Решение № 56 от 13.03.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. гр. Хасково, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20235640201035 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следв. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от З. А. Б. от гр.*******, подадена чрез адв.Н. Я. от АК-Стара Загора, срещу Наказателно постановление № 23-1228-003184 от 11.07.2023г. на Началник Група в ОД-МВР-Стара Загора, Сектор Пътна полиция- Стара Загора, с което на основание чл.53 от ЗАНН и:

1. чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП;

2. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 150А, ал.1 от ЗДвП;

3. чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, са й наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП, и 4. чл.174, ал.3, предл. 2-ро от ЗДвП, са й наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца- за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на основание Наредба Iз-2539/17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 30 точки.

В подадената жалба се релевират оплаквания за назаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Поддържа се липсата на основание за вземане на проби за тестване на жалбоподателката, доколкото в АУАН и НП не било описано, че същата мирише на алкохол или имала съмнително поведение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно 1 постановление и да присъди разноски по делото.

В съдебно заседание пред Районен съд– Хасково, жалбоподателкатаредовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата. Явяващият се за нея упълномощен процесуален представител- адв.Н. Я. от АК-Стара Загора, поддържа подадената жалба и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност. Прави се искане за присъждане на разноски.

Административно-наказващият орган – Началник група в ОД на МВР – Стара Загора Сектор „ПП“ – Стара Загора- редовно призован, не се явява.

Същият се представлява от юрк. М.А., надлежно упълномощен по делото, който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхърлена като неоснователна.

В хода по същество навежда доводи в подкрепа на изразената позиция и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 18.06.2023г., свидетелите Р. К. К. - старши полицай в 1-во РУ към ОДМВР-Стара Загора, група „ООР“ и Я. П. К. – старши полицай в 1-во РУ към ОДМВР-Стара Загора, група „ППД“ към отдел „Охранителна полиция“, били на работа нощна смяна и правели обход по бул.„Св.Патриарх Евтимий“ в гр.Стара Загора. Изпълнявайки служебните си задължения, около 21:30 часа, същите забелязали движещ се по посочения булевард в посока юг-север лек автомобил „********“. Застигнали автомобила и чрез подаване на светлинен сигнал спрели същия за рутинна проверка. При извършената такава установили, че автомобилът е управляван от настоящия жалбоподател З. А.

Б.. В хода на проверката поискали от водача да представи свидетелство за регистрация на МПС част ІІ на управлявания от нея автомобил и Свидетелство за управление на МПС, но такива не им били представени.

Контролните органи извършили справка първо на служебния си таблет, а после и чрез оперативен дежурен полицай, при която установили, че водачът Б. е с отнето СУМПС, като същото било отнето поради отказ да бъде изпробвана за употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества.

Контролните органи установили също, че управляваният от жалбоподателката автомобил е собственост на А.С.Б.. След като преценили наличието на основание за изпробване на жалбоподателката с техническо средство за евентуална употреба на алкохол и на наркотични вещества, полицейските служители К. и К. поискали чрез дежурния съдействие от техни колеги от група „Пътен контрол“. На място дошли служители от група „Пътен контрол“, измежду които св.М. Р. М. – мл.автоконтрольор в СППгр.Стара Загора, които разполагали с необходимите технически средства.

Жалбоподателката била поканена да бъде изпробвана за евентуална употреба на алкохол, с техническо средство - алкотест „Дрегер 7510“ ARNA-0123, на което същата отказала да бъде изпробвана. Била поканена също така да й бъде извършена проба за евентуална употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство – „Дръг тест 5000“ arlk-0072, но З. А.

2

Б. отказала да бъде изпробвана с техническото средство.

С оглед констатациите в хода на проверката, в присъствието на водача Б. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, серия AД, № 0545070, в който били описани нарушения по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, по чл.150а ЗДвП и по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателката подписала съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, като описала, че няма възражения. На същата дата получила екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка.

В хода на проверката междувременно, били издадени и връчени на жалбоподателката талон за изследване №141990- за употреба на алкохол, и талон за изследване №141991- за употреба на наркотични вещества, всеки със 7 броя холограмни стикери, като в първия талон е описано, че са предоставени 45 минути на водача, за да се яви в ЦСМП към МБАЛ „Проф.

Ст.Киркович“– гр.Стара Загора.

Липсват данни жалб.Б. да се е явила в ЦСМП и да е дала кръв за изследвания.

Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на екземпляр.

На същата дата – 18.06.2023г. били издадени и Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-000526 и № 23-1228-000526 на Началник Група в ОДМВР-Стара Загора, Сектор Пътна полиция - Стара Загора, с което на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП й било отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание цитираните разпоредба е наложил процесните административни наказания, като изрично в НП, след констатиран технически пропуск в АУАН, е конкретизирал, че управлявания от жалбоподателката л.а. „******“ модел „*****“ е с рег. №*****, който рег. № изрично е бил посочен в издадените ЗПАМ за налагане на принудителна административна мярка на жалбоподателката. Конкретизирано е също в НП, че лицето не е изпълнило предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, както и че не е изпълнило предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по– горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. К. К., Я. П. К. и М.

Р. М. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка и с поведението на жалбоподателката З. А. Б., след спирането на моторното превозно средство, както и относно действията по приканване на посочената като водач на спряното МПС жалбоподателка да бъде тествана със съответните технически средства за употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества или техни аналози и отказите й за това.

По делото бяха установени по категоричен начин и не се спори по обстоятелствата, свързани с управлението на посоченото МПС от 3 жалбоподателката на процесната дата, мястото на спирането й и извършената проверка от контролните органи на спряното за проверка моторно превозно средство, поради което не се налага по–задълбоченото коментиране на гласните доказателства откъм достоверност. Така констатираното противоречие в показанията на свидетелите относно обезпечаването с техническо средство - алкотест дрегер на служителите на 01 РУ към ОДМВРСтара Загора, съдът счита, че се дължи на изминалия период от време и не влияе на извода на съда за достоверност на гласните доказателствени източници, като същото ще бъде обсъдено по– долу при формиране правните изводи на съда.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

1. Според чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке, а съгласно чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП /в действащата към момента на извършване на нарушението редакция на закона/, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

2. Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, а съгласно чл.

177, ал.1 т.2 от ЗДвП се наказва с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, …… след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.

171, т. 1 или 4 ЗДвП;

3. /и 4./ Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Следователно деянията, за които на жалбоподателката са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.

АУАН е съставен от оправомощено за това лице, а обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му.

По отношение на деянието, описано в т.1 на процесното НП, а именно - нарушение по чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП, следва да се отбележи, че от 4 материалноправна страна обстоятелствата, изложени макар и лаконично в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателката З. А. Б., след като е управлявала и следователно е имала качеството водач на процесния лек автомобил „****** *****”, не е изпълнила задължението си в това си качество да носи част от документите изброени в чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и конкретно – Свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, за да го представи пред контролните органи при извършваната спрямо нея проверка на процесната дата. Изложеното обосновава извод, който не се оспорва и от самата жалбоподателка, за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.100, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движението по пътищата /в редакцията му към момента на извършване на адм.нарушение/, като правилно деянието е квалифицирано от административно-наказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанието по вид и размер, следва да се отбележи, че то е с фиксиран размер и наказващият орган, а и съдът не разполагат с правомощия за преценка в този аспект. В случая материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност и в тази част в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателката. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление в частта на нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание в тази му част. Съставеният акт за установяване на административно нарушение в тази част формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му лично на жалбоподателката.