Решение № 156 от 26.06.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Елин Пелин, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Галя Б. Христова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20251820100641 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл.

150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД

Делото е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ 23Б, срещу Т. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., район М. ж.к. „М.“, бл. 401, вх. 3, ет. 7, ап. 42 и настоящ адрес: с. Г.К. общ. Г.М., с която се иска признаването за установено, че дължи сумата от: 2154,01 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от 05.2022 г. до 04.2024 г.; 262,57 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2023 г. до 19.11.2024 г.; 31,05 лв., представляваща главница за дялово разпределение от 05.2022 г. до 04.2024 г.; 5,47 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 16.07.2022 г. до 19.11.2024 г.; ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението на 28.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Т. И. И. е подала писмен отговор-молба, в които твърди, че на 16.09.2024 г. е платила сумата от 2960,62 лева, с което е погасила и други задължения към ищеца.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмени молби се твърди, че се поддържа исковата молба и се моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответницата Т. И. И. сочи, че на 16.09.2024 г. е платила сумата от 2960,62 лева, като по неясни за нея причини се претендира отново в пълен размер.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Видно е от приложеното ч.гр.д. № 87/2025 г. на РС Елин Пелин, че по подадено на 29.11.2014 г. заявление от „Т.С.” ЕАД и след изпращане по подсъдност на РС Елин Пелин е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. И. И. за сумата от: 2154,01 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от 05.2022 г. до 04.2024 г.; 262,57 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2023 г. до 19.11.2024 г.; 31,05 лв., представляваща главница за дялово разпределение от 05.2022 г. до 04.2024 г.; 5,47 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 16.07.2022 г. до 19.11.2024 г.; ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението на 28.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 49,06 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. След подадено възражение са дадени указания на заявителя за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като съобщението е получено на 16.05.2025 г., след което на 11.06.2025 г. е образувано настоящето дело.

Видно е от приложеното ч.гр.д. № 385/2024 г. на РС Елин Пелин, че по подадено на 29.11.2014 г. заявление от „Т.С.” ЕАД и след изпращане по подсъдност на РС Елин Пелин е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. И. И. за сумата от: 915,48 лв., представляваща главница; 170,04 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.11.2023 г.; 24,48 лв., представляваща главница за дялово разпределение; 6,03 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.01.2021 г. до 05.12.2023 г.; ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението на 15.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и 125 лева, разноски по делото.

Видно е от нотариален акт от 01.12.2005, че ответницата Т. И. И. е ползвател на процесния имот на адрес: гр. С., район М. ж.к. „М.“, бл. 401, вх. 3, ет. 7, ап. 42.

Представено е заявление-декларация от 21.02.2017 г. от Т. И. И. до „Т.С.“ ЕАД, че желае партидата за процесния имот да бъде на нейно име съгласно общи условия.

Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., приети с решение от 23.10.2014 г. и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.

Представени са доказателства за извършени плащания от Т. И. И..

Установява се от заключението на вещото лице А. Т. Б. по основната съдебно-счетоводна експертиза, че по данни от счетоводството на ищеца, се установи: Т. И. И. с абонатен номер 258974 за периода м.05.2022г. - м.04.2024г. има задължения към „Т.С.” АД в общ размер на 2453.10 лв. (1254.25 евро), в т.ч.: главница - 2185.06 лв. (1 117.20 евро) и мораторна лихва до 19.11.2024г. - 268.04 лв. (137.05 евро). Услугата дялово разпределение се е извършвала от фирма „Т.С.“ ЕАД. Общата стойност на изравнителните сметки за периода 05.2022 г. 04.2024 г. са в размер на 28.75 лв. и представлява разлика за доплащане, която сума е прибавена към първоначалното задължение на абоната за процесния период. Стойността на изчислената ТЕ от абонатен номер 258974 за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., с 2 включени изравнителни сметки за същият период става в размер на 2153.05 лв. (1100.84 евро) - сума, изчислена от вещото лице. Претендираната сума за топлинна енергия от Т. И.

И. с абонатен номер 258974 за периода м.05.2022г. - м.04.2024г. е в размер на 2453.10 лева (1254.25 евро), в т.ч. главница в размер на 2185.06 лева (1117.20 евро) и законна лихва, изчислена по реда на чл.86 от ЗЗД в размер на 268.04 лева (137.05 евро), от които: 2154.01 лв. (1101.33 евро) - сума на потребената ТЕ за периода м.05.2022г. - м.04.2024г. с включени изравнителни сметки за същият период, и начислена законна лихва в размер на 262.57 лв.

(134.25 евро), изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение за периода от 15.07.2022г. до 19.11.2024г.; 31.05 лева (15.88 евро) - такси на ФДР за периода 05.2022 - 04.2024, с начислена законна лихва в размер 5.47 лева (2.80 евро), изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 15.07.2022 г. до 19.11.2024 г.

Установява се от заключението на вещото лице А. Т. Б. по допълнителната съдебносчетоводна експертиза, че задълженията по гр. дело № 385/24 на PC Елин Пелин обхващат следните периоди: за ТЕ период м.09.2020г. - м.04.2022г. и за ДР период м.11.2020г. м.04.2022г. По гр. дело № 385/24 на PC Елин Пелин дълга е 1236.04 лв., в т.ч.: главница 939.96 лв.; мораторна лихва - 176.07 лв.; съдебни разноски - 25.00 лв. и законна лихва - 95.01 лв. По фактура № 001802859229/31.07.2024 г. дълга е 2960.62 лв. На 16.09.2024г. с разписка 0200023240879148 чрез EasyPay е платена на „Т.С.“ ЕАД по банкова сметка при „Общинска банка“ АД, сумата 2960.62 лв., с основание на превода „по гр. д. № 385 от 2024г.“. По гр. дело № 385/24 на PC Елин Пелин е налице надвнесена сума от 1724.58 лв. = 881.76 евро, която е осчетоводена като юрисконсултско възнаграждение без да е дължимо.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал, а за нея са възникнали задължения за плащане на цената на потребената топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. В § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм/ определя като 3 потребител физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.

Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган (ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС).

Установява се от представените писмени доказателства, че ответницата е ползвател на имота според нотариален акт от 01.12.2005 г.

Не се спори, че имотът е топлоснабден, а сградата-етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. На основание чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, съдът приема, че между страните е имало сключен договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и чл. 106а, ал.2 от ЗЕЕЕ /отм/ продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Общите условия са били публикувани. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото липсват доказателства ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу общите условия, поради което са обвързани от тях.

4

На 16.09.2024г. с разписка 0200023240879148 чрез EasyPay е платена на „Т.С.“ ЕАД по банкова сметка при „Общинска банка“ АД, сумата 2960.62 лв. Установява се от заключението на вещото лице А. Т. Б. по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, че по гр. дело № 385/24 на PC Елин Пелин е налице надвнесена сума от 1724.58 лв. = 881.76 евро, която е осчетоводена като юрисконсултско възнаграждение без да е дължимо.

За надплатената сума от 1724.58 лв. следва да се отхвърли иска за претендирана главница, стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. от 05.2022 г. до 04.2024 г.