Решение № 534 от 06.12.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. П., 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. З.В

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500745 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 750/ 04. 06. 2024 год., постановено по гр. дело № 622/ 2024 год., П.ският районен съд е осъдил- на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД- Н. Д. Б. от гр. П. да заплати на К. Д. Д. от гр. П. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вредиоснователно безпокойство и притеснение за личната неприкосновеност и тази на семейството на ищеца- вследствие извършено престъпление по чл. 144 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК на 25 и 26 май 2022 год., ведно със законната лихва, считано от 26. 05. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 6 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е осъдил Н. Д. Б. от гр.

П. да заплати на К. Д. Д. от гр. П. сумата от 450 лв., представляваща направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Със същото решение съдът е осъдил Н. Д. Б. от гр. П. да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 120 лв. Със същото решение съдът е осъдил К. Д.

Д. от гр. П. да заплати на Н. Д. Б. от гр. П. сумата от 675 лв., представляваща 1 направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.

Срещу така постановеното решение в частта му, в която искът на К. Д.

Д. е уважен за сумата от 3 000 лв., е постъпила въззивна жалба от Н. Д. Б. от гр. П.. В същата се изразява становище, че в обжалваната му част решението е необосновано. Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението в обжалваната му част и постанови ново решение по съществото на спора, с което отхвърли изцяло предявения иск.

Срещу така постановеното решение в частта му, в която искът на К. Д.

Д. е отхвърлен за разликата над 3 000 лв. до претендираните 6 000 лв., е постъпила насрещна въззивна жалба от К. Д. Д. от гр. П.. В същата се изразява становище, че в обжалваната му част решението е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението в обжалваната му част и постанови ново решение по съществото на спора, с което уважи предявения иск в пълния му размер.

В открито съдебно заседание на 14. 11. 2024 год. въззивникът Н. Д. Б. не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание на 14. 11. 2024 год. въззиваемият К. Д. Д. се представлява от адв. З. М., който моли окръжния съд да уважи депозираната насрещна въззивна жалба.

П.ският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо, доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск, предявен от К. Д. Д. от гр. П. против Н. Д. Б. от гр. П., намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. В конкретния случай са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за реализирането на деликтната отговорност на ответника. Безспорно по делото е, че със споразумение от 13.

11. 2023 год. по НОХД № 222/ 2023 год. по описа на Кнежанския районен съд ответникът Н. Д. Б. се е признал за виновен в това, че през периода от 25. 05.

2022 год. до 26. 05. 2022 год. в гр. Кнежа, при условията на продължавано престъпление, е отправил закани с престъпление против личността на длъжностно лице- К. Д. Д.- началник на РУ на МВР гр. Кнежа- при и по повод изпълнение на служебните му задължения и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл. 144 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. При това положение и предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК във вр. с чл. 383 ал. 1 и чл. 413 ал. 2 и 3 от НПК районният съд правилно е приел, че следва да се ангажира отговорността на ответника за причинените вследствие неговото виновно и неправомерно поведение неимуществени вреди на ищеца.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По приложението на горната разпоредба е налице обилна и непротиворечива съдебна практика /срв. ППВС № 4/ 1968 год., решение № 177- 2009- II г. о., решение № 334- 2012- IV г. о. и много други/, според която справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психически увреждания- това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения искпродължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, ако увреждането е трайномедицинската прогноза за неговото развитие и т. н.

В настоящия случай се установява, че процесният деликт е дал 3 отражение върху психоемоционалното състояние на ищеца. От показанията на разпитаната в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд свидетелка А. П. се установява, че същата е възприела непосредствено отправените от ответника към ищеца заплахи по телефона. Свидетелката твърди, че ищецът е бил силно притеснен както за себе си, така и за семейството си, като тази тревожност и безпокойство се запазили през продължителен период от време. В подобна насока са и показанията на свидетеля М.М.. Независимо от така установените негативни психологически и емоционални последици, правилна е преценката на районния съд, че с оглед длъжността, заемана от ищеца, и ежедневния контакт на последния с лица от криминалния контингент, което предполага изпълнение на служебните задължения в една враждебна професионална среда, прагът на търпимост на ищеца към неправомерни действия, насочени към личността му и неговото семейство, би следвало да е по- висок от този на обикновения гражданин. Ето защо въззивната инстанция намира, че обезщетение в размер на 3 000 лв. би репарирало в пълна степен претърпените неимуществени вреди, поради което присъденото от първоинстанционния съд обезщетение се явява адекватно на действителните болки и страдания, причинени от деликта.

В заключение може да се обобщи, че решение № 750/ 04. 06. 2024 год., постановено по гр. дело № 622/ 2024 год. по описа на П.ския районен съд, е правилно, съобразено с разпоредбите на закона и обосновано на доказателствата по делото, поради което липсват основания за неговото изменение или отмяна и същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и доколкото заплатеното от въззиваемия К. Д.

Д. адвокатско възнаграждение е общо за подаване на насрещна въззивна жалба и за защита по първоначалната въззивна жалба следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК и в полза на въззиваемия да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 450 лв. В този смисъл са и разясненията, дадени в определение № 336- 2013- II т. о.

По изложените съображения П.ският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 750/ 04. 06. 2024 год., постановено по гр. дело № 622/ 2024 год. по описа на П.ския районен съд.

4

ОСЪЖДА Н. Д. Б. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на К. Д. Д. от гр. П., ЕГН **********, сумата от 450 лв., представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5