Протоколно определение № 195 от 13.01.2025, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 195 гр. София, 13.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА и прокурора Т. Р. К.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Частно наказателно дело № 20251110200392 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 17:30 часа се явиха:

Съдът констатира, че жалбоподателят не се явява, тъй като наблюдаващия прокурор не е осигурил явяването му в съдената зала, поради което следва да бъде създадена незабавна организация за неговото довеждане, след което заседанието ще продължи.

ЗАСЕДАНИЕТО продължава в 18:45 ч.

ОБВИНЯЕМИЯТ Ю. В. М., явява се лично, доведен от следствения арест на бул. „Г. М. Димитров”.

За него се явява адв. А. от САК - служебен защитник от ДП.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Като не намери пречки за това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

Снема самоличността на обвиняемия:

Ю. В. М., ЕГН: ********** , роден на ********* г., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.

Съдът разясни правата на обвиняемия в настоящото производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отвод на изброените лица.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 НПК и на основание чл. 276 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Производството е по реда на чл. 5, т. 1 от КЗПЧОС, тъй като в българското наказателно процесуално право липсва правна уредба на ред за обжалване на задържането на обвиняемия за срок от 72 часа. Доколкото такъв процесуален ред не е предвиден, съдът намира, че производството следва да върви по най-близката процедура, в именно производството по чл. 64 от НПК.

ДОКЛАДВА жалбата, постъпила от процесуалния представител на обвиняемия, с която се иска от съда да отмени постановление на СРП от 12.01.2025 г. с което на лицето е ограничено свободното придвижване за срок от 72 часа. В жалбата се твърди, че е налице реална опасност от укриване или извършване на престъпление, а лицето е неосъждано и липсват започнали и неприключили наказателни производства спрямо същия. Твърди се, че лицето има тайна връзка с Р България, има постоянен адрес, документ за самоличност, поради което няма и опасност от укриване.

2

ЗАЩИТАТА: Поддържам подадената жалба.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

ЗАЩИТАТА: Няма да соча нови доказателства.

Съдът, като взе предвид становището на страните и на основание чл. 283 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА доказателства по делото. приложените по делото писмени

Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и на основание чл. 286 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ЗАЩИТАТА: Уважаеми г-н председател, моля да постановите съдебен акт, с който да отмените постановлението на СРП, с което е задържан до 72 часа подзащитният ми, като считам същото за неправилно и незаконосъобразно. На първо място намирам, че не е налице необходимост за задържане на подзащитният ми за срок до 72 часа. Задържането на обвиняемото лице е една правна възможност, а не императивна предпоставка за внасяне на искане по чл.64, ал.1 от НПК. Задържането по чл.64, ал.2 от НПК не е с цел подготвяне на бъдещо сезиране на съда по чл.64, ал.1 от НПК.

Считам, че връзката между ал.1 и ал.2 от чл.64 от НПК е явна. Прокурорът следва да внесе искане за вземане на МНО „Задържане под стража“ и да осигури явяването на обвиняемия и ако има данни за необходимост задържа лицето с цел довеждането му пред съда. Ето защо считам постановлението за незаконосъобразно доколкото подзащитният ми е задържан с цел едно бъдещо внасяне в съда с искане по чл.64, ал.1 от НПК. В настоящият случай в постановлението е посочено, че Ю. М. е привлечен по чл.354а, ал.3 от НК.

Деянието е наказуемо с лишаване от свобода и, че е налице авторство на 3 деянието, както и са налице формулировките на чл.63 от НПК, като не посочва, която и да е от двете опасности или са налице и двете. В постановлението е посочено освен задържане за срок до 72 часа, че наблюдаващият прокурор ще извършва преценка дали да внесе мотивирано искане до СРС за вземане на МНО „Задържане под стража“, както и, че обвиняемият ще бъде доведен в съда на 17.01.2025г., а постановлението е предявено и на мен на 12.01.2025г. Считам, че задържането е с цел довеждане пред съда, който е сезиран с направеното искане по чл.64, а.1 от НПК и това сезиране следва да съпътства или предхожда акта за задържане. В случая подзащитният ми е задържан на 12.01.2025г. и прокурорът да прецени на 14.01.2025г. да внесе искане за постоянно задържане. Считам, че самата предпоставка за задържане за срок до 72 часа е направена с искането до съда и осигуряване на обвиняемия незабавно. В този смисъл са и много решения на ЕСПЧ. Все по-многобройни са решенията на ЕС, че следва лицето да бъде изправено пред съда, не може да бъде общ такъв срок за всички и дори срок до 72 часа би могъл да се яви неразумен и в нарушение на чл.5 КЗПЧОС. В случая задържането е на 12.01.2025г. в 10:30 часа, като подзащитният ми ще бъде задържан до 14.01.2025г. и след това по преценка на прокурора дали да внесе такова искане и дали да бъде изправен пред съда. За защитата не става ясно какви обективни причини има прокуратурата в искането да бъде входирано в деня на повдигане не обвинението, а същото ще бъде направено едва след 48 часа. Подзащитният ми живее в гр. София, задържан е на територията на града. Съдът, който е компетентен за разглеждането на искането на такава мярка също е на територията на града и няма печки производството да бъде разгледано своевременно. След като съда отложи в момента разглеждане контрола на задържане за срок до 72 часа в рамките на същия ден, то може да бъде разгледано искането по чл.64, ал.1 от НПК. На следващо място считам, че липсва необходимост от това задържане. Няма данни по делото за съществуваща реална опасност подзащитният ми да се укрие, да извърши престъпление или да осуети разкриването на обективната истина. Подзащитният ми е неосъждан, с адрес известен на органите на ДП и нищо не сочи на тази необходимост от това задържане. Предвид всичко изложено, то моля да отмените постановлението на СРП, с което е задържан подзащитният ми Ю. М. за срок до 72 часа.

4

ПРОКУРОРЪТ:

Уважаеми г-н председател, считам жалба за необоснована. Доколкото производството е такова, което в най-голяма степен се доближава до това по чл.64 от НПК смея да заявя, че в толкова ранен етап на производството е налице обосновано предположение, така и реална опасност по отношение на обвиняемото лице. Доколкото за прокуратурата е задължение да осигури явяването на лицето в производството по чл.64 от НПК, то при евентуалното освобождаване на лицето, при констатиране на незаконосъобразност при постановлението за задържане прокуратурата ще бъде лишена от процесуална възможност да осигури това явяване, респективно провеждането на производство. Считам, че до решаване на производството каква МНО да бъде взета спрямо обвиняемият същият следва да бъде оставен на разположение на органите на ДП и предвид възможността същият да се отклони от наказателно преследване или да попречи на събирането на доказателства, които да бъдат представени в производството по чл.64 от НПК, където доказателствената тежест е много по-висока отколкото тази за вземане на решение за привличане на обвиняемо лице с постановление на прокурор. Тъй като считам, че производството е по на законосъобразност считам, че постановлението отговаря на изискванията по НПК и реквизитите по чл.69 от НПК, същото е съобразено с целите на МНО.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам намерението да се укривам, нито да извърша престъпление. Ще сътруднича на органите на реда.

На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да ми бъде отменено задържането.

Съдът като изслуша становищата на страните и съобрази събрания до този момент доказателствен материал по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият Ю. М. е задържан с постановление на СРП на 12.01.2025 г. в 11:30 часа за срок от 72 часа, с цел довеждането му пред съда. Съдът, за да 5 се произнесе по жабата на защитата на обвиняемия следва да установи на първо място дали е налице обосновано предположение за вероятната съпричастност на обвиняемия към извършеното престъпление, за което е привлечен в това качество, както и да прецени от друга страна дали задържането се явява необходима мярка за довеждането на лицето пред съдебния състав.

Съдебният състав, като съобрази доказателствата по делото намира, че към този момент е възможно да се изведе обосновано подозрение именно обвиняемият М. да е държал въпросните наркотични вещества, за които е привлечен в това качество, а именно четири обекта с тегло: 3.09 гр. коноп, 156.20 гр. коноп, 546.09 гр. коноп и 74.88 гр. коноп. В тази насока са както писмените доказателства по делото, така и гласните доказателствени средства, като към този момент може да се установи, че след възникнал пожар в къща на ул. „Христо Силянов“ № 35, в която живее обвиняемият, на място са изпратени огнеборци, които са изгасили пожара, след което служители на МВР са влезли в имота за да установяване налице ли са пострадали лица и какви са причините евентуално за пожара. При влизането в имота, който представлява двуетажна къща, е установено, че пожарът не е умишлен, а причината за него е взривяване на газова бутилка. При проверка на помещенията на къщата в незасегнатата от пожара стая на втория етаж на къщата е намерена палатка в средата на стаята, а в самото помещение от служителите на МВР е усетен силен мирис на марихуана. В палатката е намерена растителна маса, представляваща коноп в два полиетиленови чувала, след което на мястото е извикана огледна група и е започнато претърсване, както и осъществяването на други процесуално-следствени действия. Съдът намира, че от тези факти с висока степен на вероятност може да се заключи, че обвиняемият е лицето, което е държало въпросните наркотични вещества, поради което извода на СРП, че лицето е вероятно съпричастно към осъществяването на престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК е правилен. От тук нататък съдът следва да прецени дали взетата по отношение на лицето мярка „Задържане за срок от 72 часа“ е адекватна на обществената опасност на дееца и на деянието, и дали е необходима за довеждането на лицето пред съда.

На първо място, нормата на чл. 64, ал. 2 от НПК сочи, че прокурорът при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за 6 довеждането му пред съда. Така формулирана правната норма сочи, че преценката за това дали е необходимо да бъде задържано едно лице е изцяло от компетенциите на прокурора. Разбира се, тази преценка не може да бъде безконтролна по смисъла на Конвенцията, не може и да бъде и произволна без да се базира на доказателствата по делото. В случая намереното количество наркотични вещества в имота представлява повече от два полиетиленови чувала растителна маса с общо тегло близо около 1 килограм.

Това количество наркотици е значително по своя обем, поради което деянието може да се прецени като такова с по-висока от нормалната обществена опасност на деянията от същия вид. Освен това, в случая е било наложително да бъдат извършени други процесуално-следствени действия, поради което съдът намира, че разследващите основателно са постановили задържане на лицето за 24 часа, защото е било наложително да бъдат осъществени огледи на останалите помещения, претърсвания, както и да бъде осъществена преценка каква мярка да бъде взета на лицето, ако въобще следва да бъде взета такава.

Съдът обаче намира, че това задържане за срок от 72 часа е прекомерно, защото времето за решаването на въпроса за МНО в конкретния случай е могло да бъде много по-кратко, доколкото още към 11.01.2025 г. са били налице данните за това какво в крайна сметка е държаното количество тревиста маса и какъв точно наркотик представлява. На държавното обвинение, според този състав на съда, е било известно дали лицето е било осъждано или не, като отговорът на този въпрос е отрицателен, поради което съдът намира, че задържането за срок до 72 часа в този случай се явява прекомерна мярка, защото не са налице нито опасност от укриване, нито опасност от извършване на престъпление, за да може основателно да се предположи, че съдът евентуално би уважил искане по чл. 64 от НПК. Тук следва да се отбележи, че смисълът на задържането за 72 часа е, че то е оправдано само когато лицето ще бъде водено пред съда за разглеждане на производство по чл. 64 от НПК. Прокурорът следва обаче да се произнася по чл. 64, ал. 2 от НПК само когато са налице предпоставките за задържането на лицето, а не произволно да се задържа всеки обвиняем, без да е налице опасност от укриване или от извършване на престъпление. Ето защо, в конкретния случай задържането на лицето за срок от 72 часа е неоправдано.