Решение № 3236 от 11.05.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София, 11.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА

МАВРОВА при участието на секретаря Таня Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 467 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за неизпълнение на договорно задължение, а в условие на евентуалност - иск по чл.12 ЗЗД за нарушен негативен интерес - пропуснати ползи.

Ищецът К.И., швейцарски гражданин, твърди, че през 2008 г., заедно с П.Ж.- канадски гражданин и П.К.- швейцарски гражданин са назначени за арбитри на основание арбитражна клауза за решаване на възникнали договорни спорове между „Търговска лига – Национален аптечен център“ АД – София, „А.З.ЮК“ – Лондон и „А.З.АБ“ – Швеция, по които са били вече образувани МАД №2/2007 г. и МАД №5/2007 г. при Арбитражен съд към Българската Търговско промишлена-палата (АС към БТПП). Излага, че в хода на преговорите с БТПП не е уточнен конкретен размер на възнаграждението, което е следвало да му се заплати, а от българска страна му е предоставена единствено „Тарифа за арбитражните такси по международни дела“, приета от изпълнителния съвет на БТПП на 29.01.2002 г. и последващите я изменения, в сила от 01.09.2007г., която посочва начина на формиране на арбитражните такси, събирани от страните по международни дела, разглеждани от арбитражни съдебни състави при АС на БТПП, и публикувана на интернет страницата на БТПП. Поддържа, че друга тарифа не е била сведена до знанието на тримата арбитри, поради което те са формирали съгласие да разгледат делото, като са се съобразили с правилата за възнагражденията, посочени в нея. Навежда, че в параграф 1(2) от тарифата е упоменато, че „арбитражната такса" е сумата, която се събира за покриване на общите разноски на АС, включително и възнагражденията на арбитрите. Сочи, че в цитираната тарифа не фигурира изричен текст, съгласно който може да се определи точно каква част от събраните такси и разноски от страните следва впоследствие да се разпределят за възнаграждение на арбитрите и каква част остават за покриване на административните разходи на АС. Предвид, че до неговото знание е сведена единствено тази тарифа и доколкото в нея липсвали конкретно упоменати правила за изчисляване на възнаграждението на арбитъра, у ищеца се формирало очакването и убеждението, че събраните от страните по двете дела такси, ще бъдат разпределени в преобладаващата си част за покриване на възнагражденията и разходите на тримата арбитри, което съответствало на общоустановената и възприета международна обичайна практика за определяне възнагражденията на арбитри по такива дела. Поради това очаквал значително по-голямо възнаграждение от изплатеното му в размер на 35 993 евро.

Твърди, че едва след като получава процесното плащане, узнава от председателя на БТПП, че размерът му е определен в съответствие с „Тарифа за възнаграждения на арбитрите за вътрешни и международни дела, разглеждани от АС към БТПП, в сила от 01.09.2007 г., изменена на

09.12.2008 г., приложима за всички дела, заведени след 01.01.2009 г. (т.нар.

„тайна тарифа“), за която до този момент не е информиран, а и същата никъде не е била публикувана. Счита, че определеният въз основа на тази „тайна тарифа“ размер, е едва една трета от обичайният, който се изплаща при други международни арбитражни дела, като прилага арбитражни правила на АС към МТП Париж, Арбитражния институт на Стокхолмската търговска палата, МАЦ в Хонг Конг, Швейцарски правила на МТА и такива на Лондонския съд за международен арбитраж.

Изразява становище, че с назначаването му като арбитър, между него и БТПП е сключен договор за поръчка, с който ответникът му възлага арбитраж по посочените две международни дела и които задължения е изпълнил в пълен обем. Твърди, че не му е заплатено очакваното от него и съобразено с тарифата, публикувана на сайта, и правилата на международно установената практика, възнаграждение от 107 979 евро, а такова в намален размер от 35 993 евро. Претендира на основание чл. 79, ал. 1 остатъка от 140 792,73 лева (71 986 евро), определена като разлика между очакваното и договореното възнаграждение, изчислена според международната практика, манифестирана в практиката на

Арбитражния съд при МТП в Париж и други световни арбитражни институции и полученото по-малко възнаграждение, изчислено на база „тайната тарифа“, както и 72 181 лв. мораторна лихва от датата на постановяването на решенията по двете арбитражни дела – 15.01.2010 до датата на исковата молба, както и законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност, ищецът се опитва да ангажира преддоговорната отговорност на ответника по чл. 12 ЗЗД за същите суми, като твърди, че с премълчаването от страна на БТПП за наличието на „тайната тарифа“ до приключването на делата, в представите му са били създадени оправдани очаквания за получаване на значително по-висок хонорар. Поддържа, че укриването на такъв съществен елемент от договорното правоотношение е неправомерно поведение, от което произтича вреда за арбитъра, изразяваща се в пропусната полза - получаване на по-ниско от очакваното и дължимо възнаграждение. Претендира разноски по делото.

Ответникът по делото Б.Т.-П.П., чрез процесуалния си представител адв. Д.Д. оспорва наличието на договорно правоотношение, като твърди, че между посочения по арбитражните дела арбитър и страните по арбитражното дело е възникнало мандатно правоотношение, поради което липсва сключен договор за поръчка с БТПП, който не се явявал и възложител по поръчката. Оспорва фактическото твърдение на ищеца, че не е бил запознат с Тарифата за възнагражденията на арбитрите при АС на БТПП, като излага доводи, че цитираната Тарифа за арбитражните такси не регламентира изобщо въпросите, свързани с възнаграждението на арбитрите, и ищецът е бил наясно с това обстоятелство. Счита за неприложими към изчисляването на възнаграждението на арбитъра тарифите на арбитражните съдилища в други държави, тъй като жизненият стандарт в тях е различен, а ако следва да се приложи обичайната практика при международни арбитражни дела, то тя трябва да е съобразена с тази на българските институционални арбитражи. Оспорва иска и по размер като твърди, че претендираното значително надвишава общия размер на получените по двете дела арбитражни такси. Счита за неоснователен и евентуално предявения иск по чл. 12 ЗЗД, тъй като за ангажирането на този вид отговорност е необходимо наличието на преддоговорни отношения и несключването на договор по вина на една от страните поради неоснователно прекъснати преговори, а в случая арбитрите са били избрани от самите страни по двете арбитражни дела и следва те да се считат за предложители по смисъла на чл. 13 ЗЗД, а не самата БТПП. На отделно основание прави и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главната претенция и акцесорното задължение. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Безспорно между страните е обстоятелството, че по МАД № 2/2007г. и по МАД № 5/2007г. и двете по описа на АС при БТПП, образувани по спорове между „Търговска лига – Национален аптечен център“ АД – София, „А.З.ЮК“ – Лондон и „А.З.АБ“ – Швеция, страните са посочили като арбитри К.И. - швейцарски гражданин и П.К.- швейцарски гражданин, които от своя страна са избрали П.Ж.- канадски гражданин, за председател на двата арбитражни състава. Не се спори и че двете арбитражни дела са приключили с постановяване на арбитражни решения на 15.01.2010 г.

На 02.04.2008 г. К.И. е подписал декларация за независимост и безпристрастност, с която е изразил съгласие да бъде арбитър по МАД № 5/2007г. и да получава възнаграждение за извършената работа, съгласно съответната тарифа на АС при БТПП.

По делото е представено процедурно определение „А” от 05.03.2009 г. постановено по МАД № 2/2007г., имащо за цел да послужи като протокол на организационното съвещание, проведено по делото на 09.02.2009 г. Според чл.2.3, буква „с” от протокола страните признават и се съгласяват, че приложената Тарифа за арбитражните такси и разноски по международни дела, в сила от 12.01.2004 г., изм. на 01.09.2007г. (Анекс „С”), въз основа на която арбитрите приемат да изпълняват мисията си, е приложима за делото, както и че ще платят изискуемите от съда арбитражни такси и депозити. От представената кореспонденция между председателя на арбитражния състав П. Ж.и ответника, от която се установява, че неколкократно е изискал информация от АС към БТПП за размера на събраните авансови плащания от съда по отношение на хонорарите на арбитрите и арбитражните такси (писмо от 23.03.2009г.; от **.03.2009г., писмо от 11.01.2010 г.), като отговор е предоставена информация за авансово платените от страните суми, без изрично да е уточнено каква част от сумите са за хонорари на арбитрите и каква са разходите на АС.

С писмо от

20.10.2009 г., адресирано до страните в арбитражните производства и до АС към БТПП, П. Ж.отправя искане до спорещите страни да преведат общо сумата 14 900 евро, представляваща 19,60 % ДДС върху „арбитражните такси за Председателя, на стойност 40%, изчислени на базата на декларацията, изпратена до БТПП на 13.10.2013г., като и върху евентуални облагаеми разноски, като например общи разходи на офиса, различни от онези, които се възстановяват за точните похарчени суми“. Цената на исковете по МАД № 2/2007г. е 18 152 157 евро или 35 502 533,22 лева, а по МАД № 5/2007г. е 17 403 260 евро или 34 037 818 лева.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че общият размер на заплатените по двете арбитражни дела такса, е в размер на 387 474 евро, от която 31 % или 120 577 евро са заплатени общо на тримата арбитри. Вещото лице е изчислило, че стойността на един час труд съгласно Швейцарските правила за международен арбитраж е 237,19 евро, а съобразно правилата на Лондонския съд по международен арбитраж – 510 евро или средно претегленото възнаграждение е 373,60 евро. Посочено е, че по двете дела за 1500 часа положен труд, ищецът е получил по ** евро на час, предвид платеното общо възнаграждение от 35 993 евро. От приложена към експертизата таблица №1 и № 2 е видно, че разходите на БТПП по арбитражните дела възлизат на 300 744,90 лв., в които се включват възнагражденията на тримата арбитри по делата, командировъчните им, разходи за други служители, куриерски и копирни услуги, банкови комисиони.

Посочено е, че страните по арбитражните производства са направили разходи в общ размер на 368 302,07 лв. по МАД 2/2007 г. и 352 147,82 лв. по МАД 5/2007 г. Изчислено е, че председателят на арбитражния състав е следвало да получи възнаграждение в размер на 48 591 евро, а всеки един от двамата членове – по 35 993 евро, изчислени съгласно Тарифа за възнаграждения на арбитрите по международни и вътрешни дела, които се разглеждат от АС към БТПП, в сила от 01.09.2007 г., изменена на 09.12.2008 г. и приложима за делата, заведени след 01.01.2009 г.. Вещото лице е изчислило и размера на възнагражденията за арбитрите, ако се прилага тарифа за възнагражденията на арбитрите, действаща към 2007 г., когато са били заведени двете арбитражни дела, като председателят П. Ж.би получил общо 40 491,29 евро, а К. И.и П.

Карер – по 29 394,42 евро. В допълнително заключение е представено изчисление на възнагражденията, пресметнати по Тарифа за възнагражденията на арбитрите от АС към Българска стопанска камара, равняващи се на 38 387,80 евро (75 080 лв.) за председателя на състава и по 30 718,42 евро (60 080 лв.) за всеки от двамата му членове.

Събрани са и гласни доказателства, от които се установява следното:

Свидетелят П.Ж.- председател на арбитражния състав, разгледал двете дела, сочи, че не е бил запознат с Тарифата за възнаграждения на арбитрите, а единствено с тази, която определя разходите по арбитража и от която трябва да се покрият разходите на АС, включително и за възнаграждението на арбитрите. Твърди, че е работил по делата със съзнание, че арбитражните съдии ще получат общо около 90 % от събраните арбитражни такси по двете дела, доколкото при поискване от страна на БТПП да му бъде изчислен полагаемия хонорар, е препратен към тарифата за разходите, публикувана на интернет сайта на ответника. Излага, че е разбрал за съществуването на друга тарифата, по която се определят възнагражденията на арбитрите едва след приключването на делото, когато е получил плащане от БТПП.