Решение № 56 от 19.03.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Бургас, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242000500004 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на Г. И. М., ЕГН – ********** от с.Д., обл.Б. против решение № 1206/20.11.2023г. постановено по гр.д. № 965/23г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен изцяло иск на Г. М. против районен съд – Бургас за заплащане на сумата от 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушаване правото на ЕС. Обжалваното определение се оспорва като неправилно поради нарушение и неправилно приложение на материални закон, като необосновано и като издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че с определение № 919/12.05.2023г., постановено по НЧХД № 1825/2023 на Районен съд гр.Бургас не са съобразени и тълкувани според случая относимите правни норми – чл.10 във вр. с чл.4 §1, б.“А“ – „В“, чл.8 §1 и 2 от Директива 2016/680 на Европейския парламент и Съвета от 27 април 2016г. и на чл.16 от ДФВС, чл.7 и 8 от ХОПЕС. С обжалваното решение изрично е посочено, че определението на РС не е изследвано дали причините, посочени от МВР са достатъчно основание като оправдание за намесата в основни права и свободи и защита на личните данни. Оспорват се изводите на ОС, че намесата в правото на личен живот било оправдано и необходимо съобразно чл.8§2 от ЕКЗПЧОС. Според жалбоподателя ОС е изпаднал в аналитична 1 дейност по отношение на обстоятелства, нямащи нищо общо с нарушението на ПЕС. ОС според жалбоподателя е излязъл от рамките а относимата нормативна база на Съюзното право. Според жалбоподателя в конкретния случай е налице хипотеза на по-сериозна и по-широка защита на личните данни – чл.8 §1 от ХОПЕС относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания. Вместо да анализира дали наистина ответникът не е извършил нарушения на ПЕС, окръжният съд се е занимал с практика на ЕСПЧ, с които извежда защитни доводи за правилността на акта на РС – Бургас.

Сочи се, че ОС е следвало да провери дали събирането на тези лични данни е било наложително с оглед постигането на конкретните цели, дали тези цели не би могло да бъдат постигнати чрез събиране само на част от съответните данни. В процесния случай текстът на чл.10 от Директивата касае обработването на специална категория лични данни /биометрични данни/, което обработване е разрешено само когато това е абсолютно необходимо и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни и ако това е разрешено с правото на Съюза или правото на държавата – членка или ако трябва да бъдат защитени жизнено важни интереси на субекта на данните.

По – нататък страната сочи, че според изискванията на СЕС обработването на данните по чл.10 от Директивата подлежи на по – строги условия и то само в ограничени случаи, когато това е абсолютно необходимо.

Всяко събиране на данни следва да се преценява с оглед целите, които не могат да имат общ характер, следва да са точни и конкретни. Според жалбоподателя в процесния случай липсва индивидуална преценка и адекватен анализ от страна на наказателния съд за целите на обработката на личните данни. В случая съгласно т.8 следва да е налице и „абсолютна необходимост“ – т.е. – особена важност на целта като единствено привличането на лице като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер не дава възможност да се презумира, че събирането на биометрични данни е абсолютно необходимо с оглед нарушаване на основните права и правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни - чл.7 и 8 от Хартата.

Жалбоподателят оспорва наличието на основания за привличането към наказателна отговорност като обвиняем за престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 от НК – държане на високорискови наркотични вещества, в тази връзка – сочи, че привличането идентифицирането и доказването на престъпната деятелност е било вече извършено и поради това събирането на биометрични и дактилоскопски данни няма да спомогне за разследването на наказателното 2 производство. В тази връзка се подчертава липсата на каквито и да е било данни и обстоятелства, от които следва наличието на „абсолютна необходимост“ от събирането на процесните лични данни.

По – нататък се излага, че липсва и преценка дали целите, за които са събрани данните не може а бъде постигната и с други средства, които биха засегнали в по-малка степен правото на личен живот и защитата на личните данни. В процесния случай такава обосновка липсва изначално в искането на органа на МВР до РС – Бургас.Такъв анализ липсва и в акта на РС. Според страната ОС не се е занимал с обстоятелствата, имащи значение за правилното решаване на спора. Игнорирано е съдържанието на акта за повдигане на обвинението, на искането на МВР по реда на чл.68 ал.5 от ЗМВР, както и съдържанието на Определение №919 на РС, също така – същността на обвинението. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на осъдително решение, с което да се уважи иска е да се осъди РС – Бургас да заплати на ищеца – въззивник сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушаване правото на ЕС при постановяване на определение № 919/12.05.2023г.

Претендират се разноски. Представител на страната не се явява пред съда на проведеното публично съдебно заседание. Поддържа претенцията си с писмена молба, депозирана по делото на 19.02.2024г.

Депозиран в срок е отговор на въззивната жалба от страна на Районен съд – Бургас. Според страната обжалваното решение е валидно, допустима и правилно. Моли се същото да остане в сила. Според въззиваемия първоинстанционният съд правилно в мотивите си е съобразил, че правото в полза на ищеца, регламентирано в разпоредбата на чл.47 от ХОПЕС не е абсолютно – видно от чл.52 §1 от ХОПЕС е възможно неговото ограничаване, стига обаче да бъде предвидено в закон, при спазване принципа на пропорционалност точно такава хипотеза е налице в настоящия случай.

Въззивникът е привлечен като обвиняем за тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Въпросните лични данни са разумни за извършваната от МВР дейност, в контекста на повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление и съвсем правилна е била преценката на съда за основателността на искането. При наличието на предпоставките на лицето е следвало да бъде извършена полицейска регистрация, но заради изричното му несъгласие, компетентния районен съд е разрешил принудителното и извършване съгласно Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Становището си страната поддържа чрез надлежно упълномощен процесуален представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

3

Производството е било образувано по исковата молба с правно основание чл.2в от ЗОДОВ на Г. М. против Районен съд – Бургас, с която се иска осъждането на ответника да му заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушаване правото на ЕС при постановяване на определение № 919/12.05.2023г. по ч.н.д.

№ 1825/2023г. по описа на БРС в противоречие на чл.10 вр. с чл.4 §1, чл.8 §1 и 2 от Директива 2016/680 на ЕС и Съвета от 27.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2023г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди в исковата молба, че е бил привлечен като обвиняем с постановление за привличането му и вземането на мярка за неотклонение от 27.04.2023г. по ДП № 3388 ЗМ-176/2023г. по описа на Пето РПУ на МВР – Бургас за престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 от НК На датата на връчването на постановлението за привличане като обвиняем е подписана и декларация по чл.11 ал.2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, в която е изразено несъгласие за дактилоскопиране, фотографиране и вземане на образци за ДНК профил. Ищецът излага, че по искане на полицейстките органи по чл.11 ал.4 от Наредбата е образувано НЧХД, по което съдът с определение е разрешил извършването принудително на съответните действия. След постановяване на съдебния акт се е явил в РПУ. Според ищеца с определението на съда са нарушени чл.10 във вр. с чл.4 параграф 1б. а-в и чл.8 §1 и 2 от Директива 2016/680 на ЕП и Съвета от 27.042016г. Твърди, че с нарушаване на съответните норми са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, болки и страдания, чувство за малоценност, усещане за престъпно третиране, стрес и притеснения че има криминална регистрация, без да е признат за виновен с влязла в сила присъда, създаден е риск да бъде обект на полицейско внимание и проверки.

С ОИМ ответникът – Районен съд – Бургас оспорва иска по основание и размер. Сочи се, че образуваното дело и постановения акт са изцяло съобразно закона - както националното законодателство, така и правото на ЕС. Излага се становище, че в суверенната преценка на съда е да дефинира рамките на използваното в решението на СЕС понятие „Абсолютна необходимост“ на действията по чл.68 ал.3 от ЗМВР, която преценка обезпечава законосъобразността и пропорционалността на позитивната съдебна намеса на принудителното им извършване. В случая инкриминираното престъпление съответства на дефинитивно въведеното в чл.95 т.7 от НК определение за тежко престъпление, информационните данни в искането са сериозни. Съдът е спазил формалните критерии и че очертаните в искането три форми на криминална регистрация съставляват пропорционални, адекватни и съразмерни по обем на криминална регистрация като не съществува необходимост от попълване на делото с относими към предмета на доказване факти. Оспорва се наличието на съществено 4 нарушаване на правото на ЕС, претърпени от ищеца вреди, наличието на причинна връзка между твърдените вреди и правораздавателната дейност на БРС като се твърди, че преживяното от ищеца е в резултат на привличането му като обвиняем за тежко умишлено престъпление от общ характер.

Претендирания размер на обезщетение се оспорва като прекомерно завишен и не отговаря на изискванията за справедливост.

По делото е била разпитана като свидетел П. Д. – майка на ищеца.

Същата сочи, че след извършената полицейска регистрация синът и се притеснил чувствал се разстроен че е сниман и са му взети отпечатъци като на някакъв престъпник. Страхувал се, че занапред полицията ще го спира и проверява, същевременно знаел от адвоката си, че това е против европейските правила, той се затворил в себе си, не излизал никъде, спрял да общува с връстниците. С постановения съдебен акт съдът е посочи, че извършването на съответните действия по картотекиране е сериозна намеса на държавата в правото на личен живот на едно физическо лице по смисъла на чл.8§1 от ЕКПЧ, поради което следва да се приложат критериите изведени в практиката на ЕСПЧ. Защитата на личните данни е от изключително значение за свободното упражняване от страна на дадено лице на право на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано в чл.8 от Конституцията – подобна намесале е недопустима освен в случаите предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност или за икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на правото и морала, или на правата и свободите на другите. Съдът е изходил, че за да бъде разрешена намеса в правото на неприкосновеност на личния живот трябва да се провери дали тя е в съответствие със закона, дали е в изпълнение на целите, заложени в чл.8§2 от ЕКПЧ и дали е необходима в едно демократично общество за постигане на тези цели.