Решение № 232 от 05.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330203104 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия Г № 0073422 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на "Хели“ ООД ЕИК 117036767, със седалище и адрес на управление **3, със законен представител Л.Н.Е. на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2000 лева (с равностойност в евро - 1022.58 евро) за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Жалбоподателят "Хели“ ООД, чрез законният си представител Л.Н.Е. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като незаконосъобразен, неправилен и в нарушение на процесуалните правила като излага аргументи за ненадлежно описание на нарушението, както и твърдения, че към датата на твърдяното нарушение е имал сключена валидна гражданска отговорност за процесното МПС. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се и представлява. В депозирана до съда молба по хода на делото, поддържа жалбата и наведените с нея аргументи.

Въззиваемата страна ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище по делото моли за потвърждаване на електронния фиш. Претендират се разноски за осъществена юрисконсултска защита и се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар, съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу "Хели“ ООД, за това, че на 18.04.2024 г. в 16:02 часа на Път I-6 км 267+900м. между с.В.Левски и гр.Калофер с посока на движение от запад към изток при максимална разрешена скорост за движение въведена с ПЗ В26 от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, с автоматизирано техническо средство/система АТСС ARH CAM S1 № 120сс63 е установено управление на моторно превозно средство с рег. № **, регистрирано в Република България и не спряно от движение. Установено е, че за МПС не е била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, което съставлява нарушение на изискванията на Кодекса за застраховането. Собственик на превозното средство е търговското дружество „Хели“ ООД, с ЕИК 117036767, със законен представител Л.Н.Е.. На „Хели“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, които Съдът кредитира като последователни.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че от обективна страна на 18.04.2024 г. в 16:02 часа на Път I-6 км 267+900м. между с.В.Левски и гр.Калофер с посока на движение от запад към изток е бил управляван процесният автомобил с рег. № ** собственост на жалбоподателя "Хели“ ООД, със законен представител Л.Н.Е., без последният да е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за притежаваното моторно превозно средство, въпреки че същото е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, както е в случая и в този смисъл деянието е било правилно и законосъобразно квалифицирано.

Правилно и законосъобразн административнонаказателната отговорност е била ангажирана спрямо установеното нарушение по реда на чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, според който "Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. ", а последната от своя страна и с оглед конкретиката на казуса предвижда налагане на имуществена санкция от 2000 лв. за юридическо лице, което, като 2 лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По отношение на представената по делото застрахователна полица № BG/07/123003726563, издадена от ЗД „ЕВРОИНС“АД, съдът констатира, че същата не отговаря на изискуемите формални изисквания за валиден застрахователен документ. От съдържанието се установява липса на съществени реквизити – не са налице подписи на страните, липсват дата на сключване и печат на застрахователя, не е удостоверено заплащане на застрахователната премия, както и не са изпълнени изискванията относно издаването и поставянето на контролен стикер. Тези обстоятелства обуславят извод, че представеното копие не удостоверява по надлежния ред наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение.

Наред с това, съгласно публично достъпната информация в информационната система на Гаранционния фонд се установява, че към датата на нарушението процесното моторно превозно средство не е разполагало с действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Този извод кореспондира с констатациите в административнонаказателната преписка и не се опровергава от приложеното по делото копие на застрахователна полица, което, освен че е без задължителни реквизити, не съдържа данни за сключване, влизане в сила и реално действие на застрахователния договор.

Нарушението е формално, като за съставомерността му не се изисква настъпване на вредоносен резултат. С електронния фиш е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, поради което не подлежи на изследване в процеса въпросът за вина

Независимо от изложеното, съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на санкционираното лице и обуславят отмяна на електронния фиш.

Този съществен порок представлява липсата на описание на нарушението, както основателно се възразява с жалбата. Съгласно чл. 647, ал.

3 от Кодекса за застраховането електронният фиш се издава при установено и заснето с автоматизирано техническо средство управление на МПС без действаща застраховка „Гражданска отговорност“, по реда на Закона за движението по пътищата, като изключение е направено единствено за чл. 189, ал. 5 от същия закон. Следователно изискванията за съдържание на фиша, включително описание на нарушението, са задължителни и в процесния случай.

При служебната проверка за законосъобразност на обжалвания ЕФ, съдът намира, че при описанието на нарушението са посочени дата, мястото на управлението на автомобила, индивидуализиран е деецът и е описано качеството, въз основа на което е прието, че жалбоподателят следва да понесе административнонаказателната отговорност за извършеното деяние. Липсва обаче описание на изпълнителното деяние – конкретното действие или бездействие, съставляващо нарушение. В обстоятелствената част на електронния фиш е посочено, че: "е установено нарушение на Кодекса за 3 застраховането", без обаче да са описани в пълнота признаците от обективната страна на състава на това нарушение. По-конкретно никъде в електронния фиш не се съдържа твърдение, че за процесния автомобил е нямало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към момента на заснемането му с техническото средство.

Допълнително в електронния фиш е отразен регистрационен номер на МПС, без да е индивидуализирана неговата марка и модел, въпреки че от снимковият материал, приложен по административнонаказателната преписка се предполага, че се касае за товарен автомобил. Отсъствието на конкретизация относно вида на превозното средство допълнително затруднява защитата и създава неяснота за предмета на обвинението.

Същевременно при описанието в електронния фиш се коментира приспадане на толеранс от измерена скорост в полза на водача, за който се твърди да е минус 3 км/ч. Това допълнително внася объркване за жалбоподателя за какво по вид деяние е ангажирана отговорността му и срещу какви факти следва да се защитава. Най-същественият факт, който следва да бъде установен в процеса – имал ли е жалбоподателят сключен договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е включен в описанието на нарушението и поради това остава извън предмета на доказване. Установяването му за пръв път в съдебното производство би представлявало недопустимо изменение на фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 63, ал. 7, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Крайно общото твърдение за установено нарушение на КЗ не изпълнява критерия за надлежно описание на нарушението, тъй като в закона са предвидени различни състави на административни нарушения.

Жалбоподателят не може да бъде поставян в положение да предполага за какво конкретно поведение е санкциониран, нито да извежда сам признаците на нарушението от доказателствата или правната квалификация.

Процесуалното нарушение в случая е в липсата на фактически твърдения за съставомерни обстоятелства, а не в доказателствен дефицит, поради което не може да бъде саниран чрез събраните по делото доказателства.

Предметът на доказване в процеса се определя от фактическите изводи в обстоятелствената част на електронния фиш. Следователно дори и в хода на съдебното следствие пред районния съд за пръв път да се установи, че процесният лек автомобил е управляван без за него да е имало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то това биха били нови факти, по каквото фактическо обвинение досега жалбоподателят не се е защитавал в процеса.

Съдът упражнява контрол за законосъобразност на електронния фиш съобразно съдържанието, с което е издаден. Съдебното решение не служи за попълване на празноти при описанието на признаците от състава на нарушението, тъй като последните следва да са предявявани на дееца още с 4 връчването на екземпляр от електронния фиш, а не за пръв път с решението на съда. При така направеното непълно описание на вмененото на жалбоподателя деяние той е поставен в изначална неяснота по обвинение за кое от всички възможни административни нарушения, предвидени в КЗ, трябва да се защитава.

По изложените съображения, Съдът прие да отмени обжалваният Електронен фиш като незаконосъобразен.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената имуществена санкция в размер от 2000 лева, следва да бъде с равностойност евро, а именно 1022.58 евро, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията.