Решение № 941 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100511738 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 11952/18.06.2024 г., постановено по гр. д. № 16102/2023 г. по описа на СРС, 138 състав, са уважени изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове на Ц. Б. А. срещу „ДРИЙМС ТРАНС“ ЕООД за заплащане: на основание чл. 215, ал. 1 КТ сумата 53300 лева, представляваща вземане за неизплатен остатък от дневни командировъчни пари за служебни командировки, изпълнени в периода от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; на основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата сумата 3055 лева, вземания за неизплатени допълнителни трудови възнаграждения, чиято дължимост е обусловена от продължителността на изпълнените командировки и трудовия стаж на ищеца в ответното дружество, относно командировки, изпълнени в периода от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на вземанията.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „ДРИЙМС ТРАНС“ ЕООД с доводи за неоснователност на обжалваното решение. Излага, че решението е постановено в противоречие със събраните доказателства, без да се вземе отношение по изложените от ответника възражения. Поддържа, че командироването се е осъществявало въз основа на заповеди, като последните са били съобразени с изискванията на закона и специфичната дейност на работодателя. Твърди се, че работодателят се е задължил с трудовия договор да заплаща командировъчни пари не по- малко от 27 евро на ден при единична езда и не по-малко от 21 евро на ден при двойна езда, като работникът е бил наясно с тези условия. Същите суми са били фиксирани в заповедите за командироване, като работникът е бил запознат със съдържанието им своевременно. Поддържа се, че с допълнителното споразумение е изменено само трудовото възнаграждение, дължимо на работника, като всички други клаузи от трудовия договор са останали непроменени. Излагат 1 се подробни съображения, че неправилно не е кредитирано заключението на първоначалната съдебносчетоводна експертиза. Счита се, че няма никакви доказателства, от които да е видно, че работодателят е следвало да определя командировъчните пари по размер над минималния. Твърди се, че категорично е установено от приетата съдебнопочеркова експертиза, че уведомителното писмо не е подписано от управителя Г.В. или от Й.В., както и че това писмо не представлява допълнително споразумение.Твърди се, че няма никакви доказателства управителят Г.В. да е делегирал права по вземане на финансови решения за дружеството работодател.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Ц.

Б. А., с която се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага, че първоинстанционният съд правилно е уважил иска. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че едва във въззивната жалба се навеждат твърдения, че ищецът е бил командирован по реда на чл. 121а КТ. Поддържа се, че режимите по чл. 121 КТ и чл. 121а КТ са различни и не могат да се съвместяват по усмотрение на работодателя. Твърди се, че лице не може да се командирова едновременно и по реда на чл.

121 КТ, и по реда на чл. 121а КТ. Поддържа се, че командированото по чл. 121 КТ предполага едностранен акт на работодателя, докато при чл. 121а КТ е задължително сключването на споразумение за изменение на трудовото правоотношение. Поддържа се, че намерението на работодателя е било командироването да се осъществява по реда на чл. 121 КТ и с оглед и на тази разпоредба са осчетоводявани командировъчните разходи. Твърди се, че в заповедите за командировка няма точно фиксирани суми за командировъчни пари, а единствено е определен минималният праг. Твърди се, че няма противоречия между приетите в първата инстанция първоначална и допълнителна съдебносчетоводни експертизи.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове на Ц. Б. А. срещу „ДРИЙМС ТРАНС“ ЕООД за заплащане: на основание чл. 215, ал. 1 КТ сумата 53300 лева, представляваща вземане за неизплатен остатък от дневни командировъчни пари за служебни командировки, изпълнени в периода от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; на основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата сумата 3055 лева, вземания за неизплатени допълнителни трудови възнаграждения, чиято дължимост е обусловена от продължителността на изпълнените командировки и трудовия стаж на ищеца в ответното дружество, относно командировки, изпълнени в периода от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на вземанията.

Въззивникът е изложил конкретен довод само по отношение начина на определяне на размера на командировъчните суми с оглед представеното от ищеца уведомително писмо от 2

01.06.2019 г. Тези доводи се касаят само иска по чл. 215, ал. 1 КТ. Същият не е изложил никакви други оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон от СРС, което води до извода, че въззивната жалба е частично бланкетна.

Настоящият въззивен състав намира, че първата инстанция правилно е установил фактическата обстановка по делото с оглед приетите в хода на първоинстанционното производство доказателства, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение. За пълнота на изложението съдът излага обобщено фактическата обстановка:

Съгласно трудов договор № 726/01.06.2017 г., сключен между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което Ц. А. е заемал длъжността „шофьор-международни превози“ при ответното дружество. С договора е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на минималния осигурителен праг към момента – 463,00 лв., както и командировъчни средства не по-малко от 27 евро на календарен ден при единична езда и не по-малко от 21 евро при двойна езда. С допълнително споразумение № 2/02.01.2019 г., считано от 02.01.2019 г., основното месечно възнаграждение е увеличено на 1500 лв., като е предвидена възможност за месечни премии.

Със заповед № 1824/05.04.2021 г., считано от 06.04.2021 г., трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Съгласно заповеди за командировка с пътни листи и заключението на съдебносчетоводната експертиза от 28.02.2024 г. се установява, че за периода от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г. Ц. А. е бил командирован общо 18 пъти за 584 календарни дни от гр. София до държави от Европейския съюз, други европейски държави и Турция с цел превоз на товари, въз основа на заповеди №№ 5765/17.06.2019 г., 6025/28.08.2019 г., 6167/25.09.2019 г., 6316/25.10.2019 г., 6681/03.01.2020 г., 6856/07.02.2020 г., 6987/26.02.2020 г., 7249/13.05.2020 г., 7820/28.06.2020 г., 7859/20.07.2020 г., 8001/31.08.2020 г., 8310/22.10.2020 г., 8357/02.11.2020 г., 8427/23.11.2020 г., 8591/08.01.2021 г., 8795/25.01.2021 г., 9062/22.02.2021 г. и 9206/18.03.2021 г.

По иска с правна основание чл. 215, ал. 1 КТ:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. ищецът да е полагал труд при ответника по трудово правоотношение;

2. компетентен орган на ответното дружество да го е командировал за изпълнение на неговите трудови задължения в друго населено място, различно от това, в което той изпълнява длъжността;

3. командированият работник фактически, ефективно да е извършвал работа в друга държава/населено място, определено от работодателя.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че считано от 01.06.2019 г. за работодателя е възникнало валидно и противопоставимо на страните задължение да заплаща на ищеца командировъчни разходи по увеличени дневни ставки – 75 евро на календарен ден за релации без АДР и условия за релацията (вътрешни курсове) и 60 евро на календарен ден за прави курсове. До този извод въззивният съд стига въз основа на представеното от ищеца Уведомително писмо от 01.06.2019 г., с което „Дриймс Транс“ ЕООД изрично обявява увеличение възнаграждението на шофьорите, като въвежда конкретни дневни ставки според вида на курса, включително „75 евро на календарен ден за релации без АДР и условия за релацията“ и „60 евро на календарен ден за прави курсове“, наред с правила за изплащане на аванси и „изчистване на заработеното“, както и допълнителни бонуси. Документът носи печат на работодателя и е подписан от лице, за което заключението на съдебно-почерковата експертиза установява, че е положило подпис от името на работодателя и в трудовия договор на ищеца, допълнителното споразумение към него, заповедите за командироване на ищеца и други документи по трудовото правоотношение, като тяхната автентичност и валидност не са оспорени от страните в законовия срок. При това положение въззивният съд приема, че уведомителното писмо 3 представлява вътрешен акт на работодателя, обективиращ правило относно финансовите условия на командироването на шофьори, приет и въведен от надлежно оправомощен компетентен за това орган на работодателска власт, поради което поражда задължение за работодателя да прилага обявените в него ставки към командированите работници. Този извод се подкрепя и от заключението на съдебно-техническата експертиза, според което в архива на интернет страницата https://dreamstrans.com/ към 13 септември 2019 г. е налична информация в меню „КАРИЕРИ“, съдържаща данни за реда и условията на командироване на шофьори в чужбина, както и от данните в публикация в https://www.jobs.bg/job/7253706 „МЕЖДУНАРОДЕН ШОФЬОР С+Е“, в която също са отразени условията на командироване. Макар тези публикации да са адресирани към кандидати за работа, въззивният съд ги цени като индикации и косвени доказателства, които кореспондират по съдържание с уведомителното писмо и подкрепят твърдението, че обявените дневни ставки са били част от установената практика и организация на заплащане при работодателя и са приложими и към вече работещите шофьори. Още повече, че ответникът не е оспорил заключението, че посоченият сайт не е негов и въведената в него информация да е невярна.

На следващо място, конкретното приложение на тези ставки към ищеца се извежда и от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза от 28.02.2024 г., която установява, че за периода от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г. ищецът е изпълнил 18 командировки за общо 584 дни, като е осъществил 4 прави курса (50 дни) и 14 вътрешни курса (534 дни). При прилагане на дневните ставки, въведени с уведомителното писмо от 01.06.2019 г., ищецът има право на командировъчни разходи за 4 прави курса по 60 евро на ден – общо 3000 евро, и за 14 вътрешни курса по 75 евро на ден – общо 40050 евро, или общо 43050 евро, равняващи се на 84198,48 лева. Заключението е изготвено въз основа на заповедите за командировка, пътните листи и счетоводните документи, поради което съдът го кредитира като обективно, компетентно и съответстващо на останалия доказателствен материал.