Решение № 406 от 24.06.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Пазарджик , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Бишуров като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220200370 по описа за 2021 година Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. ИВ. Г. от с.Звъничево, обл.Пазарджик, ЕГН ********** против НП № 20-1006-003616 от 14.01.2021г. на началник група в сектор ”ПП” при ОД на МВР -Пазарджик, с което на основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Релевираните в жалбата обстоятелства са за наличие на процесуално е материална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска НП да се отмени. Претендира и присъждане на раноски.

Ответникът по жалбата – АНО, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

Районният съд като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 24.12.2020 година, в гр.Пазарджик, на ул.“Пловдивска“, пред № 84, е управлявал л. а. „Нисан 1

Микра” с ДК№ ***, собственост на Ел. Т. Т., което е било регистрирано на територията на Р България и не било спряно от движение, във връзка с чието използване нямал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Това било нарушение на чл.638 ал.3 от актосъставителя – св. Т.Б. и неговият колега – св.Г.Б..

КЗ, установено от

По повод на това против жалбоподателя бил съставен АУАН, а въз основа на акта било издадено и атакуваното НП. Последното било връчено на жалбоподателя на 10.02.2021г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 16.02.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Б., Б. и Т., както и от писмените доказателства, приети по делото.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Разгледана по същество жалбата против НП е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът намира, че в хода на АНП по категоричен начин бе доказан фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.638 ал.3 от КЗ, която норма императивно разписва, че „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че св.Т. и жалбоподателят живеят на семейни начала, а процесният автомобил е собственост на първата. На инкриминираната дата те констатирали, че ЗЗГО за този автомобил била изтекла и тръгнали с автомобила към застраховател, за да сключат нова такава. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя.

Около обяд пристигнали при застрахователен брокер, помещаващ се в павилион, разположен в близост до уличното платно, непосредствено пред входа за паркинга на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик. Жалбоподателят 2 паркирал автомобила в близост до павилиона, където принципно било забранено за паркиране. След това влязъл при застрахователя и в 12:15 часа сключил договор за ЗЗГО, който обаче щял да произведе действието си от 13:20 часа на същата дата. Малко след това жалбоподателят излязъл и се насочил към автомобила си.

Междувременно покрай паркирания на забранено място автомобил минал полицейски автопатрул, в който били свидетелите Б. и Б.. Те попитали кой е водач на този автомобил, а жалбоподателят им се представил като такъв. След това те му разпоредил да премести автомобила и да го спре на разрешено за това място и той се подчинил. Веднага след това полицейските служители извършили проверка на водача, при което констатирали, че към 12:25 часа за процесния автомобил нямало сключен и действащ договор за ЗЗГО, при което се пристъпило към съставянето на АУАН.

При това положение е несъмнено, че с поведението си жалбоподателят формално е осъществил състава на административното нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ. Вярно е, че когото полицейските служители констатирали липсата на действащ договор ЗЗГО, автомобилът е бил в покой, т.е. не е бил управляван от жалбоподателя. Това обаче не значи, че той не е извършил вмененото нарушение, т.к. малко преди да го паркира го е управлявал, което не се оспорва с въззиваната жалба, а се установява и от показанията на св.Т..

При това положение е несъмнено, че той е извършил нарушението като водач – несобственик на автомобила, който е управлявал без да има действащ договор за застраховка. В този смисъл възражението на защитата за обективна несъставомерност на нарушението е неоснователно.

В същото време обаче, настоящият съдебен състав намира, че деянието на жалбоподателя съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", но в случая, предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение тази, дадена в чл.93, т. 9 от НК, а именно: извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

3

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да се приеме за осъществен състав на административно нарушение, деянието разкрива пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което налагането на глоба, та дори и минимален размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

За да направи този свой извод съдът съобрази, че от прекратяването на действието на старата застраховка, което при справка в Гаранционния фонд се установява, че е станало на 27.11.2020г., т.е. месец преди нарушението, до момента на нарушението, няма данни процесният автомобил да е бил управляван и друг път от жалбоподателя. Самото управление на инкриминираната дата е направено с цел да се отиде при застраховател и да се сключи такава ЗЗГО. Застраховката е била сключена десет минути, преди да бъде констатирано нарушението и е произвела действието си около един час след това. Следва да се отчита също, че от липсата на застраховка не са настъпили никакви реални вредни последици. Отчетено беше и това, че жалбоподателят е дисциплиниран водач н аМПС, т.к. има само едно нарушение, за което е санкциониран с фиш през 2009 година.

По гореизложените съображения и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК ВКС/.

Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно - в хода на съдебното производство, в последното съдебно заседание, от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща 4 към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).

При това положение ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 20-1006-003616 от 14.01.2021г. на началник група в сектор ”ПП” при ОД на МВР -Пазарджик, с което на Н. ИВ. Г. от с.Звъничево, обл.Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.

ОС Ъ Ж Д А ОД МВР-Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на Н. ИВ. Г. от с.Звъничево, обл.Пазарджик, ЕГН ********** разноски в размер на 300 лв.

(триста лева) - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5