Решение № 639 от 27.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. гр. Хасково, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640103053 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединени искове от С. М.

М., с ЕГН **********, с адрес: **********, чрез адв. Тони Цонев – САК, против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, район *****, представлявано от Н.П.П , за прогласяване на недействителността на Договор за паричен заем № 431608 към искане № 905252377, сключен на 30.06.2020г., както и за сумата от 304,73 евро (596 лева) като частичен от 511,29 евро (1000 лева), представляваща платена без основание сума, по недействителен Договор за паричен заем № 431608 към искане № 905252377. сключен между страните, ведно със законна лихва от датата на исковата молба (23.12.2025г.) до окончателното плащане, с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника на 30.06.2020г. е сключен Договор за паричен заем № 431608 към искане № 905252377. Договорът е потребителски и подлежи на специална уредба по Законът за потребителския кредит (ЗПК). Според условията на договора за паричен заем отпусната сума е в размер на 900 лв., кредитът се издължава на 11 бр. вноски, като първата падежна дата е 14.07.2020 г., а падежът на последната вноска е 01.12.2020 г. Посочен е размерът на лихвата – от 40.05%. В чл. 3, ал. 5 от договора за потребителски кредит е уговорено, че ГПР е в размер на 49,44 процента. В чл. 6 е посочено, че договорът се обезпечава с банкова гаранция или поръчител. В чл.8 се предвижда неустойка при непредставяне на неустойка – 496,41 лева, платима разсрочено.

1

Ищецът сочи, че договорът за паричен заем е потребителски и подлежи на специална уредба по Законът за потребителския кредит (ЗПК). Твърди, че същият е недействителен, тъй като съдържа нищожни клаузи. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с Договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл.

11, т. 10 и т. 11 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;т. 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за паричен заем е недействителен.

Ищецът излага, че в процесният договор за заем е посочен ГПР в размер на 49.44 %.

Този размер на ГПР е неправилно изчислен и не отразява действителния размер на ГПР, който надхвърля законоустановения максимум. Сочи също така, че клаузата за заплащане на неустойка съгласно чл. 8 от договора е нищожна, тъй като единствената й функция е да увеличава възнаграждението по заема по чл. 19, ал. 4 от 33ПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и освен това същата не е включена в ГПР. Клаузата за заплащане на неустойка е неравноправна, а тази за определяне размера на възнаградителната лихва е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Въз основа на тези пороци намира, че целият договор за заем е нищожен.

На първо място, договорът за паричен заем е недействителен на основание на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, защото не сочи коректно годишния процент на разходите, а при коректното му определяне той надвишава допустимия размер от 50%. В договора липсва описание на компонентите, които влизат в ГПР. В чл. 6 е посочено, че договорът се обезпечава с банкова гаранция или поръчител. Посочените изисквания за обезпечение са изначално неизпълними от заемателя и поради тази причина ответникът е посочил в погасителния план плащането на неустойката едновременно с погасяването на кредита в една обща погасителна вноска. Начислената неустойка представлява скрито допълнително възнаграждение в полза на ответната страна и всъщност няма никакво значение дали ищецът ще спази изискванията на чл. 6, ал. 1 или ал. 2 от договора за паричен заем, тъй като във всеки случай тази неустойка (скрито възнаграждение) ще бъде начислена 2 и доверителят ми е задължен да я заплати. Всъщност чрез договора за заем и предвидения в него погасителен план представлява явно признание от ответника, че той ще претендира от ищеца независимо от всичко сумата в размер на 1496 лева, от които 900 лева главница, 99,59 лева възнаградителна лихва и 496,41 лева неустойка.

Сочи, че клаузата за неустойката съгласно чл. 8 от договора за паричен заем е нищожна. Тази нищожност рефлектира върху целия договор, тъй като не отразява правилното изчисление на ГПР. Според чл. 19, ал. 4 от ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора за потребителски кредит, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва лихва, не може да бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна. Условията по договора за паричен заем са така поставени, че ищецът е задължен да заплати и стойността на неустойката. 12. При съвкупният анализ на договора за паричен заем и на приложимите правни разпоредби води до извода, че в случая разходите за заплащане на неустойката следва да бъдат включени в ГПР като разход за потребителя по договора за заем, тъй като неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Дадените възможности съгласно чл. 6 от договора за паричен заем са формално предвидени. Заплащането на неустойката е предварително определена в погасителния план и тези разходи са известни на кредитора. 13. В настоящия случай се касае за привидно заплащане на допълнително възнаграждение в ползва на ответника, което трябва да се включи в ГПР според чл. 19, ал. 4 от ЗПК и според § 1, т. 1. ДР на ЗПК. Ответникът е поставил като задължително условие за сключване на договора да бъде обезпечен при условията на чл. 6. от договора за паричен заем. И понеже тези условия са изначално неизпълними, а дори и да се изпълнят точно от кредитополучателя, ответната страна е определила предварително заплащане на неустойка, което по същността си представлява допълнително възнаграждение за него. В този смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, според което за да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), 3 когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. 14. Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е недействителен според чл.

22 ЗПК. В случая посоченият в договора за заем ГПР не е действителният, т. к. той не включва разходите за предварително определената неустойка, която представлява допълнително възнаграждение за ответната страна.

Договорът е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от 3ЗД, поради накърняване на добрите нрави. Заплащането на неустойката е предварително определено. Тя е включена като общо задължение за плащане от ищеца. Нейните вноски са дефинирани в погасителния план. Предвид това може да се заключи, че действително престациите на страните по договора за паричен заем са нееквивалентни. За ищеца се създава задължителен разход за неустойка в размер малко под главницата по кредита, който разход не може да бъде избегнат, без да се изгуби възможността да се получи бързия кредит. По този начин кредиторът получава възнаграждение, с което се допълнително се обогатява отделно от заплащането за възнаградителната лихва.

Следователно и предвид нищожността на договора за паричен заем на връщане съгласно чл. 23 от ЗПК подлежи единствено чистата стойност на главницата - 900 лв.

Общият размер на задължението по договора за паричен заем е в размер на 1496 лева, включващо главница 900 лева, възнаградителна лихва - 99,59 лева и неустойка 496,41 лева.

Ищецът бил извършвал погасителни вноски по договора за паричен заем в полза на ответника. От изявлението на ответната страна в отговор от 22.05.2025 г. става ясно, че ищецът е погасил всички суми по процесния заем. Това изявление на ответната страна представлявало извънсъдебно признание на неизгодни за нея факти. С оглед на изложеното, ищецът се легитимира като кредитор спрямо ответната страна на вземане в размер на 596 лева, частично от 1000 лева вследствие на обявяване за нищожен договор за паричен заем № 431608 от 30.06.2020 г., представляващо платено при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което:

-да прогласи за нищожен договор за паричен заем № 431608 от 30.06.2020 г., сключен между „Сити Кеш" ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, представлявано от Н.П.П и С. М. М., с ЕГН **********, с адрес: **********, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗДД във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК; при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на процесния договор за паричен заем № 431608 от 30.06.2020 г , на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД ;