Определение № 3238 от 18.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3238 гр. София, 16.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503281 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 282110/4.11.2024г от „Българска железопътна компания“ ЕАД, с ЕИК 131327920, чрез адв. К.Й. от САК, срещу определение от 14.10.2024г, постановено по търг.дело № 2276/2020г по описа на СГС, ТО, VI-15 с-в, в частта му, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, като се постанови, че дружеството не дължи на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ разноски и да се осъди ДП „НКЖИ“ да заплати на „БЖК“ ЕАД всички направени в производството разноски. Сочи, че по делото е постановено решение, с което предявените искове са отхвърлени изцяло и не е налице хипотезата на чл.78, ал.3 ГПК за присъждане на направените по делото разноски. Поддържа, че разноски следва да се присъдят на ответната страна с оглед изхода на спора. Сочи още, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, че не е признавал, че дължи сумите, които са предмет на исковите претенции. Извършените плащания по двата договора, които са нищожни поради противоречие на чл.21, т.3 ЗЗК, не означава признаване на исковете. Излага доводи, че почти половината от сумите, за които са били предявени исковете, са били платени преди образуване на делото. Претендира да се отмени определението в частта му разноските и да се присъдят на ответника всички разноски.

Прави искане на основание чл.229, ал.1 ГПК за спиране на производството по делото до приключването на пр. № КЗК 109/2021г на КЗСК и адм. д. № 10173/2024г по описа на ВАС, след което да се постанови определение за изменение на решението в частта му за разноските.

В допълнение към частната жалба с вх. № 282155/4.11.2024г се поддържа, че разноските в настоящето производство за изготвяне на жалбата и за защита пред въззивния съд са уговорени в условията на свободно договаряне при спазване на правилата на конкуренцията, същите са изготвени и предоставени от висококвалифициран специалист, като делото е с фактическа и правна сложност.

Ответната страна по жалбата- ДП „Национална железопътна инфраструктура“, представлявана от Ж.Х.-гл.юрисконсулт на поделение „Електроразпределение“, е оспорила частната жалба. Възразила е срещу искането за спиране на производството и за изменението 1 на решението в частта за разноските. Сочи, че в настоящето производство исковете са отхвърлени като погасени чрез плащане след подаване на исковата молба. Поддържа, че е налице противоречие в твърденията на ищеца, че не е дал повод за завеждане на иска и, че му е било отказано разсрочено плащане. Претендира да се отхвърли частната жалба като неоснователна.

Частната жалба е подадена на 31.10.2024г, а жалбоподателят е бил уведомен на 25.10.2024г. за постановеното определение, поради което жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение 260148от 19.08.2024г са отхвърлени предявените от ДХ „Национална компания Железопътна инфраструктура“ срещу „Българска железопътна компания“ ЕАД осъдителни искове за вземания по чл.35, ал.1 ЗЖТ и чл.49 ЗЗД, както и искове за лихви върху главниците до датата на исковата молба, като ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в производството.

Исковите претенции са отхвърлени поради погасяването им изцяло чрез плащане след подаване на исковата молба и депозиране на отговора от ответника. Поради това същият е дал повод за образуване на делото и следва да носи отговорност за разноски, както и на него не се дължат такива.

По искането за спиране настоящият съд не следва да се произнася, тъй като е компетентен в производството по обжалване на определението, в частта му относно искането по чл.248 ГПК, а определението, с което е отказано спиране от първоинстаницонния съд не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда по нататъшното развитие на делото. Настоящата инстанция не е въззивна инстанция по съществото на спора, за да разглежда искане за спирането на делото.

Въз основа на изложеното, въззивният съд приема, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 282110/4.11.2024г от „Българска железопътна компания“ ЕАД, с ЕИК 131327920, чрез адв. К.Й. от САК, срещу определение от 14.10.2024г, постановено по търг.дело № 2276/2020г по описа на СГС, ТО, VI-15 с-в, в частта му, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2