Решение № 4599 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4599 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110133491 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба на И. С. Я. срещу /фирма/, с която са предявени за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.

1 вр. чл. 22 ЗПК.

Ищецът твърди, че с ответникът е сключен договор за потребителски кредит, който не отговоря на нормативно определените правила на Закон за потребителския кредит.

Навежда твърдения, че стойността на кредита е в размер на 500 лева, при годишен лихвен процент в размер на 45 %, ГПР – 55,56 %, срок на кредита – 6 месеца и дължима такса „гарант в размер на 324,53 лева. Сочи, че не е посочена методика относно изчисляването на референтния лихвен процент, както и формирането но ГПР. Допълва, че определените в договор за кредит размера надвишават нормативно установената стойност, както и че дължимата такса за гарант не е включена като разход при определяне на ГПР. Предвид изложеното моли договора за кредит да бъде обявен за недействителен, а в условията на евентуалност моли да бъде прогласена недействителността на клаузата, уреждаща дължимия лихвен процент, както и клаузата за заплащане на такса „гарант“. Претендира разноски, в т. ч. и адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ.

Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Излага твърдения, че процесният договор за кредит отговаря на нормативно установените изисквания, като таксата за гарант е дължима и се превежда на третото за спора лице – гарант по кредита, с което потребителят е сключил договор за предоставяне на гаранция. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените 1 искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, че на 01.10.2024 г. между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № 11121114 към искане № 9326534, по силата на който ответното дружество е предоставило на И. Я. заемната сума в размер на 500 лева, която ищецът се задължил да върне ведно с дължимата договорна лихва или общо сумата в размер на 567,64 лева в срок до 01.04.2025 г. на шест месечни погасителни вноски, пет от които в размер на 94,61 лева и последната шеста – 94,59 лева. Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент в размер на 45 % и годишен процент на разходите – 55,56 %. Не е спорно и от разпоредбата на чл. 2.9 се установява, че страните са договорили процесния договор за кредит да бъде обезпечен с гарант – /фирма/, като от погасителен план, приложение № 2 към договор за потребителски кредит се установява, че общата дължима сума за допълнителни услуги – договор за поръчителство е в размер на 324,53 лева, чието плащане е разсрочено също на шест погасителни вноски в размер на 54,09 лева.

Договорът за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), поради което правата и задълженията на страните се регулират от разпоредбите на посочения специален закон в редакцията му, изм. и доп. ДВ. бр. 104 от 8 Декември 2020 г., действаща към момента на сключване на сделката.

По делото като писмено доказателство е приет и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредит видно от който като кредитор е посочено ответното дружество – /фирма/, а третото лице гарант е посочено като кредитен посредник – /фирма/. В т. 6 е посочено, че общата сума, която следва да заплати кредитополучателят е в размер на 567,64 лев, като видно от т. 5 същата включва главница и лихва. Видно от т. 2, част III – Разходи по кредита, годишният процент на разходите е в размер на 55,56 %, като При изчисления ГПР са взети предвид следните допускания: (i) Договорът за кредит ще е валиден за посочения в него срок, (ii) всяка от Страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, (iii) лихвеният процент ще остане фиксиран за срока на Договора за кредит, но липсва информация, както в стандартния европейски формуляр, така и в договора за кредит, относно елементите на кредита, взети предвид при формиране на ГПР. От представените по делото Общи условия се установява, че ГПР изразява Общите разходи по Кредит (настоящи или бъдещи), дължими от Кредитополучателя, като лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. възнагражденията на Посредник за сключване на Договор за кредит, изразени в съответствие с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК като годишен процент от общия размер на предоставения Паричен заем, а именно като посредник е посочено дружеството „гарант“.

2

Между страните по делото не е спорно, че възнаграждението за услуга „гарант“, не е включен в ГПР и "Общия разход по кредита на потребителя", посочени в договора за потребителски кредит и СЕФ, но спорят дали е задължително отразяването на този разход.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Посоченият в чл. 19, ал. 1 ЗПК термин "общи разходи по кредита" е нормативно регламентиран. Така в § 1, т. 1 ДР на ЗПК е регламентирано, че "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО е регламентирано, че "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Съдът намира, че транспонирането на чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО е намерило точно отражение в § 1, т. 1 ДР на ЗПК, за което няма различия в дадените определения. И в двете норми се съдържат следните хипотези в условията на алтернативност: 1. "всякакви разходи, свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати" и 2. "разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия". Горното налага да се определи дали "възнаграждението на поръчителя – гарант" е разход, свързан с договора за кредит, или е разход за допълнителна услуга, свързан с договора за кредит, който е условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая е налице прикриване на първата хипотеза (разход, свързан с договора за кредит) и привидно посочване на втората хипотеза (допълнителна услуга), но и при втория случай е налице конкретна връзка с кредита, тъй като е условие за получаването му и получаването му при определени условия. Това налага да се разгледат и двете хипотези по отношение на 3

"възнаграждението за поръчителство – гарант".

При действието на чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договорът за поръчителство съществува само при действително задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. В случая е налице поето задължение за плащане на "възнаграждение за поръчителство – гарант". Според т. 105. 1 от ОУ кредитополучателят заплаща възнаграждението на гаранта по сметка на кредитора и в същото време поръчителят е предварително одобрен и заложен като такъв, при избиране на опция за обезпечаване на договора за кредит. В същото време обсъжданото "възнаграждение за поръчителство – гарант" е включен в погасителен план – такси (приложение № 2) към договор за кредит, а не към договора за поръчителство, както и е включен в изготвен общ погасителен план, представен към стандартния европейски формуляр. Този разход е разсрочен и съвпада с падежите на задълженията (главница и лихва) по договора за кредит, т. е. кумулират се към погасителните вноски. Също така договора за поръчителство с гарант се сключва от момента и с подписването на договора за кредит – т. 52 и 53 от Общите условия. Не без значение е, че кредиторът информира потребителя за оставащия размер на неплатеното възнаграждение и същият изпраща уведомления при неизпълнение на договора за поръчителство – т. 70 и т. 82 от ОУ.

Съвкупния анализ на плащането на разхода по сметка на кредитора, включването му в погасителния план на кредита, предварителното одобрение на поръчителя – гарант от жалбоподателя, едновременното сключване и уведомяването на потребителя от жалбоподателя за оставащия размер и при неизпълнение, води до извод, че реално не се касае за допълнителна услуга, а за прикрити разходи по кредита, целящи въвеждане на още един сигурен източник на доход на икономически по - силната страна, а като краен резултат води до оскъпяване на кредита. Именно по тези съображения съдът намира, че се касае не за допълнителна услуга, а за разход (прикрит), който потребителят заплаща във връзка с договора за кредит. Това от своя страна означава, че този разход (възнаграждение за поръчител – гарант) попада в приложното поле на § 1, т. 1 ДР на ЗПК и чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, при което следва да се включи в ГПР по кредита, който се отразява в ЕФ и договора за кредит. Впрочем съдебната практика на общите съдилища изобилства от примери, с които тези разходи следва да се включат в ГПР, като последният да не превишава размерите на чл. 19, ал. 4 ЗПК (евентуалното включването на процесното възнаграждение очевидно би довело до надвишаване на размерите по чл. 19, ал. 4 ЗПК по договор № 9326534/01.10.2024 г.).

Горното налага извод, че неправилно "възнаграждението за поръчителство с гарант" не е включено в "Годишния процент на разходите" по кредита по чл. 19, ал. 1 ЗПК и в "Общия разход по кредита на потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. Следва да се посочи, че "Общия разход по кредита на потребителя" е компонент на ГПР, при което този разход също е компонент на ГПР по кредита.

4

Липсата на разход в договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.