Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 868 от 26.06.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 708/2023
Вид
Решение № 868
Подписан
26.06.2023
Състав
Красимир Машев, Петя Алексиева, Златина Рубиева

Цитирани разпоредби

  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 48 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.15 · Наказателен кодекс
  • чл.103, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Г.ева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000500708 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение № 4002/30.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 6193/2021 г., СГС, І-2 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на М. Н. И. сумата от 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие станало на 12.06.2018 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, считано от 02.10.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковата претенция за разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва. С решението съдът е разпределил разноските между страните, съобразно изхода на делото.

Срещу така постановеното решение и в неговата осъдителна част за сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 02.10.2020 г., и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба № 7251/26.01.20203 г.

(пощенско клеймо от 25.01.2023 г.), подадена от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез пълномощника адвокат И. надлежно упълномощен с пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.40/.

1

Твърди се, че СГС е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закони, като е постановил неправилно решение, в противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа се липсата на категорични доказателства за ПТП с конкретен механизъм. При условията на евентуалност се поддържа твърдението за случайно събитие по смисъла на чл.15 НК.

Оспорва се наличието на причинна връзка. Изразява се несъгласие с изводите на съда при прилагането на чл.52 ЗЗД. Излагат се подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира заплащане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции в цялост, включително за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ищцата М. Н. И. чрез процесуалния й представител адвокат Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към първоинстанционното дело /л.22/. Оспорва изцяло въззивната жалба по съображения подробно изложени и касаещи спора по същество.

Моли съда да остави жалбата на ответника без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира направените разноски. Прави евентуално възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.

С оглед така очертания предмет на въззивното производство Решение № 4002/30.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 6193/2021 г., СГС, І-2 състав, в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва, е влязло в сила на 07.02.2023 г. като необжалвано.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, не изпращат представители. Излагат становище по същество на спора в писмени молби, с които представят и списъци на разноски.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

2

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от М. Н. И. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

От приобщеното към доказателствата по делото копие на ДП № 276/2018 г. по описа на РП-Елин Пелин, пр.пр.№ 659/2018 г. на Районна прокуратурата Елин Пелин и свидетелските показания на Г. А. Л., се установява, че на 12.06.2018 г. около 17 часа, на кръстовището на с.Саранци и с.Чеканчево, общ.Горна Малина, е настъпило пътно транспортно произшествие между л.а.м. „Ауди А80“ с рег.№ ***, управляван от А. Н. Г., който автомобил е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/02/118000896921, с начало на покритие от 21.03.2018 г. до 06.07.2018 г., когато е прекратена, и л.а.м „Ауди А4“ с рег.№ ***, управляван от свидетеля Г. А. Л., в който автомобил на предна дясна седалка пътувала и ищцата И., която живее на семейна начала със свидетеля Л.. След произшествието участниците в произшествието не са уведомили органите на КАТ, поради което и протокол за оглед на местопроизшествие не е съставян.

Едва една година по-късно след произшествието, на 13.06.2019 г. е съставен протокол за следствен експеримент, с участието на двамата водачи А. Н. Г. и Г. А. Л., съставен е и фотоалбум. На място двамата водачи са посочили къде е настъпил удара между управляваните от тях превозни средства, а именно: по дължина на платното за движение-на пътя от с.Саранци към кръстовището, на около 19 м преди кръстовището откъм с.Саранци и по широчината на платното за движение-на около един метър в дясно от левия край на асфалтовото покритие на платното за движение по отношение на горната посока. Според показанията на свидетеля Л., ударът за л.а.м „Ауди А4“ с рег.

№ *** е в неговата предна лява част, съответно за л.а.м „Ауди А4“ с рег.№ *** в неговата предна дясна част.

Установено е, че л.а.м „Ауди А4“ с рег.№ ***, в който е пътувала ищцата се е движел в посока от с.Чеканчево към с.Саранци, а л.а.м. „Ауди А80“ с рег.№ *** в посока от с.Саранци към с.Макоцево. Пътят е извън 3 населено място, като между третокласен път SFO 3173 (І-6, Долни БогоровПирдоп/Саранци-Макоцево) и третокласен път SFO 3174 (СаранциЧеканчево) в община Горна Малина, обл.София, е изградено У-образно неурегулирано с пътни знаци и пътна маркировка кръстовище. Пътят SFO 3174 (Саранци-Чеканчево), по който се е движил автомобила, в който е пътувала ищцата, представлява разклонение надясно на пътя SFO 3173 (Саранци-Макоцево), по който се е движел лек автомобил Ауди А80, като в мястото на отклоняване е изграден триъгълен разделителен остров с връх в мястото на отклоняване на път SFO 3174 от път SFO 3173 и основа, отделена от останалата територия чрез асфалтиран участък.

При тези данни и съобразно приетото пред първоинстанционния съд основно и допълнително заключение на САТЕ, когато лек автомобил Ауди А4 се намира от мястото на удара (определено от двамата водачи чрез следствен експеримент) на отстояние 19,19 м и е около края на разделителния остров, а лек автомобил Ауди А80 се е намирал от мястото на удара на отстояние 20,05 м, водачът на лек автомобил Ауди А80 предприема извършване на маневра влизане в завоя наляво с цел да продължи по път SFO 3173 в посока с.Макоцево. От своя страна водачът на лек автомобил Ауди А4 предприема извършване на маневра влизане в завоя надясно с цел да продължи движението си по път SFO 3173 в посока обратна на с.Макоцево (Макоцево-Саранци). И двата автомобила са се движели със скорост от порядъка на 40 км/ч., при което настъпва удар между тях. Контактът е между предната лява част на лек автомобил Ауди А4 и предна дясна част на лек автомобил Ауди А80. Ударът и за двата автомобила е челен и кос.

Веднага след произшествието, ищцата е откарана в УМБАЛ „Царица Йонна-ИСУЛ“ гр.София. Видно от лист № 141400/12.06.2018 г. ищцата е прегледана и предвид обстоятелството, че е била бременна пети лунарен месец, е насочена за преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където след направата на рентгенови снимки и проведени консултации с акушергинеколог, хирург и неврохирург, е установено счупване на долния край на дясна лъчева кост, за което е проведено консервативно лечение с наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация на дясна гривнена става и предмишница.

Със заключението на приетата пред първоинстанционния съд СМЕ се 4 установява наличието на пряка причинна връзка между настъпилото произшествие и счупването на долния край на дясна лъчева кост на ищцата.

При обичайни травми възстановителният период е в рамките до четири месеца. Ищцата е търпяла болки в увредената ръка първите две седмици от имобилизацията и около четири седмици след свалянето й. След изтичане на възстановителният период, ищцата е напълно възстановена и няма трайни остатъчни увреждания. Налице е запазен обем на движение в дясна гривнена става, болезнен в крайните си фази, най-вече за въртеливи движения.

Свидетелят Л. установява, че непосредствено след ПТП ищцата била много уплашена, най-вече заради това че е бременна. Установява, че ищцата имала нужда от чужда помощ за къпане и хранене първите два месеца. След махането на гипса, се родил и синът им, поради което свидетелят помагал непрекъснато, защото ръката я е боляла. И до днес при натоварване и рязка смяна на температурите ищцата има болки в ръката. Около шестия месец след произшествието, ищцата започнала да се грижи напълно самостоятелно за себе си и детето.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено извършването на деликт от застрахования при ответното дружество водач, както и че справедливият размер на обезщетение възлиза на сумата от 20 000 лв.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

5

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.

На 02.10.2020 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 04.01.2021 г. (първият работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден), ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния съд на 14.05.2021 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално допустим.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Настоящият съдебен състав намира, че с доказателствата по делото е установено виновното и противоправно поведение на застрахования по ответното дружество водач на л.а.м. „Ауди А80“ с рег.№ ***.

С поведението си същият е нарушил нормата на чл. 48 от ЗДвП, респ. чл.103, т.1 от ППЗДвП. Тези норми уреждат реда за преминаване на водачите през нерегулирани кръстовища при спазване на правилото на дясно стоящия, а именно: на кръстовище на равнозначни пътища, т.е. няма сигнализиран път с предимство, водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.