Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8815 от 21.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2446/2026
Вид
Определение № 8815
Подписан
21.04.2026
В сила
21.04.2026
Състав
Цветелина Евгениева Георгиева, Гергана Иванова Кратункова, Мая Йорданова Михайлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8815 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502446 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Д. К., ЕГН **********, чрез адв.Д.

М. против определение № 5436/08.02.2026 г. по гр.д.№ 3211/2025г по описа на СРС, 175 състав, с което е оставено без уважение направеното на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК искане за изменение на решение № 23653/25.12.2025 г. в частта за разноските. Моли определението да бъде отменено като неправилно и да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Финансцентър“ ЕООД – гр.София, ЕИК 201099699, чрез адв.П.П. счита частната жалба за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира частната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Производството пред СРС е било образувано по искова молба на Р. Д.

К., легитимираща се като цесионер на основание сключен на 03.10.2024 г. договор за цесия, по силата на който А.Н.И., й прехвърлила вземането си срещу ответника, представляваща платена без основание сума в размер на 80лв по договор за потребителски креди № 6003213/23.11.2022 г. Твърдяло се, че на 23.11.2022 г. А.Н.И. сключила договор за потребителски кредит с ответника за сумата от 400лв, погасим на 6 месечни вноски. В чл. 11 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за кредит да бъде обезпечен с банкова гаранция или застраховка в полза на кредитодателя, но още при сключването на договора била начислена неустойка в размер на 403,98лв, дължима при непредоставяне на обезпечение. Твърдяло се че към 1 момента на предявяване на исковата молба, задълженията по договора са погасени и се искало осъждане на ответника за сумата от 80лв, ведно със з.лихва, представляваща недължимо платена сума по нищожен за потребителски креди № 6003213/23.11.2022 г.

С постановено по делото решение № 23653/25.12.2025 г. ответното дружество било осъдено да заплати на ищцата, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД сумата от 80лв, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 6003213 / 23.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 20.01.2025 г. до окончателното изплащане. Присъдил е и 50лв съдебни разноски.

Ищцата подала пред първоинстанционния съд молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, оставена без уважение с обжалваното определение. В него районният съд приел, че е налице злоупотреба с право, изразяваща се в генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, което противоречи на принципа на законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 от ГПК.

Частната жалбоподателка е останала недоволна и оспорва изводите на съда. Посочва, че всеки сключен договор представлява отделно облигационно отношение със собствени индивидуални белези, включително дата на сключване, уговорки между страните (погасяване на задължението, размер на лихви, погасителни вноски и др.). Според нея това, че страните по договорите били идентични и че в тях се съдържали неравноправни клаузи, не означавало, че всички договори представлявали едно единствено правоотношение и това не било следствие от поведението на потребителя, а от практиката на ответника, който системно включвал неравноправни клаузи в договорите си.

Продължава, че дори всички претенции на ищцата да са били предявени в едно производство, то съдебните разноски не биха били по-малки.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, изр. първо от ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Предявяването на иск, поначало е правомерно действие, израз на упражняване на законоустановена възможност за защита на нарушени материални права, като титулярът на процесуални права е този, който преценява дали и кога да ги упражни. Когато упражняването на тези права е с цел, различна от твърдяната от страната, домогвайки се да постигне неправомерна цел, то е налице нарушаване принципа на добросъвестност по смисъла на чл. 3 от ГПК.

Според трайната и непротиворечива практика на ВКС, напр. Определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 466 от 1.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на III ГО на ВКС, Определение № 72 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 2980/2020 г., Определение № 5356 от 2

28.04.2023 г. по ч.гр.д. №4277/2023г по описа на СГС, ЧЖ-1-Д, съдът е длъжен във всички случаи да прецени дали процесуалните действия на страните са съобразени с чл. 3 от ГПК, т. е. дали са упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави и да осуети всяка злоупотреба с право. Конкретно по делото се установява сключен краткосрочен договор за кредит, задълженията по който са били погасени изцяло, т.е. между страните не е съществувал спор по валидно поетите насрещни права и задължения. Ако задълженията са били възприети от ищцата като недължими, след изпълнение на договора и прекратяване на действието му межда страните, тя е разполага с възможността да предяви претенция пред ответника, като заяви конкретните си искания. Тя не твърди да е предявявала такава, т.е. между страните спор е липсвал и при тази липса на спор е потърсена съдебна защита, чрез предявяване на иск. Това именно поведение е възприето от районния съд да е насочено към различна цел от твърдяната необходимост от съдебна защита, а именно генериране на съдебни разноски, непропорционални на цената на иска. Въззивната инстанция намира този извод за законосъобразен и постановеният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРДЖАВА определение № 5436/08.02.2026 г. по гр.д.№ 3211/2025г по описа на СРС, 175 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК от Р. Д. К., ЕГН **********, чрез адв.Д. М., за изменение на постановеното по същото дело решение № 23653/25.12.2025 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3