Решение № 23 от 05.02.2019, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№

05.02.2019г. град

Кюстендил

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА при секретаря Антоанета Масларска като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова административно дело № 357 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

Адв.Д.М.З. *** като пълномощник на А.В.Т.,

ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.“***“

№ ** обжалва заповед №РД-04-792/19.07.2018г. на кмета на община Дупница. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила се свързва с твърдението за приключила преписка по заявлението от М. Т. срещу законността на строежите с вх.№94-М-157/06.03.2013г., поради което неоснователно е съставен КА №5/06.06.2018г. Нарушенията на материалния закон са заявени като:

-неправилни адресати на заповедта, т.к. собственици на имота, в който са незаконните строежи са други лица;

-неправилен предмет, т.к. изграденото не представлява строежи по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а преместваеми обекти;

-евентуално ако са налице строежи, то не е дължимо издаване на РС по чл.151, т.1 от ЗУТ;

-по отношение на оградата се твърди търпимост по §16 от ПР на ЗУТ, като изградена преди повече от 100 години и укрепена през 1980-1989г. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. и писмена защита пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Пълномощникът на ответния кмет на община

Дупница намира жалбата за неоснователна.

Заинтересованите страни Ц.Д.Т., Т.В.Б. изразяват становища за незаконосъобразност на заповедта.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Оспорената заповед №РД-04-792/19.07.20189г. е издадена от кмета на община Дупница на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ. С нея е наредено на жалбоподателя и заинтересованите страни Ц.Д.Т. и Т.В.Б. да премахнат три незаконни строежа, изградени в ПИ 258, включен в УПИ IV – 238, 258 в кв.23 по рег. план на с.Д., реализирани в нарушение на чл.37, ал.1 и чл.55 от ЗТСУ /отм./ по време на строителството и на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1, чл.169, ал.1 и чл.183, ал.1 от ЗУТ, както следва:

1/„Постройка от допълващото застрояване – навес“, долепен до жилищната сграда в УПИ V-239 в кв.23 по рег.план на селото, с размери 7.70/6.00м и височина 2.50м, с трискатен дървен покрив, покрит с ондулин, с дървени колони и поставена дървена врата откъм улицата за достъп до имота;

2/„Складово помещение“, разположено на 5м от първия строеж по имотната граница с имот 239 с размери 3.50/2.00м и 3/„Плътна ограда“ по имотната граница с имот 239 с дължина 6.00м и височина 2.10м, състояща се от камъни и три реда тухли четворки, над който е поставена шапка от керемиди.

Навесът е от пета категория по чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ и чл.10, ал.1 от Наредба №1/30.07.2003г., а складовото помещение и оградата – от шеста по чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.

В заповедта е посочено, че имот 258 е собственост на жалбоподателя и заинтересованите страни Ц.Д.Т. и Т В.Б., а имот 238 е собственост на Н.И. Т., съгласно представени документи за собственост. Органът е установил, че регулацията между УПИ IV - 238,258 и УПИ V

– 239 не е приложена и съгласно комбинирана скица минава по средата на навеса, а складовото помещение и масивната ограда попадат в УПИ V – 239.

Съгласно представена нотариално заверена декларация от Ц.Д.Т. с рег.№0667/20.03.2013г., навесът и складовото помещение са построени през 1989 – 1990г., а плътната ограда през 1980г., като през 1989г. са извършени ремонтно – укрепителни работи. Органът се е позовал на окончателно становище на главния архитект на общината от 08.11.2017г., съгласно което строежите са допустими по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, но предвид тяхното местоположение не са допустими по действащия ЗРП на с.Д., одобрен със заповед №2415/02.06.1964г. на председателя на Кюстендилския окръжен народен съвет.

Установено е, че извършител на строежите е В.И. Т., починал на 16.11.2004г.

/наследодател на адресатите на заповедта/ без изискващите се строителни книжа – одобрени проекти и издадени РС и протокол за определяне на строителна линия и ниво и без наличие на учредено право на строеж в съсобствен парцел. Заповедта е връчена на адресатите на 25.07.2018г. /вж. л.86/, а жалбата е депозирана в съда на 03.08.2018г.

Данните в заповедта са установени въз основа на Констативен акт №5/06.06.2018г., съставен от служители на община Дупница, съдържащ скица на незаконното строителство /вж. л.70-72/. Като писмени доказателства към протокола са приобщени събраните документи по заявление вх.№94-М-157/06.03.2013г. от М. В.Т., заявление вх.№94-Н-478/02.01.2017г. от Н.И.

Т., становището на главния архитект от 08.11.2017г. и нотариално заверената декларация от 2013г. на Ц.Д.Т.. КА е връчен на жалбоподателя лично, който е подал възражение в срок. Възражения са подали и другите адресати на заповедта.

Възраженията отричат вида на обектите като строежи. Органът е приел същите за неоснователни, поради липса на доказателства за законност на изграденото /вж. л.74-79 и 82/.

Заявлението от М. В.Т. с вх.№94-М-157/06.03.2013г. до кмета на община Дупница съдържа данни, че подателката му живее в съседния на незаконното строителство имот. По преписката, образувана въз основа на заявлението, е представена комбинираната скица от жалбоподателя /вж. л.23 и 29/ и декларацията от Ц.Т. за годината на изграждане на постройките. Изготвено е становище на главния архитект на общината от 23.09.2013г. за изследване вида на строежите и преценяване предпоставките за търпимост, като е посочено, че окончателна преценка може да се даде след провеждане на процедура по изменение на ПУП – ПР за изменение на регулационната линия между УПИ IV

– 238, 258 и УПИ V

– 239 в кв.23 по рег.план на селото с цел поставянето й в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти /вж. л.41-42/. Със заявление №94-Ц-154/16.12.2013г. жалбоподателят и заинтересованите страни са внесли проект за изменение на ПУП – ПР, по който липсва процедиране, т.к. с писмо изх.№94-Ц-154(1)/21.12.2013г. кметът им е указал, че първо следва да се изготви проект за попълване на кадастралния план с верните имотни граници предвид предложеното заснемане на сградите, какъвто проект не е внесен за разглеждане /вж. л.31-36 и 48-50/.

Заявлението от Н.И. Т. с вх.№94-Н-478/02.10.2017г. до кмета на община Дупница съдържа данни за незаконни пристройки в имота на жалбоподателя. Съгласно писмо изх.№94-А-369/15.05.2018г. на кмета на общината, заявленията от Т. и М. Т. са обединени /вж. л.18 и 69/.

Междувременно, на 14.12.2013г. М. Т. е подала жалба до РДНСК – Кюстендил за процесните строежи и за други обекти, собственост на жалбоподателя. С писмо изх.№Д-639-01-329/21.12.2013г. на началник РО НСК – Кюстендил към РДНСК ЮЗР жалбата е изпратена по компетентност на кмета на община Дупница, който с писмо изх.№24-00-52/14.01.2014г. е препратил към въпроса, предмет на преписката на Т. пред общината. В нотариално заверена декларация рег.№0946/12.05.2014г. М. Т. като пълномощник на В.А. Т. – Т., последната като собственик на УПИ V – 239 в кв.23 по рег.план на селото е декларирала, че процесните строежи са изградени след 2006г. По повод противоречивите декларации от М. Т. и Ц.Т. кметът е сигнализирал РП – Дупница за вземане на отношение за невярно деклариране. С Постановление от 20.10.2014г. на прокурор от РП – Дупница обаче е отказано образуване на досъдебно производство поради липса на извършено престъпление от общ характер /вж. л.51-65/.

С протоколно определение от 19.11.2018г. на основание чл.193, ал.2 от ГПК съдът е открил производство по оспорване истинността на съдържанието на КА №5/06.06.2018г. За извършване на дължимата проверка е приел заключение на вещи лица арх. А.А. и инж.Л.В. и показанията на св.Б. Й. Т. и св.С. Н. Т..

От заключението на вещите лица и изслушването в съдебно заседание се установява, че:

1/по функция навесът и складовото помещение са елементи от допълващото застрояване и представляват строежи по дефиницията на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Навесът и складовото помещение са изградени по имотната граница между имоти 238 и 239, на разстояние 5м един от друг, като навесът се допира до жилищната сграда в имот 239, а складовото помещение се допира до оградата.

2/строителните материали за изграждане на навеса са идентични с описаните такива в оспорената заповед, като дървените колони са закрепени за бетоновата настилка на терена посредством метални планки. Навесът не може да се премести в цялост.

3/складовото помещение е изградено от дървени колони и греди, покрито с профилирана ламарина, от две страни е оградено с дъски, закрепени към колоните, от третата страна не е оградено, а от към четвъртата страна е допряно до масивна ограда между имоти 238 и 239. Дървените колони на навеса са забити в земята, но не се виждат основи. Най-високата му част е 2м в предната част, а от към оградата е с нейната височина.

4/плътната ограда е изградена от каменна зидария, надградена с три реда тухли – четворки, покрити с шапка от керемиди. Същата е с дължина 6м в източна посока от жилищната сграда в имот 239. Начинът на изграждане на оградата, нейното състояние и изграждането й по идентичен начин с каменната основа от стара постройка, отразена на рег.план от 1964г. в съседство, предполага строеж на около 50-60 години. Надграждането на оградата с три реда тухли – четворки не представлява ремонт, а реконструкция, т.к е увеличена височината с около 50см. Общата височина на оградата е от 2.10м.

5/имотната граница между имоти 238 и

239 се намира, там където е изградена оградата. Дворищната регулационна линия между УПИ IV

- 238,258 и УПИ V

– 239 в кв.23 не е приложена и минава по средата на навеса, а складовото помещение и оградата попадат в УПИ V – 239. Уличната и дворищната регулация за селото са одобрявани в различни моменти, т.е. касае се за един и същ план от 1964г. и 1982г. Доколкото регулацията не е приложена, процесните обекти са в отклонение от плана относно преценката за тяхната търпимост.

Св.Б. Т. /втори братовчед с жалбоподателя/ сочи, че оградата по думите на неговия баща е над 100-годишна, изградена като зид от камъни и кал. Над зида е имало стар навес, който се срутил преди 15-20 години. По това време собственичката на зида помолила жалбоподателя да закрепи зида и го надгради. Навеса по заповедта представлява 15-20 годишна барака за дърва.

Св.С. Т. твърди, че навесът и складовото помещение са построени през 2006г., а надграждането на оградата – през 2012г. от жалбоподателя. Свидетелят е собственик на имот 238 заедно с М. Т..

Заключението на вещите лица съдът намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства по делото и отрежданията за имотите по действащия рег.план на селото.

Показанията на свидетелите са достоверни в частта относно вида на строежите понастоящем, но са недостоверни в частта относно годините на тяхното изграждане.

Свидетелите твърдят различни взаимно изключващи се години, включително и спрямо нотариално заверените декларации от собствениците на имотите. От друга страна, в резултат на проведеното разследване от РП – Дупница за достоверност на декларациите, подадени от Ц.Т. и М. Т., е останал неразрешен спора за това, в коя декларация се сочат недостоверни обстоятелства. Факт е обаче, че в проведеното разследване от прокуратурата жалбоподателят и Ц.Т. са поддържали тезата за изграждане на постройките през 1980-1990г. от наследодателя В.И. Т., като в тази част данните са в съответствие със заключението на вещите лица относно предполагаемата година на построяване на оградата и последващото й надграждане във връзка с вложените в нея строителни материали. Следователно, налице са множество индиции за изграждане на строежите през периода по декларацията на Ц.Т.. Декларираната година на изграждане на строежите в декларацията от М. Т. не се потвърждава от доказателствата по делото.