Решение № 778 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. С. 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20231110152142 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗС с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът е собственик на следния недвижим имоти: апартамент № находящ се в гр. С. ж. к. О. ул. „Х. Б.в“, бл. ... ввх., ет., със застроена площ от 46,30 кв.м., заедно с избено помещение № с площ от 4,19 кв.м. и 1,992 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, с идентификатор на имота: ....

Ищецът твърди, че на 10.11.1985 г. неговата майка М. Г. Е., (понастоящем с фамилия К.), сключила граждански брак с неговия баща С. М. Е.. Посочва, че на 30.05.1996 г. баба му - В. И. К. продала на М. Г. Е. своите 2/3 идеални части от апартамент № находящ се в гр. С. ж. к. О. ул. „Х. Б.в“, бл. ... ввх., ет., като запазила за себе си 1/3 идеални части от имота.

Разяснява, че към онзи момент М. Г. Е. е омъжена за баща му С. Е., поради което придобитите 2/3 идеални части, са поставени в режим на СИО, с оглед на което М. Г. Е. и С.

М. Е. придобили по 1/3 идеални части от процесния апартамент. Сочи, че на 09.12.1998 г. В.

И. К. починала, като оставила за наследници М. Г. К., Н. Г. К. (починал, с наследници В. Н.

К. и Р. Н. К.), като нейните 1/3 идеални части от процесния недвижим имот се наследяват, както следва: 1/6 за М. Г. К. и по 1/12 за В. Н. К. и Р. Н. К.. По този начин М. Г. К. придобила общо 1/2 идеални части, С. М. Е. -1/3 идеални части, а В. Н. К. и Р. Н. К. - по 1/12 идеални части от процесния апартамент. Поддържа, че с Решение № 199 от 17.10.2007 г. по гр. д. № 2918 по описа за 2006 г. на СРС, бракът между М. Г. Е. и С. М. Е. е прекратен, като двамата останали съсобственици в режим на обикновена съсобственост върху придобитите по 1/3 идеални части от имота. Сочи, че С. М. Е. починал на 25.02.2012 г., като оставил за наследници ищеца, Л. ХрХ. Е. /съпруга/ и М. С. Е. /дъщеря/, като всеки един наследил по 1/9 идеални части от процесния имот. Твърди, че след смъртта Л. ХрХ. Е. на 08.10.2019 г. квотите на съсобствениците на апартамент № находящ се в гр. С. ж. к. О. ул. „Х. Б.в“, бл. ... ввх., ет. са следните: 1/2 идеални части за М. Г. К.; 1/12 идеални части за В. Н. К., 1/12 идеални части за Р. Н. К.; 1/9 идеални части за ищеца, 1/9 идеални части за М. С. Е., 1/18 идеални части за М. И. Г. (наследник на Л. ХрХ. Е.) и 1/18 идеални части за В. И. Л.

(наследник на Л. ХрХ. Е.). Ищецът твърди, че след развода между М. Г. Е. и С. М. Е. между ищеца, ответницата М. Е. и родителите им била постигната уговорка, че процесният имот ще остане за ищеца. Поддържа, че живее в имота и го ползва необезпокоявано, считано от 17.10.2007 г. до настоящия момент, с оглед на което е придобил имота на основание наследствено правоприемство и давностно владение. С тези твърдения обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск и моли съда да уважи същия. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата - М. С.

Е., с който заявява, че признава исковата претенция. Моли съда да се произнесе с решение при признание на иска.

В открито съдебно заседание от 10.09.2025г. ответниците М. С. Е. и М. Г. К. заявяват, че не оспорват предявената искова претенция.

Останалата част от ответниците не са депозирали отговор на исковата молба и не са изразили становище по основателността на предявените установителни искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № том LIV, дело №10748/1996г. от 30.05.1996г., се установява, че В. И. К. е прехвърлила в полза на М. Г. Е. собствеността върху 2/3 идеални части от следния недвижим имот: апартамент №, находящ се в гр. С. ул. Ал. М. № ввх., ет., заедно с избено помещение № и 1.992 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, като е запазила безвъзмездно пожизнено право на ползване върху имота. В нотариалния акт е отбелязано, че вървх.партамента е учредено право на обитаване в полза на Б.С.

От представеното по делото удостоверение за наследници изх.№.../10.07.2023г. на В.

И. К. се доказва, че същата е починала на 09.12.1998г. и е оставила като законни наследници М. Г. К. /дъщеря/, Н. Г. К. /син, починал на 11.10.2007г. и оставил законни наследници синовете си В. Н. К. и Р. Н. К./.

Съгласно Решение №199 от 17.10.2007г. по гр. д. №918/2006г. по описа на СРС, 80 състав, е прекратен брака, сключен на 10.11.1985г. между М. Г. Е. и С. М. Е., като съгласно одобреното между страните споразумение е предвидено придобитият по време на брака недвижим имот – Апартамент № находящ се в гр. С. кв. О. ул. Х. Б.в, бл., ввх., ет., в режим на съпружеска имуществена общност, да остане съсобствен между М. Г. Е., С. М. Е. и останалите съсобственици.

От представеното по делото удостоверение за наследници изх.№...05.07.2023г. на С.

М. Е. се доказва, че същият е починал на 25.02.2012г. и оставил като законни наследници Л.

ХрХ. Е. /съпруга, починала на 08.10.2019г./, М. И. Г. /дъщеря/, В. И. Л. /дъщеря/, М. С. Е.

/син/, М. С. Е. /дъщеря/.

По делото е представено Удостоверение изх.№.. от 01.08.2023г., от което се установява, че стар адрес гр. С. ул. А. М., бл., ввх. и вх има следния настоящ адрес – гр. С. ул. Х. Б.в, бл.Б с ввх. и вх.Б.

Съгласно удостоверението за наследници В. И. К. е наследена на основание чл. 5, ал.

1 ЗН от М. Г. К. /дъщеря/, Н. Г. К. /син/ при равни дялове от наследството. След настъпване на смъртта на Н. Г. К., починал на 11.10.2007г., същият е оставил законни наследници от първи ред - синовете си В. Н. К. и Р. К., откъдето следва, че неговият дял е поделен между В.

Н. К. и Р. Н. К..

Съгласно удостоверението за наследници С. М. Е. същият е наследен на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН от неговата преживяла съпруга Л. ХрХ. Е., и наследниците от първи ред М. С. Е. /син/, М. С. Е. /дъщеря/ при равни наследствени дялове от наследството за всеки. След настъпване на смъртта на Л. ХрХ. Е. нейният наследствен дял е поделен между М. И. Г. /дъщеря/, В. И. Л. /дъщеря/.

На първо място по силата на Решение №199 от 17.10.2007г. по гр. д. №918/2006г. по описа на СРС, 80 състав е постановено съсобствеността вървх.партамент № находящ се в гр.

С. кв. О. ,ул. Х. Б.в бл., ввх., ет., придобит по време на брака между М. Г. К. и С. М. Е., да остане в обикновена съсобственост между М. Г. К. и С. М. Е. и останалите съсобственици.

При съпоставка между индивидуализиращите данни на процесното жилище и описаното в съдебно решение жилище, съдът намира, че представеният съдебен акт касае различен недвижим имот – Апартамент № разположен на втори жилищен етаж, а не процесното жилище – Апартамент №, разположен на трети жилищен етаж. От тук съдът приема, че изложените твърдения от ищеца за придобиване на права върху процесния имот, основани на настъпило наследствено правоприемство от наследодателя С. М. Е., са неоснователни поради тяхната недоказаност в настоящото производство.

Същевременно ищецът не е представил доказателства за придобивното основание, от 2 което В. И. К. извежда правото си на изключителен собственик върху процесния имот, въз основа на което да се обоснове извода за това, че след прехвърляне на собствените й 2/3 идеални части от правото на собственост в полза на М. Г. К. е останала собственик на 1/3 идеални части от процесния имот.

Следователно, по делото не се установява за ищеца в настоящото производство да са възникнали права върху процесния имот по силата на настъпило наследствено правоприемство при посочените наследствени квоти върху собствеността за страните, доколкото от една страна не се доказа наследодателят С. М. Е. да е придобил в режим на съпружеска имуществена общност, а в последствие при условията на обикновена съсобственост, права върху процесния имот, а от друга страна не се доказа наследодателят В. И. К. да е запазила останалите 1/3 идеални части от правото на собственост върху процесния имот след прехвърлянето на 2/3 идеални части от имота в полза на ответницата М. Г. К..

С доклада по делото съдът е указал на ищеца при условията на пълно и главно доказване да докаже, че същият е придобил собствеността по отношение на процесния имот на соченото от него придобивно правото на собственост основание, а именно – наследствено правоприемство и давностно владение, като в тази връзка следва да се установи: началната дата, от която ищецът е започнал да упражнява фактическата власт върху посочената част от имота с намерение за своене, като ищецът е владял посочената част от имота явно, спокойно и непрекъснато за срок от 10 години от началната дата на установяване на владението, както и извършване на действия, с които ищецът е обективирал пред ответниците намерението му да владее техните идеални части, придобити по наследство.

От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А.Д. се установява, че ищецът живее в имота от повече от 15 години. Свидетелят посочва, че ищецът е заявявал пред нея, че е собственик на процесния имот, находящ се в гр. С. ул.“ Х.

Б.в“, бл. ... но не е запозната с правното основание, на което ищецът е придобил имота. В показанията се сочи, че свидетеля е придобил непосредствени впечатления за това, че ищецът обитава процесния недвижим имот. Следователно, от събраните гласни доказателствени средства се установява, че след прекратяване на брака между М. Г. Е. и С.

М. Е. ищецът упражнява фактическа власт спрямо имота в период от над 15 години, като живее в жилището.

Същевременно при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците обаче следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. В случая, дори да се приеме, че след смъртта на В. И. К. и С. М. Е., имотът е придобит от техните наследници в резултат на наследствено правоприемство, като въз основа на този правопораждащ правото на собственост фактически състав ищецът е придобил 1/9 идеални части от имота, а ответниците – посочените идеални части от имота, то ищецът е придобил качеството на държател на идеалните части на останалите наследници. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, т.е. в случая ищецът М. С. Е. към момента на установяване на фактическата власт спрямо имота има качеството на държател на идеалните части, придобити от ответниците. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждата идеална част, съсобственикът, който не е владелец, следва да превърне с едностранни действия държането му във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Следователно, ищецът следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалната част от вещта за другите съсобственици (сънаследници) и е започнал да я държи за себе си с намерение да я свои, като тези действия са доведени до знанието на съсобствениците (които обстоятелства съдът е разпределил в тежест на ищеца), като от този момент започва да тече придобивна давност за чуждата идеална част. Завладяването на частта на ответниците и промяната трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене (така ТР № 1/2012 г. по т.д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС).