Определение № 392 от 25.06.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Ямбол, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20262300500201 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.396, ал.1 ГПК.

Образувано e по частна жалба на Н. И. К. от гр.Варна, действаща чрез пълномощника адв.Т.Р. от АК-******, против Определение рег.№742/22.04.2026г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№2463/2023г. по описа на този съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от В. К. К., против Н. И. К. иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за осъждане на ответницата по този иск да му заплати сумата 11 005,44евро, представляваща получени наем/рента за отдаване на делбените имоти под наем/аренда за периода 2019г.-2025г., която сума съответства на притежаваната от ищеца ½ ид. част от делбените имоти, чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в посочени търговски банки в страната, до размера на сумата 11 005,44 евро.

Частната жалбоподателка излага съображения за неправилност на обжалваното определение, тъй като счита, че районният съд не е взел под внимание следните релевантни за обезпечението обстоятелства: че делото е за делба и притежаваната от жалбоподателката идеална част от делбените имоти многократно надхвърля сумата по издадената обезпечителна заповед; че жалбоподателката в хода на делбеното производство е отправила писмено предложение за спиране на делото и за доброволно уреждане на спора; че изготвените по делото експертизи не са изложени пред съда и вещите лица не са разпитани в съдебно заседание; че до връчване на съдебните книжа по делото останалите съделители не са знаели за правата на ищеца в собствеността; че не е налице влязло в сила решение за исковете суми, както и че договорите са подписани в период по-дълъг от 6 месеца от произнасянето на ВКС по делото.

По тези съображения частната жалбоподателка моли за отмяна на определението, с което е допуснато обезпечение на иска на В. К. и за отмяна на издадената въз основа на това определение обезпечителна заповед.

В срока по чл.396, ал.2 ГПК ответникът по частната жалба В. К. К., чрез пълномощника адв.Х., е подал отговор на частната жалба, в който е изложил подробни съображения за неоснователност на жалбата и по всяко от оплакванията на частната жалбоподателка, с искане за присъждане на направените в производството разноски.

ЯОС, след като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните, намира следното:

1

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в обезпечителното производство, срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 396, ал.1 ГПК , жалбата отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 260 и чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за този извод са следните:

От фактическа страна е установено, че производството е делбено, във втората фаза – по извършването на делбата. В първата фаза на делбата, с влязлото в сила Решение №121/26.07.2024г. на ЯОС, постановено по възз.гр.д. №155/2024г., поправено с Решение №149/06.11.2024г., е допусната делбата на шест земеделски имота, находящи се в землището на с.Зимница, област Ямбол, между съделителите В. К. К., М. З. Д., Н. И. К. и К. И. Д., при квоти – за В. К. - 3/6 идеални части, за М. Д. - 1/6 идеална част, за Н. К. - 1/6 идеална част и за К. Д. - 1/6 идеална част.

В първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбата, по реда на чл.346, ал.1 от ГПК ищецът – съделител В. К. е предявил срещу останалите съделители иск по чл.30, ал.3 по ЗС за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща получавани ползи от делбените имоти под формата на наем/аренда за периода 2019г.- 2025г., която сума представлява припадащата се на ищеца идеална част от получените доходи. ЯРС е приел за разглеждане иска по сметките, като с уточняващи молби след приемане на иска, ищецът В.

К. е уточнил претенцията, предявявайки я само против съделителката Н. И. К. за сумата 11005,44 евро, като е оттеглил иска си по отношение на останалите ответници-съделители.

За основателността на иска по сметките, на лист 44 – 77 от делото ищецът е представил сключените от ответницата Н. К. договори за наем/аренда за отдадените делбени имоти за временно възмездно ползване в периода 2019г.-2025 г.

С обжалваното Определение рег.№742/22.04.2026г. ЯРС е уважил молбата на ищеца В. К. за обезпечение на предявения от него, срещу ответницата Н. И. К. иск по сметките с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС, чрез налагане на обезпечителната мярка запор върху банковите сметки на Н.К. в посочени търговски банки в страната, до размера на сумата 11 005,44евро. За да допусне обезпечението на иска, първоинстанционният съд е приел, че същият е допустим и вероятно основателен, като същевременно за ищеца е налице обезпечителна нужда, която би била удовлетворена от исканата обезпечителна мярка.

Настоящият съдебен състав на окръжния съд споделя изцяло изводите на районния съд за наличието на предпоставките за допускане на търсеното обезпечение. Вероятната основателност на иска, чието обезпечение се търси, следва или от убедителността на представените от ищеца писмени доказателства, или от заявената от него готовност да внесе гаранция в определен от съда размер при условията на чл. 180 -181 от ЗЗД за покриване на вредите които ответникът/ответницата би претърпял от обезпечението, ако искът се окаже неоснователен. В случая ищецът е представил сключените от ответницата писмени договори за наем/аренда за отдаване възмездното ползване на делбените имоти през исковия период, които договори не са оспорени от ответницата, която не е оспорила и твърденията на ищеца, че е получила доходите от отдадените под наем/аренда делбени имоти. Представените от ищеца писмени доказателства са от характера да установят съдържанието на възникналите облигационни отношения - източник на ползи и водят до извод за вероятното възникване на претендираното от ищеца вземане. Следователно, налице са убедителни писмени доказателства, сочещи на вероятна основателност на иска по сметките по чл.30, ал.3 от ЗЗД.

Посочената от ищеца обезпечителна мярка е подходяща и според съда съответства на обезпечителната ненужда, която се презюмира при осъдителни искове за парични вземания. Всички оплаквания на частната жалбоподателка, ответницата по иска по сметките, са срещу обезпечителната нужда на ищеца, но същите са неоснователни.

Константната съдебна практика приема, че при липса на данни, които да я опровергават, нуждата от обезпечение се предполага. В съдебната практика се приема също, че обезпечителна нужда не е налице, когато интересът на молителя е защитен в достатъчна степен, като всеки отделен случай подлежи на конкретна преценка от съда – дали без допускане на обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по решението. В случая вида на делото – за делба, включително 2 произнасянето на ВКС по жалба срещу решението в първата фаза на делбата, е без правно значение за обезпечителната нужда на ищеца по предявения от него осъдителен иск по сметките. Изразената от ответницата готовност за доброволно уреждане на спора също не опровергава обезпечителната нужда на ищеца, както и факта, че предстои изслушването по реда на чл.200 от ГПК на вещото лице, изготвило експертното заключение. Без правно значение за основателността на иска е и обстоятелството относно субективното отношение, липсата на знание у ответниците, в частност у ответницата, за правата на ищеца в собствеността. Съдът намира, че за ищеца е налице обезпечителна нужда и наложената обезпечителна мярка - запор върху банковите сметки на ответницата, е подходяща и оправдана, тъй като произтича от необходимостта да се осигури гаранция на ищеца , че при уважаване на претенцията му присъдената сума ще може да бъде събрана от вземанията на ответницата по банковите й сметки, независимо че същата притежава идеална част от делбените имоти, тъй като би могла успешно да се разпореди с правата си в собствеността.

Предвид изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на ЯРС – правилно , поради което следва да се потвърди.

Независимо от изхода на делото пред настоящата инстанция, разпоредбата на чл.81 ГПК е неприложима и на ответницата по жалбата не се присъждат разноски, предвид задължителното за съдилищата тълкуване по т.5 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Съгласно мотивите в ТР, нормата на чл.81 ГПК е неприложима в обезпечителното производство, тъй като отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

Водим от изложеното , ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег.№742/22.04.2026г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№2463/2023г. по описа на този съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3