Решение № 3426 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3426 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100511024 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Д. П. Я. срещу решение № 8224/08.05.2025 г. по гр.д. № 60757/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, с което е уважен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, предявен от Д. С. П. срещу Д. П. Я., като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4950 лв., представляваща главница по запис на заповед от 20.06.2016 г., ведно със законната лихва от 17.05.2019 г. до погасяването.

Жалбоподателят – Д. П. Я., твърди, че решението е неправилно. Счита, че вземането, за което е издаден процесният запис на заповед, е погасено по давност. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – Д. С. П., оспорва жалбата, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. С. П. с установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ.

Ищецът твърди, че ответникът – Д. П. Я., е издател на запис на заповед от 20.05.2016 г., а ищецът е поемател по ценната книга. Сочи, че падежът на записа на заповед е на определен ден – 20.06.2016 г., който е изтекъл, поради което е настъпила изискуемостта на задължението по ценната книга. Поради неизпълнение от страна на ответника на падежа, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист, като в негова полза срещу ответника са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 05.06.2019 г. по ч.гр.д. № 27624/2019 г. по описа на СРС, 90 състав, за сумата в размер на 4950 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 20.05.2016 г. Предвид постъпило възражение от длъжника, предявява установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4950 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 20.05.2016 г.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с основателността на претенцията, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло към тях.

В допълнение на това и във връзка с наведените доводи за неправилност на обжалваното решение следва да се посочи следното:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е поемател по запис на заповед от 20.05.2016 г., по който ответникът е издател, като към момента на устните състезания е настъпила изискуемостта на вземането по ценната книга.

Видно от представения запис на заповед от 20.05.2016 г., Д. П. Я., в качеството на издател по ценната книга, се е задължила да заплати в полза на Д. С. П. сумата в размер на 4950 лв. на определен в ценната книга падеж – 20.06.2016 г. В текста на документа се съдържа: наименованието „запис на заповед”, безусловно обещание за плащане на паричната сума в размер на 4950 лв., посочен е падеж – 20.06.2016 г., името на лицето, на което следва да се плати – Д. С. П., дата и място на издаване – 20.05.2016 г., гр. София, както и подпис на издателя.

С оглед на изложеното съдът приема, че представеният менителничен ефект установява годно за изпълнение вземане на Д. С. П. – в качеството на поемател на ценната книга, изискуемостта на което вземане е възникнала.

2

Основният спорен по делото въпрос както в първоинстанционното производство, така и пред въззивната инстанция е, дали вземането, за което е издаден процесният запис на заповед, е погасено по давност.

На основание чл. 531, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ, исковете по записа на заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа. Както беше посочено, падежът на процесния запис на заповед е на определен ден – 20.06.2016 г., от който момент е започнал да тече 3-годишният давностен срок.

С разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, според която искът за установяване съществуване на вземането във връзка с издадена заповед за изпълнение се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда, съгласно чл. 125 ГПК (така мотивите към т. 9 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се счита предявен искът по чл. 422 ГПК и давностният срок е прекъснат – 17.05.2019 г., то в случая не е изтекъл 3-годишният срок, предвиден в чл. 531, ал. 1 ТЗ, поради което вземането, за което е издадена процесната ценна книга, не е погасено по давност.

Следователно, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ за установяване съществуване на вземане по запис на заповед от 20.05.2016 г. е основателен.

Предвид изложеното, обжалваното решение, с което искът е уважен, е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 409,03 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8224/08.05.2025 г. по гр.д. № 60757/2024 г. по описа на СРС, 90 състав.

ОСЪЖДА Д. П. Я., ЕГН **********, да заплати в полза на Д. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 409,03 евро, 3 представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4