Протокол № 1024 от 01.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1024 гр. Варна, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ралица Светославова при участието на секретаря Дебора Н. И.ова и прокурора И. Д. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600741 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:37 часа се явиха:

Подсъдимият С. З. М. – редовно призован, не се явява. За него адв. М. К. – АК – София – редовно упълномощен и приет от съда.

Адв. И. И. – редовно призован, не се явява.

Адв. Ц. Т. – уведомена от предходно с.з., явява се лично.

СЪДЪТ докладва постъпила молба от подс. С. М., в която същият сочи, че се отказва от защитата на адв. И. и ще се представлява само от адв. К..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по даване хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Страните заявиха, че нямат искания по доказателства.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и ДАВА ход на 1 същото

ПО СЪЩЕСТВО:

Прокурорът: Считам, че първоинстанционната присъда е неправилна и моля да бъде отменена, тъй като неправилно е преценена обществената опасност на извършеното от С. М. деяние и моля същият по подробно изложените мотиви в протеста да бъде признат за виновен за извършване на деяние по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1 от НК така, както му е повдигнато обвинението.

По отношение на наказанието, в случай, че признаете подсъдимия за виновен, моля да бъде определено наказание към минималния размер.

Адв. К.: Моля да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна. ВРС е изложил в своите мотиви подробно доводи относно несъставомерността на деянието, за което е бил обвинен моя подзащитен. Поддържам ги изцяло.

Ще отбележа съвсем накратко няколко установени обстоятелства, част от които дори и не се оспорват в депозирания протест на РП – Варна.

На първо място: първоинстанционния съд, считам, че правилно е преценил фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички събрани доказателства както по отделно, така и в тяхната съвкупност и е направил правилни както фактически, така и правни изводи. Правилно е приел, че твърдяното от прокуратурата деяние по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1от НК, за което е обвинен моя подзащитен, не се установява от основните доказателствени източници – свидетелските показания, като всички описани в обвинителния акт обидни думи и словни изрази, а именно „палячо“, „ти си никой“, „униформата ти нищо не означава“ – в хода на съдебното следствие свидетелите заявиха единствено думата „палячо“ и „милиционер“, като за тази дума въобще подсъдимия няма повдигнато обвинение. По отношение на употребената дума „палячо“ също считам, че ВРС правилно е достигнал до извод, че не следва да кредитира заявеното от двамата полицейски служители Николаев и Коев, доколкото същите са пристигнали в последващ конфликта момент и са категорични, че са възприели лично така употребения този епитет спрямо свид. Генев, но пък техните показания не се потвърдиха от видеозаписите на боди камерите, с които именно тези свидетели са били оборудвани. Очевидно е, че доколкото същите са колеги на свидетеля Генев, то житейски логично и очаквано е те да повторят заявеното от него, макар и да не са го възприели лично и непосредствено.

2

С оглед несъгласието, изразено в протеста по отношение на тези свидетелски показания – според утвърдената съдебна практика достоверността на гласните доказателствени средства зависи не само от съпоставката им с доказателствените средства, но и от убедителността им, а тя своя ред от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. Надеждността на свидетелските показания е въпрос, който всеки съд е суверен да реши по вътрешно убеждение. Правото на съда по вътрешно убеждение да възприема и/или елиминира определени доказателствени средства е суверенно, но само когато е извършена оценка за тяхната достоверност и е постигната яснота относно това съдържат ли те доказателства, които имат процесуална стойност и значение, каква е връзката им с основните факти, включени в предмета на доказване. Това безусловно изисква прилагане на логическа дейност, основана на всестранно, пълно и обективно изследване, проверка на всички обстоятелства по делото.

Аз също, като ВРС считам, че деянието не е доказано по несъмнен начин така, както го изисква разпоредбата на чл. 303 от НПК и че присъдата на ВРС е правилна и законосъобразна и моля да я потвърдите.

Считам протеста за неоснователен. Той, както и допълнителното изложение към него, а така и в днешно съдебно заседание от представителя на държавното обвинение, е видно, че твърдяното от тях извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1 от НК от моя подзащитен почива на предположения на недоказани твърдения на свид. Генев, а не на твърдо установени по делото факти.

С оглед процесуална икономия заявявам, че изцяло се солидаризирам с доводите, изложени в мотивите на първоинстанционната присъда, вкл. и с доводите изложени от мен и колегата И.ов пред първоинстанционния съд.

Моля да потвърдите присъдата на РС – Варна.

СЪДЪТ се оттегли и след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:45 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3