Акт от 07.10.2021, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46 гр. Русе, 07.10.2021 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Русе, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия:

Галена Дякова при секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 479 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.197, ал.2 от ДОПК .

Образувано е по постъпила с вх.№28106-2/16.07.2021г. жалба от „Лоджистик сентеър груп“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес гр.Русе, ул.“Капитан-лейтенант Евстати Винаров“ №10, ет.2, офис 83, представлявано от управителя К.-Н. Е., действащ чрез пълномощник адв.Г.В.Д. *** срещу Решение № 122 от 24.06.2021г. на Директора на ТД НАП Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С

210018-023-0001586 от 04.06.2021г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД НАП Варна.

Изложени са съображения за материална незаконосъобразност на оспореното решение, издадено в нарушение на разпоредби от ДОПК. Твърди се, че не е налице основанието на чл.195, ал.2 от ДОПК , а именно наличието на опасност да бъде несъбираемо или трудно събираемо евентуалното публично вземате.

Иска се отмяна на оспореното решение и потвърдения с решението отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки / ПНПОМ/ с изх. № С 210018-023-0001586 от

04.06.2021г., постановен от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Варна.

Ответникът - директорът на ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния представител - главен юрисконсулт Миланова счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер по чл. 24 от Наредбата за правната помощ.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03001821001244-020-001 от 02.03.2021г. срещу „Лоджистик сентеър груп“ ЕООД с ЕИК ********* е образувано ревизионно производство, като е определен срок за извършването му до 11.06.2021г.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №С210018-023-0001586 от 04.06.2021г./л.7пр./- ПНПОМ , са наложени следните обезпечителни мерки спрямо жалбоподателя – Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в запори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в

Инвестбанк АД за сумата от 90454,00лв. По електронен път постановлението е връчено на 09.06.2021г.

Постановлението, с което е наложена обезпечителната мярка е издадено във връзка с постъпило мотивирано искане №Р-03001821001244 -039-001 от 02.06.2021г./л.12пр./ от Анна Василева на длъжност гл. инспектор по приходите и ръководител на извършваната ревизия. Съгласно мотивите в отправеното искане ревизионното производство е във връзка с установени и очаквани задължения за ДДС и лихви, вследствие на отказан данъчен кредит. Предвид размера на очакваните задължения, органът по приходите, извършващ ревизията, е стигнал до извод, че събирането на бъдещото задължение значително ще се затрудни, а от страна на публичния изпълнител е констатирано, че е постъпило мотивирано искане от компетентен орган по приходите, поради което е налице хипотезата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК и е наложил предварителни обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №С210018-023-0001586 от 04.06.2021г./л.7пр./.

Впоследствие, с постъпило мотивирано искане №Р-03001821001244

-039-002 от 04.06.2021г./л.14пр./ от Анна Василева на длъжност гл. инспектор по приходите и ръководител на извършваната ревизия е отправено искане за намаляване на наложеното обезпечение до размера на очакваното задължение – сумата от 19537,81лв. С Постановление за частична отмяна , изх.№ С210018-193-0000452/07.06.2021г. /л.9/, запорът е отменен за сумата от 70916,19лв, като остава в сила само за сумата в размер от 19537,81лв.

Дружеството жалбоподател е подало жалба с вх.№28/06 от 18.06.2021г. /л.4 пр./ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.197, ал.1 oт ДОПК. След преглед на редовността на жалбата същата с решение №122 от 24.06.2021г./л.1 пр./ на Директора на ТД на НАП Варна е оставена без уважение, а ПНОМ е потвърдено.

В с.з. от приходния орган са представени справка от НАП за общите задължения на жалбоподателя. Видно от нея жалбоподателят дължи общо 511 799,23лв, от които 323348, 33лв остатък главница и 188 450,90лв остатък от лихви. От представения в с.з.

Протокол № П-03001820199783-973-001 от 02.03.2021г., съставен от ст.инспектор по приходите при ТД НАП се установява, че дружеството –жалбоподател не разполага с налични стоки и парични средства на територията на РБългария.

С жалбата е представен Протокол № 18183211023 от 05.07.2021г., съставен от ст.инспектор по приходите при ТД НАП. От него се установява, че дружеството –жалбоподател има изискуеми задължения, събирани от НАП в размер на 510 964,75лв/общо лихви и главница/ по ревизионен акт по

ЗДДС. Срещу дружеството е образувано по принудително изпълнение с изп.д. № *********/2019г., като е наложен запор на банкова сметка ***. Има отправено искане по реда на ЦЗВ за обезпечаване и събиране от румънската администрация на дълга от сметка на дружеството в Райфайзенбанк Букурещ, но към настоящия момент няма постъпили плащания. От извършената проверка по представените от дружеството счетоводни документи е установено, е към 31.05.2021г. дружеството разполага с активи в общ размер на

19 391 518,62лв, в това число стоки, вземания от доставчици и клиенти, депозити. Установени са задълженията на дружеството в размер на 2 708 016,83лв, които включват получени аванси и др. задължения.

Стойността на активите на жалбоподателя, намалени с неговите задължения, които не включват данъчни и осигурителни е в размер на 16 713 035,35лв.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на акта, имаща правен интерес от оспорването. Данните сочат, че решението електронно е връчено на дружеството 09.07.2021г./л.3 пр./, а жалбата е подадена на 16.07-2021г. в преклузивния 7 - дневен срок по от ДОПК, както и при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред. Горното налага извода за нейната допустимост.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

След служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия в ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на действията на публичния изпълнител, в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

От своя страна и акта за налагане на обезпечителни мерки е издаден от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагане на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Първата предпоставка е установяване висящност на ревизионно производство– такова се доказва да е налице към датата на издаване на постановление за налагане на ПОМ от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.

Конкретното ревизионното производство срещу „Лоджистик сентеър груп“ ЕООД с ЕИК ********* е образувано с издаването на

Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001821001244-020-001 от 02.03.2021г. и следователно, по аргумент от чл. 112, ал. 1 ДОПК, от тази дата е в ход ревизионно производство.

Спазена е и нормата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, според която предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, обезпечителните мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. В обжалваното решение са изложени мотиви относно налагане на обезпечителната мярка, а именно, че целта е да се съхрани имуществото в патримониума на длъжника и да му се отнеме възможността на се разпореди с активите си, преди да е започнала процедура по принудителното им събиране. Налагането на обезпечение се мотивира и с опасността удовлетворението на публичното вземане да бъде невъзможно или да бъде значително затруднено.

Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК.

Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако: длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; не съществува изпълнително основание; или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК и чл.

195, ал. 5 от ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и обхвата на съдебната проверка.

Според първата хипотеза на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на тази предпоставка за отмяна на наложената обезпечителна мярка не са представени от жалбоподателя, въпреки дадените от съда указания с определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

На следващо място, доколкото в конкретния случай не са налице хипотезите на чл. 195, ал. 5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание, преценката на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са спазени изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. В процесния случай, безспорно се установява, че е налице мотивирано искане от органа по приходите, в което е изложено съображение, че без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни събирането на публичното задължение. Безспорно установено е също, че е спазена и разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, тъй като процесните обезпечителни мерки не спират и не възпрепятстват дейността на ревизираното лице.

Задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл.6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие. Съдът намира, че е изпълнено посоченото законово изискване в настоящия казус.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за необоснованост на постановлението за налагане на обезпечителните мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП- град Варна. Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът свързва с наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителни мерки е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на мерките събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.