Решение № 395 от 18.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20255001000574 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 20/19.06.2025 г. по т.д. № 100/2024 г. на ОСКърджали, с което е признато за недоказано оспорването на истинността на авторството на подписа в договор за посредничество (лист 107 от делото), положен за „Професионален футболен клуб Арда Кърджали 1924“АДгр.Кърджали от посочения в договора представител А М, и е осъден „Професионален футболен клуб Арда Кърджали 1924“АД-гр.Кърджали да заплати на „Монако Футбол Мениджмънт“ООД-гр.Пловдив следните суми: сумата 52 807,40 лв. за неплатено възнаграждение по договор за посредничество и трансфер на футболиста А Т във Футболен клуб „Суонг Самсунг Ко“ЛТД-Корея, за която сума е издадена фактура № 16/21.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2024 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното й изплащане, сумата 5 020,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 52 807,40 лв. за периода от 29.03.2024 г. до 6.12.2024 г. и сумата 6 873,12 лв., представляваща разноски по делото.

Жалбоподателят „Професионален футболен клуб Арда Кърджали 1

1924“АД-гр.Кърджали моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 11.07.2025 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение на основание чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на платено от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение, но евентуално, ако то е повисоко от договорения и платен от дружеството-жалбоподател адвокатски хонорар.

Ответникът по жалбата „Монако футбол мениджмънт“ООД-гр.Пловдив моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл.51 от ТЗ, вр. чл.

81 от ЗФВС и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 52 807,40 лв. с включен ДДС като дължимо неизплатено възнаграждение по договор за посредничество от 13.12.2022 г., сключен между ищеца и ответника, за трансфер през 2024 г. на футболиста А И Т от „Професионален футболен клуб Арда Кърджали 1924“АД-гр.Кърджали във Футболен клуб „Суонг Самсунг Ко“Лтд.-Република Корея, за която сума е издадена фактура № 16/21.03.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда 12.12.2024 г., както и сумата 5 020,43 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница, изчислена за периода от 29.03.2024 г. до 6.12.2024 г. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство. Заявява, че възражението на жалбоподателя по чл.78,ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като платената сума от дружеството за адвокатско възнаграждение е по-ниска от платения от дружеството-жалбоподател адвокатски хонорар.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Ищецът твърди с подадената на 12.12.2024 г. искова молба, че на 2

13.12.2022 г. между него и ответника е сключен договор за посредничество по повод трансфера на футболиста А И Т, според чл.2 от който договор при трансфера ответникът следва да заплати на ищеца комисионна в размер на 15% от трансферната сума. Твърди, че през месец март на 2024 г. футболистът е трансфериран от футболния клуб-ответник в посочен футболен клуб от Република Корея съгласно сключен между двата футболни клубове договор от 28.02.2024 г., при трансферна сума 200 000 евро. Твърди, че е поканил на 28.03.2024 г. ответникът да му заплати дължимата комисионна в размер на 52 807,40 лв. с включен ДДС, за плащането на която е издал фактура № 16/21.03.2024 г., както и че впоследствие също е отправил искания за плащане на сумата, но до подаването на исковата молба такова не е извършено от ответника, поради което претендира за присъждането й. Твърди, че поради забавата на ответника да плати исковата сума, той му дължи и обезщетение в размер на законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда (която дата е 12.12.2024 г.) и на мораторната лихва, изчислена за периода от 29.03.2024 г. до 6.12.2024 г. в размер на 5 020,43 лв., и претендира за присъждане и на тази сума.

С отговора на исковата молба от 21.01.2025 г. ответникът заявява, че 29.02.2024 г. е сключен договор за постоянен трансфер на футболиста А И Т между клуба-ответник като прехвърлящ клуб и южнокорейския футболен клуб „Суон Самсунг“ като приемащ клуб, който е заплатил на ответника фиксирана такса за прехвърляне в размер на 200 000 евро. Посочва, че на 8.10.2024 г. е получил покана за плащане от ищеца, връчена чрез ЧСИ, в която ищецът твърди, че между страните има сключен договор за посредничество на 22.12.2022 г., като датата след това е преправена с химикал на 13.12.2022 г., и претендира за плащане на дължима комисионна в размер на 52 807,40 лв. с ДДС, ведно с лихва от 29.03.2024 г., като 15% от трансферната сума по договор за трансфер от 28.02.2024 г. Твърди, че на 25.10.2024 г. е връчен на ищеца отговор на ответника на получената покана, с който са оспорени всички претенции на ищеца за заплащане на суми. Твърди, че ищецът е надлежно уведомен, че тогавашният изпълнителен директор А М не е подписвал договор за посредничество от името на ответника с ищеца, както и е изразено съмнение в автентичността на процесния договор - без дата и без надлежен подпис от представител на ответника. Твърди, че договор на дата 13.12.2022 г. между страните не е сключван. Оспорва автентичността на представения с 3 исковата молба от ищеца договор за посредничество, за който ищецът твърди, че е подписан на 13.12.2022 г. Твърди, че в представения от ищеца договор липсва подпис, който да е положен от А М в качеството му на тогавашен изпълнителен директор или от друго лице, упълномощено да действа от името на ответното дружество, поради което договорът е невалиден, защото липсва съгласие на изпълнителния директор или на друго лице, упълномощено да представлява дружеството. Твърди, че положеният подпис в договора не е на А М. Заявява, че не става ясно по какъв начин ищецът се е снабдил с печата на ответника, но положеният подпис в договора не е автентичен и не отразява волята на представителя на ответника или на упълномощено от него лице.

Заявява, че печатите са добавени, за да удостоверят официалността на документа, но те не заместват подписа, както и че печатът се използва като средство за идентифициране на дружеството, но не е потвърдителен елемент за сключването на договора от упълномощеното лице. Заявено е, че освен липсата на подпис от А М, договорът е без дата, което поставя под съмнение не само неговата автентичност, но и момента на неговото сключване. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за посредничество е подписан с ответника на 13.12.2022 г. Заявява, че условията и стойността на посочените в договора услуги не са ясно регламентирани, а тяхното изпълнение е недоказано. Заявява, че представената от ищеца фактура № 16/21.03.2024 г. не е подписвана от представител на ответника и тя не фигурира във воденото от ответника счетоводство. Оспорва и акцесорната претенция за присъждане на лихви поради недължимост на претендираната сума за възнаграждението.

С допълнителната искова молба от 18.02.2025 г. ищецът твърди, че датата на договора за посредничество е 13.12.2022 г. Оспорва като неоснователно възражението на ответника, че няма подписан и не съществува сключен между страните договор за посредничество по повод трансфера на футболиста А И Т. Твърди, че договорът е подписан на посочената дата на официална среща между представляващия ищеца Б К и представителите на ответния клуб И П, спортен директор на клуба, Я Д, член на СД на клуба и трето лице, посочено като изпълнителния директор на клуба А М. Заявява, че футболистът е бил трансфериран преди това в ответния клуб от „Професионален футболен клуб Берое-Стара Загора“ЕАД също с посредническите услуги на ищеца, поради което ищецът и неговият законен представител като футболен агент не са непознати за ответника. Заявява, че 4 между страните са съществували професионални отношения преди и след процесния договор за посредничество, по отношение и на други посочени футболисти, като документите са подписвани от едно и също лице. Посочено е, че печатът, положен върху договора, е положен от ответното дружество и ищецът няма как да разполага с такъв печат.

С подадения от ответника на 11.03.2025 г. отговор на допълнителната искова молба е заявено, че той не оспорва факта, че двете дружества са имали предишни бизнес отношения, но оспорва твърденията на ищеца за валидността и автентичността на представения от ищеца договор за посредничество, твърдейки, че е подписан на 13.12.2022 г. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор е подписан от представителите на двете дружества на официална среща. Твърди, че на дата 13.12.2022 г. не е сключван договор между ищеца и ответника. Поддържа заявените с отговора на исковата молба твърдения и възражения. Заявява, че в договора за трансфер на футболиста А Т от старозагорския футболен клуб в клуба-ответник е посочена дата 13.12.2022 г., но той не е подписан, съответно сключен, на тази дата, защото подпис (заверен от нотариус) за ответния сега футболен клуб е положен на 11.01.2023 г. и подпис (заверен от нотариус) за старозагорския футболен клуб е положен на 12.01.2023 г., поради което договорът се счита сключен и влязъл в сила на 12.01.2023 г. Заявено е и че договорът е без дата, което води до съмнения относно момента на неговото сключване и възможността да бъде приложен към конкретен случай, като липсата на дата не позволява да се установи кога точно е възникнало задължението, което ищецът твърди да съществува, поради което не може да се установи за кой конкретен трансфер на футболиста А Т този договор е от значение и се прилага. Заявено е, че в представения от ищеца договор се говори за бъдещ трансфер, без да се уточнява кога и в какви условия той може да се осъществи, като липсата на конкретност относно трансфера прави условията на договора неясни и поставя под въпрос приложимостта му към конкретния случай.

Заявено е, че в представения от ищеца договор не е ясно посочено какви конкретни услуги трябва да бъдат предоставени от ищеца, които да обосноват задължението за възнаграждение, а само посочването на бъдещ трансфер не дефинира действията или ангажиментите на ищеца по договора, което прави договора неясен и недостатъчен, за да бъде изисквано възнаграждение.

Заявено е, че без доказателства за получаване на оферта от клуб и постигнато 5 споразумение няма основание за твърдението, че възнаграждението е дължимо. Заявено е, че дори и да се приеме, че договорът е валиден и приложим, няма доказателства, че ищецът е изпълнил конкретни посреднически услуги, които да са довели до постигането на трансфер, а без такива доказателства претенцията за възнаграждение се явява неоснователна.

Заявено е, че в представения от ищеца договор не се посочва как точно ще бъде изчислено възнаграждението, което прави условията за плащане неясни и неосъществими, като не става ясно и по какъв начин ищецът е изчислил и определил сумата, която претендира по делото. Твърди, че в нарушение на чл.8 от Правилника за дейността на футболните агенти към БФС копие от договора не е било представено в Комисията за футболните агенти към БФС, което отново води до заключението, че процесният договор за посредничество не е сключван от представители на ответника.