настъпилото ПТП, но по искане на пострадалата ищца наказателното производство било прекратено на основание чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК. Сочи, че сезирала застрахователя с извънсъдебна претенция, по която била образувана застрахователна щета, но към момента не е изплатено обезщетение. Затова предявява искове срещу ответника за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.03.2022 г. до окончателното плащане.

В рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, ответникът ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс груп" подава писмен отговор, в който не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесния деликт. Оспорва редовността на исковата молба, както и всички твърдения наищцата за настъпилите 1 увреждания, описани в исковата молба и причинната им връзка с ПТП, като сочи, че автобус с рег. № ******** не е ударил ищцата, а причина за получаване на уврежданията при ищцата се явява падане от собствен ръст, което няма връзка с удар от превозно средство. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, която не се е отстранила от платното за движение в разумен срок след слизане от автобуса.

Излага доводи, че причина за увеличаване на оздравителния период е липсата или неадекватното лечение на ищцата, което не е съобразено с необходимите медицински стандарти, както и неспазването от ищцата на обичайни мерки през възстановителния период. Оспорва иска по размер като несъобразен с принципа за справедливост и съдебната практика. Оспорва претенцията за лихва.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното.

С определението по чл.140 ГПК, обявено, без възражения на страните, за доклад на делото, е отделено за безспорно ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на увреждащото МПС към момента на деликта, че от ищцата е депозирана извънсъдебна застрахователна претенция с вх. № 4173/31.12.2021 г. пред ответника за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 17.12.2020 г. Събитие.

Свидетелят Д.А. С., дъщеря на ищцата, сочи, че знае за инцидента с майки й, с градски автобус № 3, на последна спирка в Долни Пасарел. След слизане от автобуса, майка й се намирала на 40-50 см. от самия автобус, при което автобусът я бутнал със задния край и майка й паднала на земята, след което се прибрала, може би за 15- 20 мин. до вкъщи, а разстоянието не е голямо. Майка й легнала на леглото и започнала да разказва какво се е случило, след което свидетелката се обадила на 112, подадла сигнал за ПТП с майка й около 30-40 минути след случилото се и тръгнали към „Пирогов“. През това време, когато стигнали , засекли същия автобус. Същият автобус, който свидетелката разпознава на копие на фотоснимка на лист 40 от делото, пътувал обратно, в тяхна посока. Свидетелката спряла движението, водачът в този момент говорил по телефона, отворил шофьорската врата , като на въпроса й, той отговорил, че диспечерът по телефона му съобщил за сигнала за бутната жена. Попитал къде е майка й в момента, тя отговорила, че е в колата. Водачът отишъл до колата и се извинил. След което снимала автобуса и номера му с телефон и продължили с автомобила й към „Пирогов“. Там вече имало представител на градския транспорт. Започнали да обикалят по доктори за снимки , с инвалидна количка. През цялото това време този човек от градския транспорт идвал с тях , обяснявал по кабинетите и казвал, че всичко ще е наред. Майка й била много уплашена.

Майка й след случилото се станала „половин човек“, по думите на свидетеля.

Преди това тя ходела до последно на работа и помагала много с дъщеря й. По снимката от „Пирогов“ им обяснили, че няма счупване.

2

На другия ден трябвало да занесе всички документи на личния лекар, за да издаде болничен лист и го помолила да види диска и тя установила, че има счупена срамна кост, което го установила от същата снимка, не е правена втора снимка. После я водила на ортопед и там вече те потвърдили, че наистина има фрактури, има счупена срамна кост.

Майка й не можела да става, свидетелката й помагала да стане, включително и да ходи с патериците до тоалетната, да се къпе в началото около 2-3 месеца, след което през 2022 г., понеже болките не отшумявала я завела във ВМА и там я диагностицирал и с дискова херния, наранени прешлени, причинени от удара и падането от самото ПТП.

Започнал и с различни доктори и лекарства Към момента на разпита не е възстановена напълно, сега се затруднява да й помага с порастналото вече дете , не може да обърне пълноценно внимание на единственото си внуче.

Към деня на ПТП работила , тя била дълги години служител в „ДЕСПРЕД“ АД, след което й дали като гратисен период с болнични 6-7 месеца, но в крайна сметка те не можели да я чакат повече да се върне на работното си място и съответно я уволнили и тя си остана вкъщи. РАботили на осемчасов работен ден, редували се за детето.

Преди инцидента, имала ТЕЛК , 50%, но не за сериозни увреждания. Свидетелката не може да каже преди ПТП майка й да е имала увреждания на прешлени в лумбалната област не е запозната с предходни заболявания на майка ми, но знае, че имала проблем и с кръста. До съдебен лекар е ходила с помощта на баща ми и с моя помощ, като е извеждана на инвалидна количка, качване в колата с патерици и довозвана до съдебния лекар и другите места, на които е било необходимо да посети. В този период от срамната кост изпитвала ужасни болки и много трудно движе л а крайниците си с помощта на обезболяващи, патерици, и инвалидна количка. Няма спомен някой да й е изписвал патерици и специфично лечение.

Свидетелят Д. И. Д., водач на автобуса, сочи, че знае за инцидента. Свидетелят сочи, че спрял с автобуса на последната спирка, случило се през октомври месец или ноември месец. Пътниците слезли, той затворил вратите и тръгнал, за да да направи обратен завой, за да тръгне обратно по маршрута. Явно жената, като е слязла, е стояла близо до автобуса и той, като взима завоя, тя задницата се изнася и я е закачил, като сочи, че не е видял нищо и си продължил. След това по същия маршрут, на връшане към Пасарел преди Кокаляне диспечераът се обадил, че той е закачил някаква жена. Те били гледали по камерите в автобуса, които са и там нищо не са видели и свидетелят продължил, диспечерът му казал да остана в Пасарел. Той останал, както му казали, дошли представители на полицията, направили проверка за алкохол, за наркотици . През това време, жената е била в „Пирогов“, ходила е там и са я прегледали, сочи, че нищо й нямало и е писала , че няма претенции към свидетеля. Случката настъпила към 20,00 ч. ноември месец или октомври месец, времето било дъждовно. Свидетелят сочи, че не е виждал тази жена да е слизала, няма спомен да съм я възприел дори и като пътник, това е последна спирка и слизат всички.

Не е гледал видеокамерите, които са вътре в автобуса, служителите в гаража са ги гледали.

Камерите са вътре в автобуса. Там където направил обратен завой, не е оставал за престой.

3

Слезли пътниците, затворил вратите и тогава потеглил. По принцип , гледа в огледалата си, но били мокри, било тъмно и там не е осветено. Когато дошли да правят оглед, не е видял да има някакви следи по автобуса. Автобусът не е съчленен, той е с 3 врати – предна, средна и задна.

От приетата по делото, неоспорена от страните съдебно – автотехническа експертиза, работила въз основа на материалите от досъдебното производство, се установява, че местопроизшествието не е запазено, както и няма протокол за оглед. Въз основа материалите, които са приложени по делото, вещото лице сочи най- вероятен механизъм на настъпване на произшествието, както следва: автобусът спира на последна спирка, пасажерите слизат, сред тях, от средна врата, слиза и ищцата, която стъпва на край на обособената площ за тротоар на спирка МГТ № 1528 и започнала да оправя багажа си, с намерение да се придвижи към спирковия навес. В този момент, водачът като вижда че няма пасажери, затваря вратите и потегля с маневра завой на ляво с цел обръщане на превозното средство в обратна посока, за продължаване по маршрута, като в интервала когато превозното средство, увеличава дъгата на радиуса си в резултат на завиващата маневра, като задна дясна част се изнася към тротоарната площ на спирковото пространство и удря в гръб намиращата се все още на място пешеходка, която, вследствие на ударния импулс и кинетичната енергия, загубва стабилна позиция спрямо земната повърхност, полита и пада напред. В о.с.з. по изслушването си, вещото лице сочи, че този механизъм е предоставен, защото вещото лице се е запознал с материалите на досъдебното производство, съобразил е липсата на запазено местопроизшествие и протокол за ПТП, като е изготвил и даденият модел на механизма, представен в експертизата, въз основа на мнението от всички материали на досъдебното производство. ДАденият модел е изграден с посочената система в о.с.з., която е професионален продукт за изграждане и възстановяване на произшествие от всякакво естество, съставлява компютърна програма, прави симулации и по мнение на вещото лице, както и негови колеги, е достоверна.

Според приетата по делото комплексна прихиатрична и психологична експертиза, вследствие на произшествието и претърпяната болка, физически ограничения, са налице увреждания на емоционално нито – неспокоен сън, породен от болката, тревожни мисли, безпокойство, като към момента на изследването, при ищцата персистират прояви на психологически последици, причиняващи емоционален дискомфорт, тя има и дегенеративно заболяване – коксартроза, което датира от години, повишено кръвно налягане. Всяко заболяване причинява и психо – емоционално влияние у човека, като вероятно, травмата, причинена от катастрофата, ще я съпътства цял живот. По време на преживяването, е преживяла остра стресова реакция, последвана от дистрес в рамките на разстройство в адаптацията, които са последица от ПТП, както и ограниченото професионално и социално функциониране, което е довело до повтарящи се спомени, кошмари, които поддържат постоянно ниво на тревожност и безпокойство. След травмата, ищцата е имала консултации с невролог, включена е терапия във връзка със схващанията, които е съобщила, като предвид възрастта й, както и постоянната преработка на ситуацията, характерна за по – възрастните 4 хора, реакциите се преодоляват по – трудно от млад човек. Вещото лице психиатър сочи, че вследствие на спомена от преживяното, страха, ищцата няма да може да се възстанови и функционира така както е била преди., като тя се е фиксирала.