Определение № 307 от 13.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Пловдив, 13.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20235001000484 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 613а, ал.3 от ТЗ във вр. с чл. 278 от ГПК.

Обжалвано е определение № 656, постановено на 8.06.2023 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д. № 377/2022 г. , с което е оставена без уважение молба с вх. № 14 216/3.04.2023 г. от Е. П. М., ЕТ с фирма „М. И. М.Е. М.“ с искане да се измени постановеното решение в частта, с която ЕТ“М. И. М.Е.

М.“ е осъден да заплати на „И.“ЕООД разноските по делото, направени от молителя.

Жалбоподателят Е. П. М., ЕТ с фирма „М. И. М.Е. М.“-с.Т.,обл.Пловдив моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 20 074/21.06.2023 г., и да бъде изменено решението на окръжния съд в частта му за разноските.

Ответникът по частната жалба „И.“ЕООД-сБ. обл. С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 23 603/24.07.2023 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 24.04.2023 г. окръжният съд е постановил по т.д. № 377/2022 г. решение № 156, с което е отхвърлил подадената от „И.“ЕООД-сБ. обл. С. молба за обявяване неплатежоспособността и откриване на производство по 1 несъстоятелност на ЕТ Е. П. М. с фирма „М. И. М.Е. М.“-с.Т., обл. Пловдив и е осъдил ЕТ Е. П. М. с фирма „М. И. М.Е. М.“-с.Т., обл. Пловдив да заплати на „И.“ЕООД-сБ. обл. С. сумата 400 лв. разноски по делото. За решението на съда ответникът-ЕТ е уведомен на 26.04.2023 г. С молба от 3.05.2023 г. ответникът моли съда да измени по реда на чл. 248 от ГПК решението си в частта му за разноските относно присъждането в полза на молителя на сумата 400 лв. Заявява, че молителят основава твърдението си, че е кредитор на ответника по търговска сделка на приложените към молбата проформа фактура № 2/31.01.2022 г. на стойност 151 215,91 лв. и проформа фактура № 3/31.01.2022 г. на стойност 43 228,16 лв., издадени за извършени СМР съгласно договор за строителство от 5.07.2017 г., и вземане в размер на 107 989,46 лв. по фактура № 5282/26.02.2021 г., като общият размер на цитираните твърдяни вземания е 302 433,53 лв. Заявява, че в хода на производството са погасени твърдяните задължения само по фактура № 5282/26.02.2021 г. в размер на 107 989,46 лв. Твърди, че ответникът по молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е дал повод с поведението си за направеното искане. Заявява, че по делото е установено, че ответникът разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите и няма установено спиране на плащанията, което да обуслови искането за обявяване на неплатежоспособност. Твърди, че нито едно от изброените основания за отхвърляне на молбата не е свързано с извършеното в хода на производството плащане. Заявява, че плащането е със собствени средства, т.е. то не се отразява на финансово-икономическите показатели на предприятието на ответника и само по себе си не е основание за отхвърляне на молбата. Счита, че ако молителят е предявил претенцията си в исково производство, то тогава извършеното в хода на производството погасяване на задължението-предмет на иска би било основание на ищеца да бъдат присъдени направените разноски, съответно, на ответника да бъдат отказани такива, но производството по несъстоятелност няма за предмет съответното вземане, а икономическото и финансово състояние на ответника. Заявява, че затова само за производството по несъстоятелност е изрично предвидено от законодателя правото на ответника да претендира за обезщетение при отхвърляне на молбата, поради което счита, че отхвърлянето на молбата в случая има за последица това, че молителят дължи обезщетяване на направените от 2 ответника разноски, в който смисъл моли да бъде изменено решението. На 29.05.2023 г. е подадено становище на ответника по тази молба „И.“ЕООДс.Б., с което се моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Заявява, че с постановеното решение не са обсъждани други вземания освен това по фактура № 5282/26.02.2021 г., срокът за плащане на което е изтекъл през март 2021 г., като в хода на производството по делото е установено, че молителят е канил ответника да погаси задълженията и през 2021 г., и през 2022 г., като исковата молба е постъпила на 29.06.2022 г., а плащането е извършено на 29.09.2022 г. – 3 месеца след подаване на исковата молба и 1 и 6 месеца след възникване на задължението или практически година и шест месеца ответникът не е платил задължението си. Заявява, че в заключението на ССЕ по делото са установени и други задължения на ответника, като дори в последното съдебно заседание на 16.03.2023 г. или 6 месеца след плащането към молителя ответникът е представил доказателства, че е продължил да погасява задължения по изпълнителни и граждански дела в края на 2022 г. и началото на 2023 г. по задължения от 2022 г. и 2021 г. Заявява, че в хода на исково производство за да бъдат присъдени разноски за ответника е необходимо той да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска, а в случая забавянето е от 1,5 години за плащане след няколко изпратени покани, и това, че в хода на производството, например в заседанието от 27.03.2023 г., е твърдяно, че въпреки направеното плащане част от сумите не се дължат или са спорни, сочи, че ищецът не е изпълнил кумулативните предпоставки на чл. 78,ал.2 от ГПК.

С обжалваното сега пред апелативния съд определение от 8.06.2023 г. окръжният съд посочва, че съобразно събраните по делото доказателства е установил, че към момента на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност длъжникът има парично задължение към молителя, дало повод за сезирането на съда, като в хода на производството задължението е погасено изцяло чрез плащане, поради което молбата е отхвърлена по съображения, че молителят няма качеството на кредитор с изискуемо вземане по търговска сделка. Съдът посочва, че е вярно, че предметът на производството е изследване и установяване на това дали длъжникът е неплатежоспособен, а не дали е заплатил задълженията си към кредитора, но в настоящия случай съдът е отхвърлил молбата поради липса на една от задължителните предпоставки за откриване на производството по 3 несъстоятелност – липсата на материалноправна легитимация на молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност, с оглед на което съдът не е обсъждал финансово-икономическото състояние на длъжника, касаещо въпроса за неплатежоспособността му. Съдът приема, че в случая за кредитора и бил наличен правен интерес от предявяване на искане за откриване на производство по несъстоятелност към момента на депозиране на молбата, съответно, длъжникът е дал повод за завеждането на иска, но предвид настъпилите в хода на производството обстоятелства, обуславящи отпадането на материалноправната му легитимация на кредитор, не само не е налице основната предпоставка за възникване на отговорността му за разноски, но и самият той има право на такива. Съдът преценява, че в подобна хипотеза отговорността за разноски възниква за ответника по рагумент от противното основание, изведен от разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК. Съдът посочва, че е възприел трайната практика на ВКС по въпроса как следва да се разпредели отговорността за разноски при отхвърляне на иска, респективно на молбата по чл. 625 от ТЗ, поради извършено от длъжника плащане в хода на делото, а именно кредиторът в производството по несъстоятелност да бъде възмезден за разноските в случай на отхвърляне на молбата по чл. 625 от ТЗ поради погасяване на вземането му от длъжника в хода на делото. Затова окръжният съд оставя без уважение молбата за изменение на поставеното по делото решение в частта му за разноските.

За определението на окръжния съд молителят е уведомен на 14.06.2023 г. и на 21.06.2023 г. подава частната жалба до апелативния съд. С нея жалбоподателят твърди, че определението е неправилно по съображенията, посочени вече в молбата до окръжния съд от 3.05.2023 г. Посочено е още и че в своето решение окръжният съд е приел, че молителят няма качество на кредитор по търговска сделка, а не конкретно по погасеното вземане, т.е. молбата не е уважена само поради извършено в хода на производството плащане, а защото е останала недоказана претенцията и по другите заявени и твърдяни от молителя вземания, посочени от молителя. Затова моли обжалваното определение да бъде отменено.

С отговора на частната жалба ответното по нея дружеството моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като, на първо място, при преценката на това дали жалбоподателят е неплатежоспособен и вещото лице, и съдът са взели предвид извършеното плащане, както и поредица от други 4 плащания към физически и юридически лица, включително и към НАП и ЧСИ, документи за които плащания са представяни и до последното заседание по делото, следователно ако жалбоподателят не бе извършил тези плащания е било възможно да се стигне до други изводи на съда относно това дали са налице основанията за обявяването на ответника в несъстоятелност.

На второ място посочва, че една от хипотезите, за да се приеме, че дадено лице е неплатежоспособно, а впоследствие то да бъде обявено в несъстоятелност, е спиране на плащанията съгласно чл. 608,ал.3 от ТЗ, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е изплатил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Посочва, че в хода на производството е било установено, че са налице спиране на плащанията за повече от 1,5 години към молителя и за периоди от 6 до 30 месеца към други лица, видно от заключението, поради което са били налице основания за подаване на молба за несъстоятелност, доколкото е имало спиране на плащанията от жалбоподателя, което води до презумпция за неплатежоспособност, а становището на жалбоподателя би означавало, че всяка молба, подадена в хипотезата на чл. 608,ал.3 от ТЗ, би била неоснователна. На трето място посочва, че с постановеното решение не са обсъждани други вземания освен това по фактура № 528/26.02.2021 г., като излага съображенията, вече посочени в становището от 29.05.2023 г.

Производството по т.д. № 377/2022 г. на ОС-Пловдив е образувано по подадената на 29.06.2022 г. молба от „И.“ЕООД-с.Б. против Е. П. М., ЕТ с фирма „М. И. М.Е. М.“-с.Т. за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ. Молителят твърди, че е кредитор на ответника и има вземания по търговски сделки за извършване на СМР, за които са издадени проформа фактура № 2/31.01.2022 г. на стойност 151 215,91 лв., проформа фактура № 3/31.01.2022 г. на стойност 43 228,16 лв. и фактура № 5282/26.02.2021 г. за дължима сума 107 989,46 лв. По делото е изготвено заключение на ССЕ от 23.11.2022 г., прието в съдебното заседание на 2.12.2022 г., относно финансовото състояние на ЕТ, размера на неплатените задължения (осчетоводени такива в размер общо на 2 161 428,94 лв. към 31.08.2022 г.) и тяхната структура, размер на дълготрайни и краткотрайни активи, размерите на вземанията и задълженията на ответника, в което заключение е посочено, че задължението към „И.“ЕООД е погасено на 29.09.2022 г., както и че към датата на изготвяне на заключението са погасени всички задължения към 5 доставчици и задълженията към НАП. С молба от 26.01.2023 г. от ответника се претендира за присъждане на разноски и е представен списък за сумата 20 096,80 лв. за платено адвокатско възнаграждение. С постановеното на 24.04.2023 г. съдебно решение окръжният съд посочва, че е сезиран с молба, подадена от кредитор на длъжника с оглед невъзможността за изпълнение на задължение, произтичащо от договор, като в производството по чл. 625 от ТЗ активната легитимация на иницииращия производството търговец се определя от две кумулативни предпоставки – да има качеството на кредитор на длъжника и вземането му да произтича от търговска сделка. Съдът приема, че от обстоятелствената част на молбата и с оглед представените доказателства се установява, че задължението на длъжника произтича от договор за извършване на СМР от 16.09.2019 г., като посоченото основание от кредитора, от което се твърди, че произтича паричното му вземане към ответника, определя и предмета на доказване по делото – установяване наличието на конкретна търговска сделка, по която ответникът по молбата е длъжник на молителя с парично задължение. Съдът преценява, че след подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност от длъжника са представени два броя платежни нареждания на обща стойност 107 989,46 лв. в съдебното заседание на 30.09.2022 г., които удостоверяват, че длъжникът е заплатил задължението си, което служи като основание кредиторът да подаде молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ, от което следва, че с оглед направеното от длъжника плащане след подаването на молбата, с което изцяло се погасява вземането, което легитимира молителят като кредитор, не е налице предпоставката за молителя да е кредитор, което го лишава от материалноправната легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност, поради което молбата е неоснователна и следва да се отхвърли и затова не следва да се обсъжда финансово-икономическото състояние на длъжника. Съдът приема, че доколкото длъжникът е погасил задължението си след подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, той следва да бъде осъден да заплати на кредитора направените по делото разноски в размер на 400 лв.