Решение № 9088 от 16.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9088 гр. София, 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. А.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110146584 по описа за 2025 година

С искова молба с вх. № 305373/18.09.2025г. на ищеца И. М. И. е предявен отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК против ******* за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2747.02 евро (с левова равностойност от 5372.70 лева), представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода м.09.1998г. до м.04.2007г., както и сумата от 1128.68 евро (с левова равностойност от 2207.51 лева), представляваща мораторна лихва от 01.11.1998г. до 15.05.2008г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.10.2009г. по гр.дело № 21618/2008г. по описа на СРС, 46 състав, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20248600403796 по описа на ЧСИ В.М., ****, поради погасяване на вземанията по давност.

Ищецът твърди, че е единствен наследник на К.М.Б., срещу когото е издаден изпълнителен лист от 12.10.2009г. по гр.дело № 21618/2008г. по описа на СРС, 46 състав, след проведено заповедно производство и влязла в сила заповед за изпълнение. Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20248600403796 по описа на ЧСИ В.М., ****, в хода на което не са били събрани парични суми. Твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени с изтичането на тригодишен давностен срок, доколкото съществуването на вземанията на взискателя не е установено с влязло в сила съдебно решение, а със заповед за изпълнение, която не се ползвала със сила на пресъдено нещо. Твърди, че от издаването на изпълнителния лист не са били извършвани действия, прекъсващи давността, за период повече от 3 години, поради което давността е изтекла на 12.10.2012г., но дори и да се приеме, че приложим е петгодишният давностен срок, ищецът счита, че същият също е изтекъл на дата 12.10.2014г. Обосновава правния си интерес с твърдението, че доколкото е налице висящо изпълнително производство, то към момента ЧСИ извършва изпълнителни действия, въпреки че вземането е погасено по давност. Моли предявеният иск да бъде уважен, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва допустимостта на предявения иск при твърдения, че липсват данни ищецът да е приел наследството на своя наследодател, поради което прави искане за процедиране по реда на чл. 51 ЗН по отношение на ищеца. Излага съображения за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че погасителната давност по отношение на вземанията по процесния 1 изпълнителен лист е била многократно прекъсвана. Твърди в тази връзка, че на 23.03.2010г. е образувано предходно изпълнително дело № 20108630400206 по описа на ЧСИ С.Х., с ** от КЧСИ, по което на 21.04.2010г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкова сметка, а на 22.04.2010г. е постъпила молба от името на длъжника, с която се е задължил да превежда по 100.00 лева всеки месец. В периода от 10.07.2017г. до 18.11.2021 г. по делото са постъпили суми в общ размер на 4821.14 лева. Сочи, че на 27.02.2019г. взискателят е депозирал молба за извършване на изпълнителни действия, както и на 10.11.2020 г. и на 12.11.2020 г. са наложени запори върху вземания на длъжника.

Изпълнителното производство е прекратено на 02.07.2024г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че за периода до 25.06.2015 г. давността по отношение на процесните вземания не е текла, по арг. от т. 10 на ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.

Твърди, че на 31.07.2024 г. е образувано ново изпълнително дело № 20248600403796 по описа на ЧСИ В.М., ****. По това дело на 29.11.2024 г. е разпоредено спиране на изпълнението и до 14.11.2025 г., на която дата е конституиран ищецът в качеството му на наследник на длъжника по процесния изпълнителен лист, давността за процесните вземания не е текла. Ответникът твърди, че до момента на образуване на изпълнително дело изпълнително дело № 20248600403796 по описа на ЧСИ В.М. не са изтекли повече от 5 години и не е настъпила погасителна давност на вземаният, предвид извършените изпълнителни действия. Ето защо моли за отхвърляне на иска, като претендира и разноски по производството.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Към доказателствения материал е приобщено копие от изпълнително дело № 20108630400206 по описа на ЧСИ С.Х., от което се установява, че същото е образувано по молба от 23.03.2010г. на взискателя ******* срещу длъжника К.М.Б., въз основа на изпълнителен лист от 12.10.2009г., издаден по ч.гр.дело № 21618/2008г. по описа на СРС, 46 състав.

В изпълнителния лист е посочено, че е издаден на основание чл. 417 и чл. 404-409 ГПК въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 31.07.2008г., като с него длъжникът К.М.Б. е осъден да заплати на ******* сумата от 5372.70 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода м.09.1998г. до м.04.2007г., сумата от 2207.51 лева, представляваща мораторна лихва от 01.11.1998г. до 15.05.2008г., както и сумата от 191,60 лева – разноски по делото.

В хода на изпълнителното дело № 20108630400206 по описа на ЧСИ С.Х. е изготвена и изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 05412/30.03.2010г., която е връчена на длъжника на 22.04.2010г. Наложени са запори върху банковите сметки на длъжника, открити в множество банки, което е станало със запорни съобщения от 30.03.2010г., като най-късното съобщение за наложен запор е получено от ******* на 01.04.2010г. Със запорно съобщение с изх. № 05416/30.03.2010г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на К.М.Б., получавано от *******, което е връчено на работодателя на 20.04.2010г.

С подадена молба по изпълнителното дело с вх. № 05492 от 22.04.2010 г. длъжникът К.М.Б. е направил изявление, че поема задължение да изплаща дължимите по изпълнителното дело суми доброволно на равни месечни вноски от по 100,00 лева, платими до 30-то число, считано от м.май 2010 г. Съгласно данните от приложените приходни касови ордери и извлечения от банкова сметка за периода от 31.05.2010г. до 01.05.2020г. се установяват извършени доброволни плащания К.М.Б. в изпълнителното производство в размери от по 100,00 лева месечно.

Със запорни съобщения от 06.11.2020г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на К.М.Б. по банковите му сметки в ****** и ******.

2

С постановление от 26.06.2024г. ЧСИ С.Х. е прекратила производството по изпълнително дело № 20108630400206 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По делото е прието и копие от изпълнително дело № 20248600403796 по описа на ЧСИ В.М., което е образувано отново по искане на ******* за събиране на вземанията по изпълнителия лист от 12.10.2009г., издаден по ч.гр.дело № 21618/2008г. по описа на СРС, 46 състав, срещу К.М.Б.. В хода на делото е установено, че длъжникът е починал. В тази връзка в кориците на изпълнителното дело се съдържа удостоверение за наследници от 17.12.2024г., издадено от СО - район „Надежда“, от което установява, че К.М.Б. е починал на 20.08.2023 г. и е оставил за свой наследник по закон ищецът по настоящото дело – И. М. И. (брат). С разпореждане от 14.01.2025г. частният съдебен изпълнител е конституирал И. М. И. като длъжник по изпълнителното дело в качеството му на наследник на починалия К.М.Б., поради което съдът приема, че ищецът има качеството на длъжник по образувано срещу него производство по принудително изпълнение. До новоконституирания длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 5577/15.01.2025г., получена на 04.07.2025г. Със запорно съобщение от 15.01.2025г. е наложен запор върху банковите сметки на И. М. И., открити в ******, а със запорно съобщение от 21.11.2025г. е наложен запор и върху получаваната от длъжника пенсия.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК. Според посочената разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В процесния случай съдебно дирене не е провеждано, доколкото изпълнителното основание, което удостоверява вземането на кредитора, е заповед за изпълнение на парично задължение, поради което новите факти и обстоятелства следва да са настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, т.е. след влизането й в сила. В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът се легитимира като негов кредитор - в качеството на ищеца на наследник на починалия длъжник К.М.Б., за вземанията по изпълнителен лист от 12.10.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 21618/2008 г. по описа на СРС, 46 състав, въз основа на който изпълнителен лист е образувано висящо изпълнително дело № 20248600403796 по описа на ЧСИ В.М.. В тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в оспорвания размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Така предявеният иск е допустим. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът твърди, че след влизането в сила на заповедта за изпълнение и издаването на процесния изпълнителен лист вземанията на ответника са се погасили по давност, т.е. твърди се настъпването на нови факти. Следователно за ищеца е налице правен интерес от отричане дължимостта на вземанията по изпълнителния лист със сила на пресъдено нещо. Давността е институт, който не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Ищецът в настоящото производство е конституиран като длъжник по изпълнително дело № 20108630400206 по описа на ЧСИ В.М. с разпореждане от 14.01.2025г. в качеството му на наследник на починалия К.М.Б., като съгласно чл. 429, ал.2 от ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу 3 наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или, че са го приели по опис. В процесния случай ищецът е направил изрично изявление в производство по реда на чл. 51 от ЗН, че приема наследството на починали си наследодател, което е вписани в особената книга на СРС. Поради това предявените искове се явяват допустими.

Процесният изпълнителен лист от 12.10.2009г. е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по гр.дело № 21618/2008г. по описа на СРС, 46 с-в. След стабилизиране на заповедта, погасителната давност за установените в нея вземания е всякога 5 години. По този въпрос е налице установена практика, съгласно която изискването по чл.

117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /така решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о/. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, в което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва и вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, /така решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на ІV г.о., Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022г., IV г. о., ГК и др./. При това положение, давностният срок от пет години за вземанията на кредитора е започнал тече, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение.